- Как оценявате хода с оставката на кабинета?
- Този ход е много сериозен, за да бъде минат единствено под знаците на протестите. Били сме свидетели и на други ситуации с протести, които не са водили точно до този ход. Тепърва ще трябва да разсъждаваме за комплекса от фактори. Този ход дава възможност на ГЕРБ и на партиите в доскорошната коалиция за по-спокойно отиване на изборите.
- Т.е. не се уплашиха от протестите и това не е тяхната движеща сила, за да вземат това решение?
- Протестите по принцип не са, за да уплашат някого. Това е протест, който говореше на всички и ще е много добре, ако всички политици са чули какво им казват хората. Ако си дадат труда да послушат малко повече и студентите. Общо взето, протестът иска да не се управлява България по начина, по който се управлява досега. И най-вече да се видят перспективите пред страната в новата ситуация в света и Европа. Тук не става въпрос някой да се страхува или другият да е щастлив. Най-важното нещо е тези протести да не останат просто протести, надсмиваме или битка срещу опонента, а да се превърнат в достатъчно добър мотив, за да излязат хората да гласуват по-активно. Защото промяна се постига само с гласуване.
- Чухте аргументите на партиите от мнозинството след оставката. Те прехвърлиха отговорността за хаоса, който тепърва ще настъпи, на ПП-ДБ. Доколко е резонен този мотив?
- Факт е, че нещата няма да вървят по начина, по който са вървели досега. Може да очакваме най-различни неща. Може да се стигне дори и до замразяване на процеса на влизането ни в еврозоната, защото едно служебно правителство може да не се натовари с тази отговорност.
Тепърва ще видим практическото изражение на тези заплахи и дали те ще се превърнат в реалност или не. Един от основните приоритети за формирането на този кабинет бе именно влизането на България в еврозоната.
- Протестиращите може ли да изградят собствено политическо лидерство и достатъчно ли е тази обществена енергия, за да намери тя представителство при следващ вот?
- Достатъчно много партии се явяват на избори. Надявам се българите да престанем да чакаме
месията на бял кон, а да си дадем труд да се информираме и да направим своя избор. Много е кратко времето, за да се появи нещо невиждано. Бих си пожелала и на себе си, и на всички българи да сме малко по-прагматични, да гласуваме, да направим своя избор. Тогава ще променим статуквото, което сами създаваме с не ходенето да гласуваме в изборния ден вече 4 г. Това може да продължи и пета, но се надявам хората да гласуват за реални конкретни политики. Политиците на свой ред да се вземат в ръце и да предложат такива политики. Не може един от лидерите на опозицията – Асен Василев, да заяви: След изборите ще кажем с кого ще управляваме. Не, хората заслужават честен отговор кой с кого би могъл да управлява.
Лидерът на ГЕРБ вероятно отново ще каже, че предпочитат да управляват заедно с ПП. Те на свой ред очаквам да кажат с кои могат да управляват, а не само с кой не искат.
- След като протестиращите не считат мнозинството за легитимно, то способна ли е опозицията да представи алтернатива, за да изгради ново управление?
- Първо, на протеста не беше само едно поколение. И второ, не бяха хората, които подкрепят само една партия. Това са хора с различни политически пристрастия и виждания, които се обединиха около това, че не искат никой да ги управлява по този начин – нито тези досега, нито тези, на които ще дадат доверие. Много се надявам това да бъде прочитът на протеста, защото съм дълбоко убедена, че това ни казаха всички хора на площада.
- Има ли риск така да влезем в нова спирала от избори и държавата дълго време да се управлява от служебни кабинети?
- Има риск, разбира се, тази спирала да продължи, особено ако продължим като граждани да се държим като политиците – кого обичаме и кого мразим, а не да отидем до урните и да гласуваме. Целта на една демокрация е да създава консенсус. Всяка битка срещу това хората да дебатират и обсъждат заедно, да свършат нещо и да се обединят означава, че не може да постигнем функционираща демокрация.
- Преди да се стигне въобще до избори и насрочването им, трябва да се извърви процедурата с мандатната рулетка. Изначално ли е изчерпана възможността за нова конфигурация в рамките на този парламент?
- Да. Протестите също го показаха. Там бяха всички партии от опозицията в парламента и извън НС. Там бяха дори и хора, които са гласували за партии от мнозинството, подкрепящи правителството. Самата коалиция не събира доверие и то непрекъснато пада, макар да беше в разумни граници. Според мен процедурата с мандатите ще бъде един технологичен процес и ще се отива на избори. По конституция НС вече не се разпуска и продължава да работи. Затова е важно да се види дали до вота депутатите ще направят нещо с Изборния кодекс и ще променят ли текстове от него. Ключово важно е да се направи такова изменение в Изборния кодекс, което да даде възможност да се изчистят избирателните списъци и да се изясни действителната бройка на реалните гласоподаватели у нас. Има достатъчно решения в други страни. Има и предложение на експерти как да се реши този въпрос. Изборният кодекс може да се огледа така, че да се дадат гаранции за максимално честни избори и гласовете на хората да бъдат отчетени правилно. Това също е основание и аргумент гражданите да отидат по-масово да гласуват. Недоверието към изборния процес, което се насади и се задълбочава, е част от обяснението защо хората не отиват до урните.
- Тогава как се вписва въпросът с машинното гласуване, тъй като опозицията продължава да иска то да се въведе с пълна сила?
- Според мен не се вписва особено добре. Ако си спомним ситуацията с проверката на изборните резултати за кмет на София, видяхме, че дефектите от машините са повече, отколкото от хартиените бюлетини. С технология не можем да решим големия проблем за доверието на хората в политическия процес и в изборите. Затова за мен е по-коректно комбинираното гласуване – с хартия и с машина. Сред другите въпроси е отговорността на партиите за попълването на секционните комисии. Именно там е големият ключ за вършенето на някои некоректни действия. Може да говорим и за контролирания вот, който много трудно се решава. Без да се самозаблуждаваме, че ще направим някаква перфектна технология, която ще изключи проблеми и нарушения, трябва да направим така, че хората да са спокойни. С машините проблемът е, че само шепа специалисти могат да контролират процеса. И неслучайно машините не са начин за гласуване в огромна част от демократичния свят.
- Казахте, че процедурата с мандатите ще е технически въпрос и те ще извървят бързо. Тогава кога да очакваме изборите - февруари, март, април, май?
- Зависи кога ще ги обяви президентът, защото това все пак е негово право по конституция. Аз предполагам, че все пак ще ги обяви за началото на март поне.
- Т.е. никой в момента няма интерес да бави целия процес?
- Не. След като подадоха оставка, това означава, че и мнозинството също няма да бави този процес. Иначе нямаше въобще да подадат оставка. Опозицията казва, че иска избори тук и сега.
- Ще има ли по-голяма активност на тези избори предвид този масов протест и заявката на поколението Z? Ще отидат ли те до урните?
- Не я харесвам тази метафора за поколението Z, защото има много млади хора, които се счита, че са извън това поколение. Това е термин, който се асоциира по-скоро с Америка, отколкото с Европа. При нас поколенията имат малко различна структура. А дали младите ще отидат да гласуват? Със сигурност можем да прогнозираме, че всяка надежда за промяна води до покачване на активността. Големият проблем е какво точно ще се случи до началото на март. Може да се окаже, че масово и неконтролируемо ще се излее гневът на хората от всички поколения. Тогава вече може да има някаква хиперактивност. Може и да не се стигне до това, ако не се видят алтернативи. Затова е ключово какво ще кажат политиците на хората. Те трябва да дадат достатъчно приемлива алтернатива на следващото управление. Защото протестите са срещу начина, по който се управлява, а не срещу една или друга личност.
Това трябва да се разбере категорично от политиците и от тях зависи дали и колко висока ще бъде тази активност.
- Лидерът на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски заяви, че печелившият от тази оставка е друг, и намекна, че това е президентът Румен Радев. Той ли наистина е големият печеливш от всичко, което се случва в момента?
- Ако имаме предвид, че се търси алтернатива на тези управляващи, може би да. ПП работи по- скоро за Радев, отколкото за себе си. Дали това ще се случи е друг въпрос. Президентът каза, че много ще ни изненада. Не знам какво толкова много може да ни изненада, при положение че от толкова години се дискутира как точно ще излезе неговият проект. Освен да не излезе и на тези избори. Това наистина ще бъде истинска изненада. Надявам се тези два месеца да доведат до повече рационалност и информираност на избора на българите. Чисто геостратегически ние имаме един огромен шанс - да се превърнем в ключова държава на Балканите. Дали ще се възползваме от това зависи дали ние като общество ще решим вътрешните въпроси, ще заровим големите томахавки и ще се върнем към прагматизма. Той изисква да си формулираме ясно интересите като държава и общество, да започнем да работим за тях.
- Споменахте изказването на Радев. Виждате ли въобще намек, че той може по-рано да напусне „Дондуков“ 2 или ще чака края на мандата?
- Продължавам да твърдя, че той няма да напусне преди изтичането на мандата си „Дондуков“ 2. Може би ще бъде опровергана. Всички трябва да очакваме да бъдем изненадани.
- Кои от всички партии в парламента са подготвени за предсрочен вот?
- ГЕРБ и „ДПС-Ново начало“, това са двете по-големи партии, би трябвало да са подготвени. Последните седем избори показват, че повечето политически сили са сведени до тяхното твърдо електорално ядро, а ГЕРБ и „ДПС-Ново начало“ имат такова. ПП и ДБ, които в крайна сметка стартираха този процес, би трябвало също да са подготвени или най-малкото да са започнали този процес. След като искат сваляне на правителството и винаги са заявявали, че няма как да влязат в коалиция с редица партии, е логично да се готвят за избори. „Възраждане“ е в една добра ситуация. Тяхната битка е част от това, което ще се превърне в резултат от тази оставка на кабинета. От ден първи, както и други радикални партии, „Възраждане“ бяха срещу това правителство. МЕЧ и „Величие“ имат какво да получат в тази по-радикализирана предизборна обстановка, която създава повече шансове и възможности. Относно ИТН и БСП, само от тях зависи дали са готови. Въпросът е дали те ще са най-потърпевшите от това управление или не.
- Колко по-различна ще е картината в едно ново Народно събрание след нов вот?
- Тъй като нямаше никакво време протестите да създадат или да припознаят в някакви фигури реална алтернатива, то тези избори няма как да доведат до концентрация на вота около няколко партии в следващото Народно събрание. По-скоро има шансове редица партии извън парламента или нови субекти, които бяха създадени последната една година, да получат подкрепата на гражданите. Това важи в пълна сила за тези от тях, които показват една по-умерена и разумна позиция. Да се надяваме, че в тази емоционална обстановка ще има достатъчно граждани, които ще се вслушат и ще дадат шанс в парламента не просто да влязат много партии, а да влязат партии, които носят някакъв разум. Дотук видяхме, че влизат партии, които носят много емоции, разделения и много крясъци, но не и парламентарен дебат. Можем да очакваме една пъстрота в парламента. Силно се надявам тя да бъде по-рационализираща, включително за по-големите партии.
- Да очакваме пак трудно създаване на коалиция?
- О, да. Ще трябват минимум три партньора, а може би и четири партии за следващото управление. Затова е много важно дали ще продължат червените линии да се задълбочават, или ще се мине към някаква форма на мек консенсус, който дава възможност на политическите партии да разговарят помежду си, колкото и да са различни.
- Сегашната коалиция не беше ли пак някаква форма на мек консенсус предвид разнородните партии в нея?
- Не, сегашната коалиция беше резултат на опита да се сложи край на една перманентна спирала от избори и липса на правителство. Т.е. опит да се състави едно правителство, което ще сложи край на тази непрекъсната въртележка и ще даде възможност да се мине към една по-предвидима и по-стабилна политическа ситуация в България. Видяхме, че все пак изкарахме 1 г. без избори, ако това е успех.
Това е тя:
- Доцент по политически комуникации и доктор по социология
- Преподава политология в СУ „Св. Климент Охридски“
- Специализира политически комуникации във Франция и Белгия
Тихомира Михайлова
