- Г-жо Такева, къде бяхте за откриването на учебната година?

- Понеже имам много покани, от години не ходя в училищата, защото няма как да уважа всички. Изпратила съм десетки поздравителни адреси за 15 септември, може би около 85, а написах и един общ, който публикувах във в. „Учителско дело“ с пожелания за успешна учебна година.

- Кое според вас е най-важното като послание в него?

- Най-важното в момента е да мотивираме учениците за учене, защото се увеличават децата от рисковите групи и семейства, които нямат мотивация за учене и не получават подкрепата на своите родители. Затова смятам, че всяко училище трябва да разработи мотивационни фактори в зависимост от местонахождението си, от родителската общност и от учениците. Изключително важна задача е задържането на учениците в училище, защото в началото на учебната година всички тръгват, но някъде към края на месеца до 15 октомври картината се променя. Някои ученици или напускат, или взимат отпускно, че отиват с родителите си в чужбина, но не връщат обратна информация къде са се записали. И все още всяка година се отчита сериозна цифра на деца, отпаднали от образователната система. Така че действително за мен най-важно е всички деца да бъдат обхванати от образователните институции. Затова трябва да се разработят мотивационни политики на национално и на общинско равнище и, разбира се, на равнището на всяка една конкретна образователна институция. Тогава ще можем да говорим за качество на образованието. Защото и сега при мотивираните деца то е действително много качествено и разкрива широки перспективи.

- А каква е основната задача на учителите в момента?

- Сега акцентът е главно върху тези, които ще работят с новосформираните групи в детските градини и паралелки в училищата. Там те трябва да направят общност от децата и учениците, особено тези, които идват в първи и осми клас, а и най-малките в първа група в детската градина. Общност от родителите и екипна работа на учителите в класовете. Децата трябва да се опознаят помежду си, включително и с тези от съседните класове. Тези от четвърти „А“ не трябва да имат някакви крайни конкурентни отношения, да не използвам и други думи, към връстниците от четвърти „Б“ например.

- В по-общ план какво може да се промени, за да е по-ефективна като цяло образователната система?

- Аз разговарях със зам.-министъра г-жа Емилия Лазарова и с министъра г-н Красимир Вълчев. Дълбоко съм убедена, че Министерството на образованието и науката (МОН) трябва да промени стереотипите и организацията на работа в училище. Защото тази организация, по която работи българското училище днес, е отпреди 100 години. Младото поколение, новите деца искат нова организация, ново отношение, нови политики. Аз съм ги развила и пред министъра, и пред г-жа Михалевска, и пред г-жа Лазарова. Сега чакам те да свикат отрасловия съвет, за да мога да ги представя за обществено обсъждане. Защото днешните ученици не искат организация, по която е учила моята майка, по която съм учила аз и по която са учили моите деца и внуци.

- Дайте пример! Какво според вас може да се въведе и сравнително бързо да се види някаква ефективна промяна?

- Промяна, която да е малка крачка в тази посока, може да е от втори клас нагоре, защото в първи клас децата тепърва създават отношение към училището и опознават новата среда. Но както е в Америка и както е в развитите образователни системи по света, може да въведем това движение на децата. Да се приключи с този подход „всяко теленце да си знае бокса“ – всеки да си знае другарчето, всеки да си знае чинчето и едва ли не, ако другарчето не му е същото от детската градина до 4-ти клас, а ако може и до осми, става някакъв проблем в образованието. На мен много ми харесва американската образователна система и движението на децата от клас в клас. Това е в зависимост от организацията, която може да направи училището, но например ако първия срок децата са били заедно, от втория срок 15 деца или половината отиват от втори „А“ във втори „Б“ клас и обратното. Така се опознават и действително се разширява училищната общност, така се намалява агресията и се повишава успеваемостта. Нека се поучим малко от Запада, където са малко по-напред от нас в това отношение. Младите хора са по-адаптивни, децата са по-приспособими, младите родители са по-взискателни... Искаме ли да имаме качествено образование, трябва да променим организацията на работа. Директорите имат тази отговорност.

- На фона на толкова качествени учители, които вече би трябвало да са и силно мотивирани след всички десетилетни усилия за подобряване на възнагражденията и условията им на труд, как може да се преборим с паралелната система на частните уроци?

- Това паралелно образование трябва да бъде премахнато, защото не всеки родител и всяко семейство имат да дадат по 5-6 хиляди, а някъде и по 10 хиляди допълнителни пари за частни уроци. Трябва да се научим, че трябва да даваме задачи на националните външни оценявания, независимо дали ще са интегрирани от няколко дисциплини или само по математика и български език и литература, от последния клас. Не да ги връщаме по материала от три години назад. Последният клас. Както е в чужбина. Даваме задачи, проверяваме нивото и ги насочваме към профилирани и професионални гимназии. И не министерството да ми поставя критериите и показателите. Всяко училище да си развие приема. Да има свои въпроси за писмени тестове или за устно събеседване, за да си подбере учениците.

- Подкрепяте ли промяната в структурата, при която да се върне осми клас като последен за завършване на основното образование?

- Не. Подкрепям основното образование да бъде до 9-и клас. Така ще се разтегне учебната програма и няма да бъде толкова тежка, децата ще я усвояват по-успешно и ще имат далеч по-добри базови знания. Министърът обаче се страхува за такава по-рязка промяна. Този модел, който е наложен в Европа, е обективно най-успешен. Трябва да има само един гимназиален етап, а не както е при нас в момента – до седми клас и след това два гимназиални етапа. Защо?

- Кои според вас са проблемните зони, които трябва да бъдат изчистени преди предстоящото приемане на промените в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), къде излишно се префокусирахме и има ли нещо, което проектът на МОН е пропуснал?

- Има някои неща, които притесняват учителите и мен като синдикалист. Това е оценката за качеството на труда на учителя. Записано е в закона, но кога ще изработят показателите и критериите, по които ще се извършва това оценяване?! Дали ще бъде на база колко деца от моя клас са приети в гимназия или в университет. Да, но аз там не влизам сам. Влизат група учители. Освен това зависи от региона, от мотивацията на децата, от амбицията на родителите. Ние имаме различни етноси в българското училище, колко критерии и показатели трябва да има. Много е трудно разработването им. Аз лично се съмнявам дали оценката за труда на учителя ще води до награди, или до уволнение. Затова искам да видя критериите. След време може да се окаже, че няма кой да влезе в класната стая.

- В тази връзка продължава ли системата да разчита и на пенсионери, за да се обезпечи с необходимите учители?

- Няма как. И тази година има над 1000 души в пенсионна възраст, които ще продължат да работят. Окончателните бройки ще станат ясни, като се утвърдят образците, но е факт, че липсват достатъчно учители по математика и природни науки. Физика, химия и биология трудно се завършват и затова разчитаме на тези, които и след определена възраст остават в системата. До две седмици най-много ще имаме окончателната бройка на тези, които отново спасяват положението. Иначе педагогическите факултети се радват на изключителен интерес от страна на кандидат-студентите заради по-високите заплати и по-добрите условия на труд. Българските училища са обзаведени с най-високи технологии. Голяма част от младите хора, които завършват педагогическите факултети на 9-те висши училища, които подготвят такива кадри, отиват да работят в различни центрове или откриват самостоятелни школи, трети заминават в чужбина. Особено тези, които знаят езици и са учители по природо-математическите дисциплини имат възможности да се реализират и извън страната. Отиват и там много лесно и бързо си намират работа, като знаят езика.

- Срещате ли достатъчно млади и мотивирани учители, за които действително може да кажете, че тази професия им е призвание?

- О, да. Има много мотивирани млади хора, които действително казват, че нищо друго не искат. От малки мечтаят да станат учители и стават учители. Те трайно остават в системата. Точно така се захранва тя с необходимите кадри. Това е личната мотивация да бъдат учители и да предадат знанията си на своите ученици.

- Какво обаче може да се направи, за да отидат такива хора и в по-малките населени места? Включително в общини на по 70-80 километра от София има проблеми с липсата на достатъчно млади учители, които да се харесват на учениците?

- Факт е, че може да се говори за подобен дисбаланс, но в същото време се полагат и сериозни усилия за неговото преодоляване. Има различни фактори за мотивация, които и в момента са налице. Общините дават безплатни жилища, поемат битовата издръжка, транспортът и т.н. Ние обаче сме уседнал народ. Всеки си има къща на определено място и трудно си оставя семейството, за да отиде на друго място. Това е част от българската народопсихология. Иначе има нормативна уредба и създадени условия. Но... Въпрос на манталитет и стереотипи.

- Уточнихте ли колко пари ще са необходими за образование през следващата година, вече тече подготовката на бюджета?

- Не. Въпросът нито е уреден, нито са започнали преговорите. Имахме съвещание в нашата конфедерация, където на заседание на Изпълнителния комитет под председателството на нашия президент Пламен Димитров гласувахме бюджета за бюджетните организации. Отделно образование, здравеопазване, култура... Те скоро ще бъдат изпратени до отделните министерства и съответно започваме разговори.

- С колко трябва да се увеличи учителската заплата през 2026 година?

- Според мен с толкова, с колкото се увеличава минималната работна заплата, с толкова трябва да се увеличи учителската заплата. Това е около 13% и мисля, че е напълно реално и справедливо искане.

ТОВА Е ТЯ:

  • Родена е на 30 септември 1947 г.

  • Магистър по икономика и педагогика

  • От 1994 г. е председател на Синдиката на българските учители (СБУ)

  • Член на Изпълнителния комитет на КНСБ

  • Член на Националния съвет за закрила на детето към ДАЗД

  • През 2016 г. е удостоена с орден „Стара планина I степен“

Людмил Христов Людмил Христов
училище заплата първи учебен ден Янка Такева