Природозащитникът Явор Гечев пред „Телеграф“: Всеки ден газят кучета като Мая!

- За какво са индикация масовите протести по повод насилието на животни в последно време?

- Все повече хора като че ли обръщат внимание на тази тема. Много важно е да се знае, че те не го правят просто защото обичат животни или защото имат по-висока чувствителност към насилието срещу животни, а защото много ясно осъзнават, че насилието над животните е пряко свързано и с други аспекти – домашното насилие, прояви на садизъм и т.н., които рано или късно имат връзка със семействата, с добруването на човека и на обществото ни като цяло.

- Какво ще кажете по повод критиките, че твърде много се демонизира образът на доктор Ненад Цоневски? Всички виждат какво прави на клипа. Има ли значение дали този, който проявява подобна жестокост, е лекар, бакалин или пък таксиметров шофьор?

- В крайна сметка няма никакво значение кой е извършителят, още повече че това не е единичен случай. Ако беше един-единствен случай, както беше случаят с Габриела и Красимир, може би щяхме да имаме основание да разсъждаваме в тази посока, но специално умишленото прегазване на животни е нещо, което се случва ежедневно в цялата страна и го извършват всякакъв вид хора. Като се започне от по-ниско грамотни слоеве от населението и се стигне до хора с по-добро образование и по-добри финансови възможности, съответно с по-високи позиции в служебната йерархия. Ето защо тук няма причина конкретно един човек да бъде демонизиран. Разбира се, в този случай причината за това по-специално отношение е, че не само че беше записан на видеокамери, и то със звук, който е много показателен за страданието на животното, но и защото става въпрос за човек, от когото не очакваме като общество подобно нещо. Това е човек, от когото ние очакваме да прояви състрадание и човечност, а се оказва точно обратното – той дори не се впечатли от болката на кученцето по никакъв начин. Писъците и скимтенето на животното не го впечатлиха, той просто си мина през него повторно и го осакати, и то до степен, в която единственото, което можеше да се направи, бе да се спестят допълнителните страдания и мъките и това животно да бъде приспано.

- Защо се връща, след като е минал през Мая? Ако се приеме, че първия път не я е видял и има елемент на грешка, то втория вече става дума за съзнателно действие. Какво може да накара един човек да постъпи по този абсурден начин?

- Трудно мога да приема, че и първия път е имало елемент на невнимание, изключвайки вероятността да е бил под влияние на някакви други вещества, защото това е огромно животно и няма как да не го е видял. Да кажем, че се е разсеял. Но след като видя какво е направил, той можеше да извика помощ, имаше хиляди варианти как да се помогне на това животно. Най-вероятно при първото прегазване животното не беше с толкова тежки травми, колкото втория път, когато мина през него. Да, и за мен е необяснимо. Това, което всеки нормален човек би направил, е най-малкото да отмести животното от мястото, на което е.

- Тук има нагледно доказателство, но знаем добре, че съдът рядко приема видеозаписите като безспорен факт. Дали този път ще има изключение от масовата съдийска практика?

- Няма смисъл да разсъждаваме дали съдът ще приеме тези кадри за доказателство, но със сигурност на базата на тях ще бъде съставена някаква експертиза относно това дали човекът първо е имал видимост, дали е блъснал животното, без да го види, или е действал умишлено. Според мен тези неща ще бъдат водещи в обвинението срещу този извършител. А дали са събрани и други кадри, от различен ъгъл, тепърва ще видим.

- Д-р Ненад Цоневски различава ли се от хората, които тровят животни с антифриз? Това води до изключително мъчителна смърт.

- Точно така, това си е квалифициран състав по Наказателния кодекс отвсякъде.

- Как хората, които са се грижили за убито по този начин животно да съберат и представят доказателства срещу извършителя? Какво реално могат да направят, защото този убиец ще повтори и потрети деянието си? Във всеки квартал, във всяко село има такива садисти, които тровят, стрелят беззащитни животни.

- Могат да направят това, което направиха хората в „Разсадника“ - още докато са били в клиниката, те са събрали цялата документация. Тоест животното е било снимано, издали са някаква епикриза, всичко, което е можело да бъде събрано като доказателствен материал, е направено. След това са събрали каквото са могли като видеонаблюдение на мястото и с всички тези материали са подали жалба към полицията и прокуратурата, така че да има основание всеки един разследващ полицай или прокурор, който погледне материалите, да види за какво става въпрос. В случая нещата са доста облекчени от това, че има идентифициран извършител на деянието. Когато става въпрос за неизвестен извършител, се изисква много повече работа от страна на разследващите органи. Не е работа на гражданите да вършат това. Много често ми пишат хора, които са се опитали да подадат сигнал, при което от полицията са им казали да си платят за аутопсия на животното. Това не е техен ангажимент. Да, ако го направят, ще облекчат много работата на полицията, но, реално погледнато, с това трябва да се занимава тя, както при разследването на всяко едно престъпление. Представяте ли си вие, ако имате близък, станал жертва на престъпление, да трябва да карате трупа му за аутопсия.

- А има ли лаборатории, в които да се правят специално аутопсии на животни? В много случаи те реално са членове на семейството и мъката по тях е огромна. Такива престъпления не бива да остават безнаказани.

- Тук е малко по-сложен е въпросът, защото е най-добре аутопсиите да се правят от хора със съответната квалификация. Не става въпрос да са само ветеринарни лекари, но и да имат правото да го правят и становищата им да тежат в съда. За София това може да се направи в Лесотехническия университет, във Факултета по ветеринарна медицина. Там има катедра по патоанатомия, в която могат да извършат аутопсията. Дали може да се направи във всеки ветеринарен кабинет? По-скоро си мисля, че не. По-доброто нещо, което може да се направи, е хората да се обърнат към университетски клиники, те са две засега в България, или към някоя от големите частнопрактикуващи клиники.

- Може би това е следващата стъпка – да се търсят и предават, където трябва, доказателства срещу садисти и убийци на животни. Но нека да бъдем реалисти – полицията и прокуратурата не обръщат внимание на инциденти, свързани с хора, на междусъседски войни, домашно насилие. Как да бъдат накарани тези незаинтересовани служители да обърнат внимание на някакво куче? Ето и днес имаше новини за простреляни котки в жилищен квартал.

- Когато става въпрос за използване на всякакъв вид пневматично или огнестрелно оръжие, нещата са още по-опасни, защото може да пострада и дете. А също така и идентифицирането на извършителите е още по-сложно, защото голяма част от пневматичните оръжия не подлежат на регистрация, тоест всеки може да си го купи от магазина, да започне да гърми по каквото си иска и няма да има почти никакъв начин, по който полицията лесно да го идентифицира. Какво трябва да правят хората? За всеки такъв случай трябва да се подава сигнал, защото имайте предвид, че ако на година официално има по около 500 сигнала, които влизат в системата на МВР, подадени от граждани, свидетели на престъпления, реалната бройка на престъпленията, които са извършени, е в пъти, да не кажа десетки пъти повече. За тях никой не подава сигнал – или хората не знаят какво да направят, или сигналът много често не е приет от диспечерите на 112 и не е регистриран в системата по една или друга причина. Така че това, което всеки трябва да направи, когато е убеден, че става въпрос за престъпление спрямо животни, е да потърси съдействие на телефон 112 и също така моят съвет е паралелно с това да се обърне и към районната прокуратура, защото много често тези сигнали за престъпление не се регистрират.

- Знае ли се колко от тези 500 сигнала на година реално се придвижват, а не потъват в нечие чекмедже?

- Над половината от тях вече са предадени към прокуратурата, така че има реални действия в тази посока. Оттам нататък всеки прокурор трябва да постанови дали има данни за престъпление и съответно да се започне самото разследване. В случая с кучето Мая нещата се придвижиха много бързо – в рамките на 3-4 дни от подаването на сигнала до внасянето на обвинителния акт в съда, което означава, че полицията и прокуратурата са си свършили работата. Разбира се, причина за това са и документите, които хората са събрали, и това, че от кадрите, които всички хора видяха, е ясно точно какво се случва, като е ясен и извършителят. Единствено трябва да се изясни дали има умисъл в някой от всичките тези моменти, които са уловени от видеокамерите.

- Новата защитна теза на пернишките садисти е, че са били принудени да убиват животни. Вероятно са били принудени и да харчат парите, които са взимали за това – казвам го с дълбока ирония. Има ли и други подобни двойки, които да печелят от смъртта на невинни създания?

- Не само е възможно, но е и сигурно, че това не е единствената двойка, която се занимава с такива неща. Тук говорим за международни мрежи за търговия с подобен тип съдържание, подобно на педофилските мрежи. Някой трябва да произвежда това съдържание, за да захранва потребители с много извратен апетит – да гледат как се измъчват животни, за да получават от това някаква сексуална възбуда. Когато тази ниша се освободи от Красимир и Габриела, тя веднага ще бъде заета от някой друг като тях със същата липса на задръжки, така че аз не се съмнявам, че има и други. Там въпросът е да се разбият мрежите, тоест хората, които са поръчителите и които дават парите, да попаднат също зад решетките, а не само извършителите. Разбира се, че никой не е карал тези хора да правят това. Те са го правили за парите, които са им гарантирали един много хубав стандарт на живот с минимални усилия. Ако е имало някой, който да ги принуждава, то той отдавна щеше да бъде зад решетките както тях, но доколкото ми е известно, няма такива индикации.

- Говори се за едни абсурдни присъди, които те евентуално могат да получат, и хората протестират именно заради това.

- Важно е да се направи уточнение, че тези присъди ще бъдат произнесени по старите текстове на Наказателния кодекс, които са действали към момента на извършване на престъплението. Тоест там няма как да бъдат приложени новите текстове, които бяха приети това лято. Много хора не са наясно с тази подробност, но така работи правото във всяка държава. Красимир и Габриела реално ще получат по-леки присъди от тези, които в момента предвижда законодателството за насилие над животни. Внасянето на обвинителния акт действително се забави, защото прокуратурата искаше да направи всичко възможно тези хора да получат максималното наказание. Засега, доколкото виждам, са успели да формулират обвинение и за това, че има създаване на порнографско съдържание, и за това, че има пране на пари, което предвижда по-високи санкции. Не знам дали към обвинението ще бъде прибавена и точка за организирана престъпна групировка, защото ако това се направи, там присъдите вече са доста по-високи. Сега защо в нашето законодателство нямаше предвидени такива текстове, така, както и ние с вас не сме били наясно до март миналата година, че това явление съществува и съществува и в страната ни. Да, това ни звучеше в сферата на фантастиката – никой не е можел да си представи, че целенасочено ще се измъчват, и то по особено жесток начин, за да се създава съдържание за интернет за потребители, за което ще се заплаща. Наистина законодателството ни върви след събитията, но в крайна сметка всеки ден се раждат някакви болни мозъци с болни идеи, които се чудят как да изкарат пари и няма как това нещо да бъде предвидено, за да имаме добър отговор за всяко едно престъпление. Конкретно за този случай в Перник хубавото е, че и полицията, и прокуратурата дадоха всичко от себе си за максимална присъда и аз съм убеден, че който и съдия да гледа делото, той няма да е склонен да прояви снизходителност към извършителите. Да не говорим, че тепърва ще излизат по-подробни данни за съдържанието на клиповете и предполагам, че обществото ще е още по-възмутено и ще има много гняв.

- Хората реагираха остро на случая с Мая и петицията набъбна за отрицателно време, но в същото време улиците са пълни с кучета като нея – зарязани от собствениците им, изоставени на произвола на съдбата. Има изключително ниска култура и по отношение на кастрацията. Какво трябва да се направи в тази посока?

- Има текстове в законодателството, които са добре написани и ако те се прилагаха добре, дори хората, които не искат да кастрират домашния си любимец или хората, които не се грижат добре за животните си, защото, да си го кажем честно, не става въпрос само за котки и кучета. Отношението към животните в цяла България и особено в по-малките населени места е повече от скандално. Най-видимият проблем, естествено, са безстопанствените животни, но не става въпрос само за тях. Ако съществуващите и към момента текстове се прилагат, аз съм сигурен, че ще бъдат много по-малко и безстопанствените животни, и случаите на бракониерство, и случаите на измъчвани селскостопански животни. Защо не се прилагат тези текстове – защото когато се пишат текстове в нашето законодателство, никой не мисли как те ще се прилагат. Реално погледнато всеки казва: По-високи санкции да има, някакви текстове да има. Сега чета, че от единия протест се оплакват част от организаторите, че никой бе ги бил уважил с присъствие. Ами, законотворците си свършиха работата. Оттук-нататък е въпросът да се прилага това законодателство, защото опитът ни досега показва, че нито Българската агенция по безопасност на храните, която има и капацитета и възможностите да реагира в случаи на нехуманно отношение към животни, нито общините, които контролират собствениците на домашни кучета, са стриктни в изпълняването на задълженията си. Проблемът не опира до това дали животните трябва да бъдат извеждани задължително с каишка. Има къде по-важни неща, които трябва да се следят от това дали животното е на каишка или не. И едно от тези неща е дали човек не си изоставя домашния любимец, дали го е идентифицирал с микрочип, дали данните от този микрочип са въведени в базата данни и на Агенцията по храните, и на общината. Така че ако там се спазваха правилата и се следеше за спазването им, нещата щяха да бъдат много по-добре. Какво трябва да се направи оттук-нататък? Моето убеждение е, че трябва да се търси някакъв отделен специализиран орган, извън шапката и на Министерството на земеделието и храните, и на Българската агенция по безопасност на храните, може би вече и на МВР, защото опитът със създаването на зоополиция се оказа доста неуспешен, защото хем го има, хем го няма това нещо. Затова трябва да се мисли за създаването на една отделна агенция, която да се занимава единствено с разследване на случаи на насилие на животни и когато вече става дума за престъпление, тази агенция да си сътрудничи с МВР в разкриването им. За мен това би било най-доброто решение.

- Не са малко случаите, в които кучета и котки, гледани като принцове, отиват на улицата, защото стопаните им са починали. Нелепо ли е да се говори за приюти за такива любимци на фона на кризата със старческите домове?

- Няма да коментирам моралните устои на тези, които наследяват един хубав апартамент в центъра на София и се отървават от котките на починалия собственик. Иначе много съжаляват за починалия роднина, много страдат, но когато става въпрос да се погрижат за животинката, която е радвала техния починал близък, нещата малко се променят. Но в България няма качествени приюти, няма и качествена система, която да гарантира, че животните ще стигнат до приют и съответно не се търси отговорност, когато едно такова животно остане на улицата, от хората, които са го изхвърлили там. Постоянно някой алармира в групите във Фейсбук за изхвърлено куче или котка на човек, който е починал. По никакъв начин обаче не се подават сигнали, а това не се прави, защото хората нямат доверие в институциите.

Това е той:

Роден е през 1976 г. в София

Средно образование получава в 133-то СОУ „А. С. Пушкин“

Завършва Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг с датско участие и СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Английска филология“

От 2007 г. до 2021 г. отговаря за маркетинга и връзките с обществеността в българския клон на международната организация за защита на животните „Четири лапи“

Активен поддръжник на идеята за инкриминиране на насилието над животните и за създаване на зоополиция у нас

Експерт по хуманно отношение на животните, създател на платформата www.bezdom.info

Кристи Петрова