- Г-жо Иванова, усещането на потребителите е за сериозно повишение на цените от малката потребителска кошница, въпреки че всяка седмица от ДКСБТ изнасят данни, че няма драстични поскъпвания. Все пак цените на повечето стоки са се повишили значително, може ли да се посочи еврото като причина за ударното увеличение при храните?
- Усещането на потребителите за повишение на цените от малката потребителска кошница е факт, защото това нарастване започна още в края на 2021 г. и продължава и сега, но вече с много слаби темпове. През този период цените достигнаха високи нива и нямат връщане назад. Така групата на хранителните стоки през 2024 г. спрямо 2021 г. е нараснала с близо 42% и като се вземе предвид, че от началото на годината нараства с още 5,3%, напълно логично е потребителите да усещат, че цените стремглаво се увеличават. Но е факт, че през последните 3 месеца имаме задържане на цените, дори и спад на някои зеленчуци, което безспорно се дължи на сезонния фактор. От средата на октомври очакваме този тренд да се обърне. Нарастването на цените на зеленчуците през есенно-зимния сезон и динамиката на цените на слънчогледа може да доведат до по-съществено увеличение през следващите месеци, особено на малката потребителска кошница.
От всички тези данни става ясно, че нарастването не е продиктувано от влизането в еврозоната, а е един дълъг процес, започнал назад във времето. Наред с това данните на ДКСБТ отчитат намаление или задържане на нивата на цени на едро, което предполага, че не трябва да се очаква драстично повишение до достигане в търговските обекти. В България обаче все още се шири непазарно поведение на търговските доставчици по веригата и това води до изкривявания. Последното изследване на КНСБ на цените на основни стоки от малката потребителска кошница, проведено през август, отчита, че цените на дребно и на едро са със сериозни отклонения: надценката на продуктите е в диапазон 20-70% на стоките при търговия на дребно. При множество продукти (ориз, прясно мляко, сирене, яйца, домат, краставица, картоф, ябълка, боб) надценката е над 50% за крайния потребител спрямо борсовата им цена.
- Какви механизми има държавата, за да спре спекулативното увеличение на цените? Има ли необходимост от промени в законодателството или изцяло нови правила за пазара?
- Законът за защита на конкуренцията е един от основните икономически закони и урежда обществените отношения, свързани със създаване на свободна стопанска инициатива и установяване на нарушенията на конкуренцията на всички пазари на страната. Този закон е приет през 2008 г. и до настоящия момент не е претърпял съществени изменения. КНСБ подкрепя внесения в НС законопроект за изменения и допълнения на ЗЗК, като счита, че с това допълване на инструментариума ще се позволи да се използват всички възможности за превенция и контрол, които КЗК трябва да упражнява, както и засилването на административния и финансов капацитет за ефективно прилагане на закона и достигане на цялостен и значим краен резултат.
- Със Закона за въвеждане на еврото се вменяват задължения на търговските вериги да публикуват цените си. Това необходимо ли е и дали по този начин не се нарушават правилата за конкуренция на пазара?
- Публикуването на цените на големите търговски вериги е един от инструментите за повишаване на информираността на потребителите. В тази посока КНСБ предлага да се изсветли ценообразуването. За целта на етикета на всяка стока трябва да бъде изписана цената на едро, на която търговската верига я закупува, и крайната цена за потребителя. Тази наша идея беше подкрепена от Комисията за защита на потребителите. Така, ако потребителят счете, че отклоненията между цената на производителя и крайната, която вижда на щанда, са много големи, ще може да направи своя избор откъде да пазарува и кой бранд да предпочита.
Натрупаното напрежение в българското общество по линия на постоянната динамиката на ценовите равнища е съществено. Поради тази причина всички усилия в посока на подобряването на конкурентната среда са абсолютно наложителни, за да се гарантира интересът на гражданите, в това число и на работещите. Изсветляването на цялостната пазарна среда, в която функционират стопанските субекти, особено в ключови сектори, свързани с основно потребяваните стоки и услуги, е единственият възможен начин да се ограничи повсеместното усещане за сериозен проблем с конкуренцията и справедливото пазарно поведение.
- Една от причините за увеличението на цените е повишено потребление заради ръста на доходите. Бихте ли посочили за даден период какво е увеличението на доходите и съответно каква е инфлацията?
- Вътрешното потребление е основен двигател на икономическия растеж на България, тъй като стимулира производството, създава работни места и повишава общото благосъстояние. Когато домакинствата харчат повече, фирмите произвеждат повече, което води до по-висок БВП, по-голяма заетост и по-силна икономика.
През второто тримесечие на годината се наблюдава ръст на средната работна заплата от 12% спрямо същия период на предходната година, но измерен през инфлацията, реално той е 7,3%. След 2022 г., когато инфлацията „изконсумира“ ръста на работните заплати и достигна до реален спад от -3,7%, а в обществения сектор от 7,7%, се наблюдава последователно нарастване на работните заплати. Въпреки това СРЗ у нас остава на най-ниски нива в сравнение със средноевропейските. За да постигнем по-бърза конвергенция, се налага през следващите години ръстът на работните заплати да продължи с около 10-15 процента, диференцирани по сектори.
Образуването на минималната заплата трябва да е обвързано и с парите за издръжка на живот.
Доближаваме се бързо до средноевропейските равнища на цените, ето защо е необходимо и заплатите да имат този темп на нарастване. Ценовите равнища на хранителните стоки представляват 87% от средноевропейските нива по паритет на покупателна способност, а темпът на нарастване на БВП на глава от населението, който се измерва чрез доходите, нараства с по-бавни темпове и представлява 66% от средноевропейските нива. Имаме 9 процентни пункта на нарастване спрямо 2020 година, но все още сме на най-ниско ниво и конвергенцията се забавя.
- Има ли повишение на дохода, необходим за издръжка, и каква е разликата спрямо ръста на заплатите?
- Изследването на заплата за издръжка, което ИССИО на КНСБ провежда на три месеца вече 35 г., показва, че през юни брутната стойност на заплата за издръжка плавно нараства и достига 1967 лв. за един работещ, сам живеещ. Данните на НОИ показват, че на всеки десет работещи шест се осигуряват на по-нисък доход от заплата за издръжка (58.4%). Същевременно продължава позитивната тенденция общият брой на лицата в тази група да намалява, което е следствие от повишението на доходите. Наетите лица, осигурени до МРЗ на пълно работно време, са 256 хил. лица, или 46.6% от общо осигуряващите се до МРЗ – 551 хил. лица.
- Ако темпът на ръст на цените се запази до Нова година, колко трябва да е минималната заплата за страната от 1 януари 2026 г.?
- КНСБ подкрепи проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната заплата от 1.01.2026 г. в размер на 1213 лв. (620 евро), което е нарастване с 12,6%. Този размер се базира на действащото трудово законодателство и така предложена, отговаря изцяло на действащата нормативна рамка. От 2024 г. размерът на МРЗ се определя съобразно измененията в КТ (чл. 244) и през 2026 г. ще представлява 50% от средната работна заплата (СРЗ) за периода юли 2024 г. – юни 2025 г. Този формула ускори ръста на МРЗ, който се задържаше през последните години, и така 2025 г. спрямо 2023 г. достига 38%, след като предходните години е в диапазон от 6 до 10%.
Наред това размерът на МРЗ в България остава най-нисък спрямо останалите държави – членки на ЕС. Ако погледнем данните на Евростат, ръстът на МРЗ не е по-различен спрямо този в другите страни от региона. Например в средата на 2025 г., България заема второ място по ръст на МРЗ. Преди нас е Хърватия с ръст от 15,5%, при това с размер от 970 евро, след нас – Румъния с 14,6% (806 евро) и Полша с ръст от 10,9% и с размер от 1096 евро, почти 2 пъти по-висок, отколкото в България. В страните извън ЕС също се наблюдава значително по-висок ръст от ръста в България. Така например в Черна гора размерът на МРЗ нарасна с 25,7% и достигна 670 евро. След нас е само Албания с номинален размер на МРЗ от едва 408 евро.
- Трябва ли да има промяна в законодателството, свързана с определянето на минималното възнаграждение за труд?
- Очакваното увеличение на МРЗ за 2026 г. е стъпка към възходящата доходна конвергенция, целяща покачването на стандарта на живот до средноевропейските нива, макар и все още недостатъчна. В настоящата формула за определяне на МРЗ липсва компонент, който да е обвързан с покупателната способност, или т.нар. издръжка на живота. В Директивата за адекватните минимални заплати изрично е посочено, че тази заплата трябва да се определя по начин, който я прави адекватна на жизнените нужди на работниците. Затова КНСБ настоява за разработване на методология и регулярно тестване със заплата за издръжка, отразяваща минималния доход, необходим на работещ, за да покрива основните си потребности, и гарантиране на достоен начин на живот. Все още обаче и през 2026 г. размерът на МРЗ няма да успее да покрива стойността на заплата за издръжка за работещ и сам живеещ, което ограничава покупателната способност на наетите лица на минимална заплата.
Това е тя:
Завършила е социология в СУ “Св. Климент Охридски“
Основните сфери на дейност са проблемите, свързани с жизненото равнище и доходи, бедност и социални неравенства
Ръководител е на тримесечното изследване за „Заплата за издръжка и индекси на потребителските цени”
Зам.-директор е на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ
Елена Иванова
