К огато треньорът на Борусия Дортмунд Един Терзич се ражда, Югославия все още съществува. Той израства в Менден, град с 55 хиляди жители - на 40 километра от Дортмунд в семейството на баща босненец и майка хърватка. Баща му е бил заварчик, а майка му - продавачка. Вкъщи говорели на сърбохърватски, наричайки го югославски. Днес Един Терзич признава, че подкрепя еднакво националните отбори на Германия, Хърватия и Босна. „Техните мачове са единствените, в които гледам като обикновен фен“. В края на учебния ден Един отивал пеша до югославското училище в общината. В Менден то е доста развито – често са се провеждали големи музикални фестивали с артисти от Югославия. Но всичко свършва, когато започва войната.
През 1991 г. Терзич е на осем. Войната бързо засегна семейството му - чичо му загива, братовчедите му са вкарани в в затвора, а къщите на почти всички роднини - изгорени. Един и родителите му прекарвали часове в слушане на радио репортажи с надеждата да научат поне нещо за близките си. „Бях повлиян от това, което тази война причини на хората“, каза Един. „Спряхме да ходим в родината на родителите ми. Тогава загубих връзка с тези места. Започнахме да говорим немски вкъщи“, признава Един.
Така започна историята на един треньор, който днес е само на крачка от спечелването на Шампионската лига с любимия си отбор Борусия Дортмунд.
Цялата разработка четете в днешния брой на Мач Телеграф
