С порт и политика. Тази тема е актуална и днес. Тя често е свързана и с кошмарни спомени. Такива има една от най-големите фигури в родния баскетбол - Мадлен Станева. И до днес дамата, за която залите се тресяха с викове "И сме най-красиви, и сме най-добри", си остава мокър сън за запалянковците от 80-е години. Играе за "сините" от 1981 година до 1989-а и печели всичко с тях. Връх обаче е купата "Лилияна Ронкети" през 1984 година. След това продължава кариерата си във Франция, където живее и днес. Станева разказа интересни истории от миналото за сайта "Ретро баскет".
"Олимпийските игри са върхът в кариерата на всеки спортист. Всички мечтаем за тях. Най-добрите спортисти на планетата са там, така че това е различно от всяко друго състезание. През 1984 г. имаше бойкот. Бяхме в Куба, където се готвехме за игрите в Лос Анджелис, но разбрахме, че няма да отидем там! Вместо това направиха турнир на приятелството в Москва.Там, както обикновено, завършихме втори след рускините", разказва Станева. "Даваха ни медали все едно са олимпийски игри. Спортът обаче не трябва да се бърка с политиката. Той дава други образи, не тези от Студената война. В Сеул по време на игрите селото бе барикадирано с танкове. Имаше голям страх, че Северна Корея може да нападне. Въпреки това 4-5 момичета излязохме тайно. Но ни чакаха после, когато се върнахме. Иначе имах честта да ям до Бен Джонсън. Ден преди да направи рекорда. Дори разменихме няколко думи. Това е олимпийското село", продължава Станева.
Пътуването до Куба обаче е свързано с друи кошмари, които я преследват и днес. Тимът се връща със спиране на летище "Орли" в Париж. Националните ни са смазани от умора. Тогава става ясно, че ще има още една пауза - в Дубровник. "Обиколихме пистата няколко пъти. И виждахме, че цялата е в светлини и пълна с пожарни коли и линейки. Пръскаха и пяна. Тогава пилотът каза, че имаме проблем с колесник, който не може да се спусна. Въпреки това направи още един опит да кацане. Накараха ни да легнем на пода и да сложим кислородни маски. Тишината бе страшна. Молехме се да оцелеем. В крайна сметка успяхме да се приземим. Пяната обаче бе толкова много, че се хлъзнахме и спряхме на самия край на пистата", разказва Станева.
В Дубровник следва още по-страшна история. "Започнаха да товарят ранени от войната в Ангола (б.р. гражданската война там продължава от 1975 година до 2002, а СССР и България участват с военни специалисти). Някои от тах нямаха крака и ръце. Постоянно се оплакваха. Чуствахме се много зле заедно с момичетата", спомня си легендата.
Във Франция пък са шокирани, че е майор от ДС, чин, който й е даден по-заслуги в Левски-Спартак. А там трябва да работи в поща, макар и да не знае езика, докато получи право да играе.
