Н ие говорим с готови и заучени фрази. Не смеем да показваме възхищението и благодарността си заради втълпени изкази и поведението на заобикалящите ни. Колко пъти ни се случва да получим кутия бомбони, просто ей така, без повод, заради мило и приятелско отношение... И да кажем с привидно свенливо лице „Ама, нямаше нужда...“. И да поставиш и себе си и любезния ти познат в неловка ситуация.
Как да нямаше нужда, обикновено отговарям аз, за да спестя на отсрещния допълнителни гърчове. Добавям, аз имам нужда да ти поднесе тези бонбони и да те направя щастлив. И наистина, колко хора днес ти поднасят лакомство, цвете, дребен подарък, само защото ти искаш да ги зарадваш и ощастливиш? Предполагам, не много, което вероятно води до корозия този навик. Даряването и дребните жестове ни развиват както никоя друга добродетел. А ако отсреща получите едно искрено, ококорено Благодаря, то вселенските неща са се наредили. Мисли ли някой, че може да му поднесете лакомство защото е имал нужда. Защото сте го смятали за беден и изпаднал, за излинял телесно или по друга причина. Пази Бог да си помислят, че го подкупвате и че чакате нещо в замяна. А, почакайте, ето къде бил ключът от бараката... Сигурно нашият симпатяга си казва, ами ако утре аз трябва да купувам бонбони, аз да направя жест или да го препоръчам за повишение... Дори не ми хрумна тази дребнавост. Ами ако е колежка и сметне, че я ухажвате, че нарушавате моралния колегиален кодекс и личното и пространство? Че, то това си стана модерно и американската филмова индустрия ни е подготвила чудесно за подобни случаи. Нищо чудно такова действие от ваша страна да задейства корпоративната машина и да получите порицание или уволнение. И да си тръгнете точно както по филмите с кашона през шпалира от уж загрижени колегиални погледи. Още един пирон в ковчега на отмиращата любезност и вдъхновяващи жестове.
Но вие, мили приятели, не спирайте да бъдете спонтанни и да пръскате щастие и любов. Малките жестове изграждат живота и те са атомите на нашето съществуване. Дори да не сте свикнали на жестове, приемете и благодарете. Това с нищо не ви ангажира, а ако се почувствате притиснати впоследствие, елегантно върнете жеста и сложете точка на досадата, ако я чувствате като такава.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
