„В начале бе Словото“, но някъде към 21 век словото се превърна в бръщолевене, в едно изкривено нищоказване и гласова дандания. Сигурно сте забелязали, че някой като вземе думата, трудно допуска да се включите, дори с аргумент, докато не си изкаже казването. Намирам това за провал на човечеството, чието постоянно състояние трябва да е общуването, разбирането, изслушването.
Даването на възможност разговора да се степенува, развива, довежда до край и разбира се, да бъде запомнено най-важното. Повсеместна пандемия е дудненето без никакъв смисъл и надвикването, с което сигурно се цели някакво вербално, безсмислено превъзходство.
Случвало ми се е да опитам да се включа в разговор, като изчаквам отсрещният да довърши мисълта си и адекватно да участвам в разговора. Реакцията е веднага да се извиси гласа, да бъде заглушено всяко „вмешателство“ и да запази първенството си в тази говорилня. Ще кажете, това ми прилича на нашенския парламент, но да, и там, и в различните човешки компании е същото.
Аз вярвам в това, когато двама общуват, да се изслушват, изчакват и преценят възможността да се изкаже другият. Най- вече това, в което вярвам е да имаме памет за нашите разговори, а не празни раздумки, за които да не се сещаме впоследствие. Често си доказвам тази необходимост, като в разговор с познати им напомням темите, за които сме разговаряли предишен път. О, ама ти как помниш, съвсем изненадано ме питат. Отвръщам - какъв е смисъла да разговаряме, ако няма да запомня казаното, да бъде то полезно в продълженията на нашите разговори. Сигурно им изглеждам луд...
Осъзнавам, че това сигурно са съпрузи или съпруги, на които им е забранено или поне ограничено да говорят вкъщи и те намират отдушник в нищоказването, но на висок и ангажиращ глас. Тоест - булка ми не ми дава да говоря, в кръчмата аз ще им покажа кой е най-гръмогласният. И тук не става дума само за влиянието на алкохола, а за някаква вътрешна настройка, която отключва нещата, за които пиша днес.
Ако трябва да направя препоръки в тази насока - изслушване, търпение, уважение са първите стъпки за промяна!
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
