З нае ли какво иска българинът и отразено ли е то в неговото народно или пък днешно творчество. Нашенецът ражда в противоречието си към всичко истински абсурди, които на фона на цялото, седят неразкрити, в една шугава, негава среда. Имам предвид, че както се диви на нещо, така отскача в друг „коловоз“ на настроенията си, че напомня нещо като Осанна и Разпни го. И не цитирам само махмурлушките му реакции сутрин, но още политическите, културни и всякакви гледни точки.
Това е отразено в поговорките и тертипите български. Солиден пример е „Ден година храни“ и „Аз на тези няма да им работя“. На кого работиш, алнкоолу, ако не на себе си и за себе си. Ако пък ти плащат повече отколкото заслужаваш, изглеждаш като бай Ганя, който казал на Иречек: „Имал си бол пари, платил си.“. Тук всяка крива линия, успоредна на народната е права линия, ако мога да цитирам вица за Априлския пленум и да го нагодя към темата. Когато Ганя е нещо удобно, той ще прекрои Библията, Корана и Тората в угодата му. Ако някой по-устат му цитира нещо вярно, но несъвместимо с мнението му, не от девет, от десет кладенеца вода ще извади. Накрая ще го отнесе булка му, децата или пък плазменият телевизор, взет с бърз кредит.
Нашенецът е ербап извън семейното си котило, там където не го юркат да взема компоти от избата и да иде до кумовете за онова кресло, дето... Той надига вой зад волана, в някоя опашка или ако трябва да защити обществено угодна кауза. Ербап е като трябва да кара с двеста километра в час, като всички онези за които четем, че предизвикаха смъртоносни катастрофи. Ербап е, че няма да носи сако на някой протоколен повод и ще се яви с къси ръкави и потник. И е този, който се свива пред някой шамар от природата, който девалвира целият му мачизъм.
Оказва се, че пиша всъщност за онова нашенско упорство от радостта към живота, пораждащо толкова житейски противоречия. И целта ми не е да ви разсърдя, а да ви разсъня.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
