Д а, българският народ е див и варварски, колкото и да съм искал да не вярвам в това. И колкото Георги Димитров да пледираше в съда на Германия, че това не е така. Днешната поведенческа симпотоматика на българина граничи с тази на озъбено зло куче, което дебне чии крачоли да захапе, когато му се удаде- и ръка.
Напълно съм сигурен, че с написаното ще изразя мнението и на други прочути личности, които имат смелостта да застанат под обстрела на онлайн обсъждането.
Било поради анонимност, безстрашие, болен непукизъм и прочие, нашенецът вади от казана на отчаянието и омразата си фрази, сравнения, анализи, без оглед на никакво съобразяване, да не говоря за справедливост. Ето, например аз, когато обсъждам нещо на стената си, намесите и коментарите на безименни въшки са толкова неадекватни, че не се изненадвам в какво положение е страната ни.
Невежи, неопрятни, претенциозни и долнопробни човешки същества, от които ме е срам. Хиляди, маса народ... Стадо. Преглеждам жалките им профили и снимки, за да установя, че това са овехтели персонажи, сигурно работили в някой стол или като милиционери. Зад тях- печка на дърва и кюнци. Ковьорче. Плакат на попфолк певица... Блокирам с удоволствие, сякаш стъпквам хлебарки, преди им се връзвах и им давах шанс да осъдим мнението им.
Дървеняшкият ответ е неизлечим. Той варира от пълно отричане на каквото и да било, до заключенията, че „кой си ти“, „къФ си ти“, “какво си допринесъл за България“ и пълна колекция небивалици от общ характер.
Да не пропускаме , че тяхното поведение отпуска, подвежда, възпитава наследниците им и другите примери на неучтива комуникация в социалните мрежи. Пак от личен пример ще изповядам, че когато публикувам свои успехи у нас или по света, когато поствам снимки от красиви събития, когато си направя някаква автошега- всичко това зорлем събира 25 харесвания.
Ако подпукам някоя политическа тема или взема страната на масата- изобилие от лайкове и коментари. Дължа на народа си благодарност, когато ме е подкрепял и харесвал моята поезия и песни. Благодаря. Но някак си не компенсира повръщаното слово върху всичко останало.
И все пак - с обич и надежда. Евгени.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“!
Лорд Евгени Минчев
