Д епутатът от „Продължаваме промяната” Антония Димитрова внесе на ниво парламентарна комисия проект за законодателни промени, които включват носене на наказателна отговорност от журналисти.
Депутатът от „Продължаваме промяната” Антония Димитрова внесе на ниво парламентарна комисия проект за законодателни промени, които включват носене на наказателна отговорност от журналисти.
Част от колегите на Димитрова вече изказаха подкрепата си за подобна инициатива. На европейски ниво, свободата на медиите, тяхното финансиране, отговорността на журналистите и борбата с фалшивите новини бяха основен акцент в речта „За състоянието на съюза” на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен от края на 2021 г.
ЕК е пуснала за обществено обсъждане проекта за нови регулации на медийния сектор. Проектът ще влезе в дневния ред за същински дебати през третото тримесечие на тази година. „Целта на откритата обществена дискусия е да се съберат мнения, доказателства и данни от гражданите и по-специално журналистите, медиите (както частните, така и обществените), академичните среди, гражданското общество, публичните органи, предприятията и всички заинтересовани страни, за да се помогне на комисията да формулира тези нови правила”, съобщи ЕК.
Основната разлика между българските идеи и проекта на Европейския съюз (ЕС) е, че Брюксел формулира много прецизно какво е свобода на словото, какви са принципите на финансиране на медиите и
що е то отговорна журналистика
Еврокомисията има съвсем ясна позиция, че свободната журналистика и свободното слово трябва да бъдат подкрепяни и защитавани. Акциите за наказателно преследване обикновено избуяват, когато журналистически публикации разклащат политическата система и истината в журналистическите материали не е удобна за управляващите.
В края на 2021 г. бе поставен рекорд за последните години, като към 9 декември 293 журналисти в Азия и Европа бяха заключени зад решетките на арести и затвори, по данни на Комитета за защита на журналистите (CPJ). Това е с 13 човека повече в сравнение с 2020 г. Поне 66 се смятат за безследно изчезнали. Поне 24 журналисти са били убити през миналата година заради материали, върху които са работили, още 18 са починали при много съмнителни обстоятелства, които повдигат съмнения, че са били мишени на атентати.
Китай е световният шампион по натиск над свободното слово. Поднебесната империя е пратила нови 50 журналисти зад решетките през 2021 г. На второ място е Мианмар, където свободата на словото бе пометена от държавния преврат преди година. Челната петица допълват Египет, Виетнам и Беларус. В свят, който е затиснат под тежестта на пандемията от Ковид-19, растящата инфлация и страх от необратимите промени в климата, свободата на медиите се е превърнала в досадна и скъпа екстра за управляващите в много европейски и азиатски страни.
Само преди няколко дни - на 1 февруари, 27 неправителствени организации излязоха с обща позиция за незабавното освобождаване на турската журналистка Седеф Кабаш, която бе арестувана, защото в телевизионно предаване се била изказала обидно по адрес на президента на Турция Реджеп Ердоган.
Турция е сред страните, където
свободата на словото е много разтегливо понятие
През миналата година Анкара освободи 20 задържани журналисти, но още 18 остават зад решетките. Страната е известна с подхода си да задържа и впоследствие да пуска под гаранция или да осъжда условно журналистите. Налагането на непрекъснат тормоз има за цел да откаже журналистите от тяхната професия. В повечето случаи подходът е успешен. Походът срещу независимите медии в Турция започна през 2016 г. с неуспешния опит за държавен преврат.
Подобна е ситуацията в Саудитска Арабия, където малкото опити за независимо журналистическо отразяване на скандала с убийството и разчленяването на тялото на Джамал Кашоги по заповед на високопоставен държавен чиновник, удариха на камък. Към настоящия момент Саудитска Арабия е освободила задържаните репортери. Властта вече прилага
по-деликатни начини на тормоз
от грубите арести и публичното търсене на наказателна отговорност. Новите похвати включват високотехнологичен тормоз като прекъсване и заглушаване на интернет връзки и атакуване на материали, публикувани в онлайн медии. На засилени репресии са подложени медиите в Хонконг, където в сила е ново законодателство след избухналите протести в подкрепа на демокрацията. Създателят на „Епъл Дейли” и „Некст Диджитал” Джими Лай получи престижна международна награда за журналистика, но в родината си бе хвърлен в затвора. В Китай видеорепортажът на журналистката Жанг Жан за пропуските на властите при овладяването на пандемията от Ковид-19 й донесе освен световна слава и наказателна присъда. Тя трябва да лежи четири години в затвора заради критиките си към официален Пекин.
Мианмар решава проблема с международния отзвук на арести и присъди, като „пропуска” да спомене професиите на осъдените. Така Дани Фестър прекара цели осем месеца в затвора.
Веднага след Мианмар в класацията за най-нетолерантни към свободата на словото страни се нарежда Египет. Общо 25 местни журналисти са били осъдени на затвор през миналата година. Режимът на Абдел Фатах ел-Сиси е невероятно изобретателен в измислянето на нови начини за наказателно преследване на журналистите. Страната се похвали с намаляване на срока на предварителния арест до две години. В закона обаче е оставена вратичка при повдигане на нови обвинения срокът на ареста да бъде удължаван безкрайно. Фоторепортерът Махмуд Абу Зейти например бе освободен от затвора и поставен под полицейски надзор. Казано накратко, това означава, че всяка вечер той трябва да се явява в близкия полицейски участък и да прекарва нощта там. В добавка към това Зейти има наложена забрана да се разпорежда с имуществото си за срок от пет години.
В Европа първото място за най-отявлен враг на журналистите безспорно се пада на президента на Беларус Александър Лукашенко. Той не се поколеба да приземи принудително самолет на „Райънеър”, изпълняващ международен пътнически полет. А причината беше, че на борда се намираше критик на режима - журналистът Роман Потасевич.
В момента зад решетките на беларуски затвори
се намират поне 19 журналисти. Повечето са там без произнесени присъди.
До дни се очаква да бъде подновено наказателното дело срещу гръцките журналисти Костас Ваксеванис и Йоанна Пападоку. Двамата извадиха на бял свят редица неприятни документи, уличаващи висши държавни чиновници от управляващата „Нова демокрация” в приемане на огромни подкупи от фармацевтичния гигант „Новартис”. Разкритията от журналистическото разследване вадят наяве злоупотреби за десетки милиони евро, но създават и серия проблеми за журналистите. Срещу тях са заведени серия от дела с повдигнати обвинения за заговор, клевета, уронване на престижа и т.н. Поотделно никое от обвиненията не може да доведе до присъда, по-голяма от пет години затвор. Ако се акумулират обаче, наказателната отговорност скача до 20 години зад решетките. Ваксеванис разкри, че прокуратурата трупа нови и нови томове към делото, което вече надхвърля десетки хиляди страници. Йоанна Пападоку отдавна не живее в родината си, но затова пък е много добре позната на местните олигарси. Нейно разследване през 2013 г. освети практиката на най-богатите гърци да избягват плащането на данъци и да трупат милиарди в тайни швейцарски сметки.
Мексико е страната, в която
животът на журналистите струва най-малко
В края на 2021 г. трима журналисти бяха убити като отмъщение за техни материали. Още шест показни убийства на журналисти в страната се разследват, за да се установи дали има връзка между публикациите и атентатите. Убитите по тази причина журналисти в света за миналата година са 19. Поне 17 журналисти са хвърлени в затвора по обвинения в шпионаж и киберпрестъпления.
Северна Америка е на дъното на класацията по убити и осъдени журналисти, но затова пък властите в САЩ и Канада са пратили за различни срокове в ареста 56 човека. Показателно е, че почти всички арести са реализирани, когато журналистите са отразявали протести срещу статуквото.
Монитор
