С благодарност към Бога и нова надежда прекрачваме прага на още една година от третото хилядолетие след Въплъщението на Божия Син и наш Изкупител и Спасител - Господ Иисус Христос. Молим се за по-добри и светли бъднини, за повече благоволение между човеците, за дълбок, истински мир във всяко човешко сърце, навсякъде по нашата изстрадала земя.
Трагедията
През изминалата година животът ни беше белязан от трагедията на разразилата се в самото сърце на християнска Европа, в братска православна Украйна братоубийствена война. Конфликт, в който едни срещу други се изправиха братя по вяра и род; конфликт, който ще има своите отражения и последици в продължение на десетилетия, посявайки семето на враждата и за бъдещите поколения. Това злочестие имаше своето въздействие и върху нас и нашия живот, предизвиквайки и в нашето общество и държава разделения и противопоставяния, които помрачиха църковния и общностния ни живот.
Небесният Отец
Затова нека днес, в началото на новолетието, отново да отправим най-искрените си молитви към Небесния ни Отец да вразуми всички, да смекчи всяко ожесточено сърце и щедро да ни дарува Своя мир и Своята неоскъдяваща благодат, за да можем да градим настоящето и бъдещето си в единство и в единомислие, с добра и блага воля, във взаимно разбирателство и взаимопомощ, защото от Спасителя знаем и трябва добре да помним, че „… всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои“ (Мат. 12:25).
Покаянието
Нека новата 2023 година бъде година на дълбоко и искрено покаяние за нашите грехове, година на добрата воля и на възстановяването на мира по целия свят. Само така ще можем да строим живота си и този на нашите деца в съгласие с Божията свята воля, постигайки Божия замисъл и божественото предназначение, с които човекът е сътворен - да управлява като добър стопанин поверения му от Твореца свят, да достига святост и богоуподобяване.
Нека смирението, молитвата и благодарността ни към Бога бъдат наши постоянни спътници през настъпващата година! Да търсим и да изпълняваме не своята егоистична и несъвършена воля, а Божията воля, която ясно ни е засвидетелствана на страниците на Божественото Писание, от които Господ и днес ни говори и казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Иоан 10:10). И още: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам“ (Иоан 14:27). Да бъдем - по думите на апостола - „синове на светлината и синове на деня“ (1 Сол. 5:5), достойни за дара на преизобилната Божия любов.
Божият мир и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!
Честито новолетие!
Публикуваме словото на Негово Светейшество патриарх Неофит по случай началото на новата 2023 г., заглавията са на редакцията.
Св. Георги Хозевит
възкресил дете
На 8 януари се отбелязва деня на преподобния Георги Хозевит. Той се родил през VI век на остров Кипър в благочестиво семейство. По-големият му брат Ираклид, след като посетил Йерусалим, отишъл в долината на Йордан и се установил в Коломановата лавра, където приел монашество. Свети Георги останал единственото дете на родителите си, които го възпитавали в благочестие и страх Божий.
След смъртта им сиракът се качил на един кораб и се отправил за светия град Йерусалим. Поклонил се на светите места, спуснал се в долината на река Йордан и намерил брат си в Коломановата лавра. Понеже бил млад, по заповедите на светите отци брат му не пожелал да го остави в лаврата, а го отвел в обителта на Пресветата Владичица, наречена Хузива, и го предал на игумена й. Тук свети Георги получил пострижение и тръгнал по пътя на подвижничеството. В скалния манастир в Палестина, съществуващ и днес, той излекувал с молитва изсъхналата ръка на игумена си. Монасите там се чудели много, като виждали такова съвършенство у младото момче. А то, като се опасявало от изкушенията на суетната слава, тайно напуснало обителта и отишло при брата си в лаврата. Установило се да живее с него в тъй наречената „Стара църква“.
Бог прославил Своя угодник и го отличил с дара на чудотворството. Веднъж Ираклид заръчал на брат си да отсече палмата, която растяла до тяхната килия и вече не раждала. Двамата доста спорили дали е редно, като Георги казал: „Обещавам ти, че скоро ще даде плод“. След тези думи Ираклид отстъпил и оттогава палмата започнала да дава изобилен и прекрасен плод.
По онова време в Иерихон живеел един земеделец, когото братята подвижници обичали. Неговият единствен малолетен син починал. Той го сложил в една кошница, покрил го с първите плодове, които бил откъснал, и побързал да го отнесе в лаврата. Влязъл в килията на Ираклид и Георги, поставил кошницата пред по-големия брат с молба да благослови плодовете на неговия труд и веднага излязъл. Ираклид извадил плодовете от кошницата и като намерил мъртвото дете, казал на брат си: “Извикай този човек, защото иска да изкуси нас, грешните!”
Но Георги му възразил:
“Нека да призовем с вяра благоутробния и милостив Бог и ако Той чуе нас, грешните, и възкреси младенеца, баща му ще си го вземе жив като награда за вярата си.” Господ ги чул и възкресил младенеца. Те повикали бащата и му върнали детето, като му заповядали да не разказва на никого за чудото. Преподобният Георги напуснал света в дълбока старост. Това станало през 625 г.
