Н а 29 август Българската православна църква отбелязва големия християнски празник Отсичане главата на свети Йоан Предтеча. Това е един от общо петте дни през годината, посветени на Кръстителя. Голямата почит към него никак не е случайна, тъй като той се явява крайъгълен камък в светото предание за идването на Божия син Исус Христос.
Култът към предтечата на Христос и неговия земен край обаче е намерил добра почва в ширещи се суеверия. Едно от тях гласи, че по аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино. В хранителното табу попадат още червени плодове и зеленчуци – домати, пипер, диня, черно грозде. Разрешава се да се яде само бяло грозде и да се пие бяло вино. Духовници обаче коментират, че това са бабини деветини, тъй като в Типика няма и ред за такова въздържание. Тъй като денят се пада в петък, то се спазва по-строг пост по подобие на първата седмица от Великденския. Консумира се само растителна храна без олио. А месото, млечните продукти, както и рибата са забранени от православния канон.
Забрани
Сред другите народни забрани за 29-и, наричан Секновение, е хората да не влизат да се къпят в реките и езерата.
Всичко това отново няма църковен характер, а е установено от т. нар. народна метеорология, тъй като на границата между август и септември времето захладнява и от здравословно гледище не е желателно къпането на открито. Въпреки че в наши дни заради глобалното затопляне дори септември и октомври може да се случат с доста топли дни.
Фолклорните поверия редят още, че на този ден се „сечали“ денят и нощта и те ставали равни. Което също не е съвсем точно според астрономията.
Ирод е принуден да екзекутира Предтечата.
В миналото църковният празник се е смятал и за нещастен ден почти колкото и Разпети петък. Не е трябвало да се работи нищо, да не се започва нова работа, нито да се тръгва на път, защото всяко начинание щяло да е несполучливо. В Македония на този ден не се крояли дрехи, защото, ако се скрояла и облечала дреха, щяла да носи черно и човекът да е нещастен. Според поверията който се порежел на Секновение, то раната му нямало да заздравее. И още доста такива суеверия има, които битуват и до днес, внушавайки страхове и отдалечавайки хората от Бога.
Евангелието
А дори напротив, това е ден, в който тържествува смелостта, внушава се на човека да се бори с властимащите, когато нарушават Божиите закони. Всичко това е актуално и днес, защото именно тези закони залегнаха и в цялата европейска християнска цивилизация.
Според евангелието Свети Йоан е пострадал, защото проповядвал покаяние и спазване на Божиите заповеди. Той не е спрял да брани закона и правдата – дори тогава, когато е можело да бъде изложен на опасност. Защото той не говорел за греховете изобщо, а споменавал конкретни имена – на онези, които поради положението си в обществото били пред очите на всички и поради това и развращавали народа. Такъв е бил и цар Ирод Антипа, престъпил Моисеевия закон, като взел братовата си жена Иродиада. Свети Йоан не си затворил очите пред престъпването на Божия закон и изобличил Антипа.
Дилема
Пред Ирод в случая стояли две възможности – или да остави снаха си и да се покае за стореното беззаконие, или да хвърли Йоан в тъмница, за да престане да го изобличава. Като използва властта си, Ирод избира втория път. Ирод обаче не си давал сметка, че всички власти идват от горе – от Бога. И затова свободно си се разпореждал със свободата и живота на поданиците си.
Кръстителят не се страхува да изобличи публично Ирод.
Още по-показателно е по-нататъшното протичане на печалното събитие. Иродиада силно желаела смъртта на свети Йоан Кръстител. Но Ирод е бил мъдър владетел – той не иска да го убие, понеже знаел, че е честен човек, уважаван от целия народ и почитан като пророк. И че смъртта му ще предизвика размирици. Следва известното ни от Писанието събитие – Ирод празнувал рождения си ден, Саломе – дъщерята на Иродиада – танцувала омайно.
Танцът на смъртта на Саломе.
Тя толкова се харесала на царя, че той се заклел да й даде каквото му поиска. Майката видяла сгодния случай да премахне пророка и подучила дъщеря си да поиска от царя главата му на поднос. Ирод се натъжил, но тъй като вече бил дал думата си и се боял да не се покаже слабохарактерен, заповядал да отсекат главата на Предтечата и да я донесат.
Владетелите
Тук се проявява характерният за всички властимащи от древността до наши дни начин на мислене към всички пророци и техни критици: „Та нали аз съм царят (шефът), кой си ти, че да ми се пречкаш? Моята дума е закон!“ В този смисъл Ирод е донякъде предтеча на Пилат Понтийски. Който също знаеше, че Исус е невинен, и не желаеше Неговата смърт, но отстъпи пред тълпата, воден от държавнически съображения. Това мислене на властимащите, при което личното его или конюнктурни политически интереси надделяват над разума, е довело до началото на много големи трагедии за човечеството в ново време и особено – до Първата световна война. Виждаме го и днес при събитията, довели до избухването на войната в Украйна.
Умря заради правдата
Неслучайно наричат Йоан Кръстител последния старозаветен пророк. Той наистина е символ, сборен образ на всички свои древни предтечи, които като него са се борили против неправдите. Неговата смърт е смърт в името на правдата. И чрез нея свети Йоан Кръстител продължава проповедта си за истината и лъжата, за властниците и неудобните за тях хора, за безнравствения им живот, заради който те не се спират пред нищо, дори и пред убийство. Учи ни, че трябва да се опитаме да не бъдем роби на парите и разкоша. Богатството само по себе си не може да разврати човека, то може да послужи и за спасение, но и за осъждане. Нека подражаваме на свети Йоан, без да се страхуваме, че ставаме неудобни за тези, които разполагат с преходната земна власт. Защото само така ще се възцари Божието царство на Земята.
