К огато говорим за Българското националноосвободително движение, не можем да не отбележим името на идеолога на това движение Георги Раковски.
Той е човекът, който през 60-те години на XIX век пръв очертава посоките и заявява, че пътят на българското освобождение минава първо през националното осъзнаване и узряване на самия народ за тази свобода и след това през организираното всенародно въстание с подкрепата на външни фактори.
Г.С. Раковски идеологът на българското националноосвободително движение,
Георги Сава Раковски – с тези имена е останал в българската история идеологът на родната освободителна борба. Малцина обаче знаят, че истинските му имена всъщност са Съби Стойков Попович. Кръстен е на дядо си Съби, известен търговец на кожи. Името Георги той приема в чест на вуйчо си - революционера и участник във Велчовата завера кап. Георги Мамарчев. А фамилията Раковски идва от сливенското село Раково, което е родното място на баща му Стойко. Самият Съби е роден в Котел на 14 април 1821 г. Учи първо в килийното училище в родния си град, а след това в Карлово при известния възрожденец и просветител Райно Попович. През 1836 г. обаче е принуден да напусне училището и Карлово заради избухналата там чумна епидемия. Заминава с баща си за Цариград, където продължава образованието си в гръцкото училище в Куручешме, най-старото и престижно учебно заведение в османската столица, в което са учили и много българи през Възраждането. Там наред с останалите задължителни предмети Съби учи и три езика: френски, персийски и арабски.
С това образование той се превръща в един от най-образованите български възрожденци. Още тогава едва 16-годишният котленец става съучредител на Македонското дружество, което си поставя за цял освобождение на българските земи от турска власт. Включва се и в борбата за църковна независимост.
Браила
През лятото на 1841 г. преименувалият се вече на Георги Раковски младеж напуска османската столица и се отправя за Браила, където по това време се подготвя бунт срещу Османската империя. От конспиративни съображения, със съдействието на гръцкия консул в града, той успява да се снабди с фалшив паспорт на името на гръцки поданик с името Георги Македон. И този паспорт буквално му спасява живота. След неуспеха на Браилския бунт Раковски е заловен и е осъден на смърт. Като гръцки гражданин обаче османските власти нямат право да го съдят и го предават на гръцките.
Преди да бъде осъден от гърците обаче, българинът успява да избяга и се установява да живее в Марсилия, където прекарва година и половина от живота си. Там обаче не бездейства, а създава Славяно-българското ученолюбиво дружество и Македонското общество. През 1843 г. Раковски се завръща в Котел и заедно с баща си участва в борбата на местните занаятчии и търговци срещу чорбаджиите. Заради което са наклеветени пред турците и са заловени и осъдени на седем години затвор. Бащата и синът са откарани в Цариград, където прекарват три години зад решетките и излизат през 1848 г.
Свищов
След избухването на Кримската война през 1853 г. Георги Раковски е в Свищов, където създава Тайното общество, чиято цел е подпомагане на руските войски със сведения за османските войски и при нужда с парични средства. Самият Раковски се предлага на турските офицери и заедно с другарите си са взети за преводачи в армията. Така съвсем необезпокоявани те могат да обикалят навсякъде, да събират сведения, които след това предават на руското военно командване. Това обаче не продължава дълго. Двойната игра на Раковски и останалите е разкрита и те са арестувани. Раковски обаче успява да избяга отново.
Събира малка чета от дванадесет души, с която известно време обикаля из Източна Стара планина. Оттам прави опит да се свърже и да се присъедини към руските войски. Опитът му обаче е неуспешен, а междувременно войната свършва и руснаците се изтеглят от българските земи. Това предизвиква огромно огорчение у Раковски, който е принуден да разпусне четата си. Прибира се отново в Котел, където известно време живее в нелегалност. По това време той описва преживяванията си от турския затвор в Цариград и пише първата редакция на поемата „Горски пътник”, която ще се превърне в манифест и програма на бъдещото освободително движение.
Книгата Горски пътник, която се смята за ръководство по въоръжена борба.
Букурещ
През 1855 г. Раковски напуска родния си град и се установява в Букурещ, а след това в Нови Сад, който по това време се намира на територията на Австрийската империя. Там започва издаването на вестниците „Българска дневница” и „Дунавски лебед”. В Нови Сад обаче не успява да се задържи за дълго. Под натиск на Османската империя той е прогонен от австрийските власти и се прехвърля във Влашко. Живее в Галац и Яш и участва в създаването на българската гимназия, която днес носи неговото име. Но и тук престоят му не е особено продължителен.
През март 1853 г. османското правителство се опитва да окаже натиск върху молдовския княз Богориди да им предаде размирника и на Раковски се налага отново да събере оскъдния си багаж и да търси поредното ново място за живеене. Този път пристанът му е Руската империя. Намира си и работа като надзирател на българските ученици в Одеската семинария. Но шило в торба не стои, не след дълго е уволнен заради революционните си и антимонархически възгледи. През есента на 1860 г. Раковски се установява в Белград, като това е най-продължителният уседнал период в неговия живот.
Тук той продължава издаването на вестник „Дунавски лебед“ и започва неговата идеологическа и практическа революционна дейност, насочена към освобождението на българските земи и възстановяване на българската държава. През 1861 г. той пише двете си програмни произведения: „План за освобождението на България” и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград”. В тях той се обявява за освобождение на България с вътрешна и външна помощ.
Армия
Според неговия план се предвижда в Сърбия да бъде подготвена една армия, която да нахлуе и да вдигне на въстание българския народ. Ръководството на въстанието и на армията да бъде поверено на Привременно българско правителство. Такова е създадено на следващата година в Белград и за негов председател е избран самият Раковски. Създаването на въпросната армия, която трябва да нахлуе в българските земи, е свързано с учредяването в Белград на Първата легия. Според плана на идеолога тя трябва да действа в сътрудничество със сръбското правителство. Сърбите действително използват българските легионери, но за своите си цели. Нашите са изпратени да се бият с османския гарнизон на белградската крепост Калемегдан.
След потушаване на конфликта между сърбите и турците обаче, по искане на Високата порта, сръбското правителство разформирова българската легия. Тя просто вече не му е нужна и чрез нея то не иска да си създава нови неприятности с Османската империя. Макар и да вижда, че е предаден и подло изигран от сърбите, Раковски продължава да залага на освобождението на българските земи с активната помощ на съседните държави и създаването на един бъдещ Балкански съюз. Той пътува до Атина и сондира мнението на местните власти, а в 1863 г. се установява в Букурещ.
Паметникът на революционера в родния му град Котел
Комитет
През 1866 г. е главен инициатор за създаването на Таен централен български комитет. Целта на комитета е да подготвя, въоръжава, изпраща и ръководи чети от чужбина във вътрешността на българските земи. За да успее да набави средства за подготовката на четите, Раковски пътува до Русия, но мисията му там не се увенчава с особено голям успех. Въпреки това през пролетта на 1867 г. на юг от Дунава са прехвърлени четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. А само няколко месеца по-късно, на 9 октомври същата година, идеологът на българската освободителна борба Георги Раковски умира само на 46 години от туберкулоза в крайна бедност – гол като пушка. За да погаси направените приживе дългове на революционера и да плати за разходите покрай погребението, се налага братовчед му Никола Балкански да продаде на търг вещите на покойника. Раковски е погребан в гробището Щербан вода, а през 1885 г. са пренесени в новоосвободеното Княжество България и препогребани в София. Но с това тленните останки на революционера не намират покой.
Уникалният сръбски паметник на Левски и Раковски в Белград
През 1942 г. ковчежето с костите е пренесено в родния му Котел и е погребано в църквата „Св. св. Петър и Павел”. И накрая, през октомври 1981 г. те за пореден път са извадени и са пренесени в новопостроения Мавзолей пантеон в Котел.
Иван Първанов
