В своя легендарен епос „Одисея“ древногръцкият поет Омир разказва за пътуванията по море на своя главен герой и за трудностите, перипетиите и изпитанията, които боговете му изпращат и с които той и моряците му са принудени да се справят.
От текста учените днес са успели да очертаят доста добре маршрута на пътуването на хитроумния Одисей от Троя до родната Итака. Днес в рубриката „Маршрути“ ще направим опит да повторим това вълнуващо и изпълнено с приключения пътуване. Но не с кораб, а само със силата на мисълта и въображението, за които няма граници.
Град
Започваме нашето вълнуващо пътуване от Троя, мястото, където се разиграват събитията, свързани с легендарната Троянска война. Тук няма да преразказваме сюжета на „Илиада“. Ще отбележим само, че учените с категоричност са установили, че този град действително е съществувал. До средата на XIX век все още има колебания относно достоверността му. Голяма част от историците и археолозите смятат, че всъщност Троя е измислена от слепия поет Омир. След 1860 г. обаче съмненията постепенно започват да изчезват.
Част от крепостните стени на древна Троя
Основната заслуга за разкриването на Троя е на германския археолог Хайнрих Шлиман. На базата на Омировия епос и на известните към онзи момент исторически сведения той предприема проучвания и разкопки в областта Троада, в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданелите, недалеч от брега на Егейско море. През 60-те години на XIX век иманяри и археолози извършват разкопки, но не достигат до никакви резултати.
Късметът обаче се усмихва на 48-годишния Хайнрих Шлиман, интересна личност, която няма как да бъде подмината. Всъщност Шлиман не е професионален археолог. Той е търговец. Историята и археологията са негово хоби. Когато за пръв път прочита Омировата „Илиада“, го обзема фикс идеята да открие древния град, в чието съществуване изобщо не се съмнява. Разкопките му в областта Троада продължават повече от 20 години.
Шлиман
Разкопките си Шлиман започват през април 1870 г., преди още да има издадено разрешение от османските власти да копае, и поради това те му забраняват и му заповядват да засипе траншеите си. Малко по-късно чужденецът е помолен да напусне района. Това обаче не го отчайва и той продължава да настоява пред султанските чиновници да му се разреши да извършва археологически разкопки. Накрая все пак получава позволение, но чак на 12 август 1871 г. Официално разкопките започват 2 месеца по-късно, през октомври.
През април 1873 г. Шлиман открива голям комплекс, за който твърди, че са от двореца на цар Приам. В тези руини намира и голямо количество златни предмети, които определя като царското съкровище. След това с известни прекъсвания Шлиман продължава разкопките чак до смъртта си през 1890 г. Доколко древната Троя е заемала особено важно място в живота на археолога, свидетелства фактът, че двете му деца носят имената Агамемнон и Андромаха. Близо 200 години след разкопките археологическият обект Троя е включен в Списъка на културно-историческото наследство на ЮНЕСКО.
Останки от предполагаемия дворец на Одисей
Днес останките и руините на древната Троя се намират на запад от село Тевфикие, близо до град Чанаккале, разположен на азиатския бряг на протока Дарданелите, който свързва Мраморно и Бяло море, в неговата най-тясна част. Мястото на разкопките се намира на 30 км от Чанаккале и само на 2 км от главния път Чанаккале – Измир. Наред със запазените руини, открити преди 200 години, в комплекса е поставен и огромен дървен кон, в търбуха на който Одисей и другарите му са се скрили и така с хитрост са успели да проникнат в древната Троя.
Кон
А на крайбрежната алея на Чанаккале има и още един кон, чиято история обаче е по-различна. Това е конят, част от реквизита от легендарния холивудски филм „Троя“ с Брад Пит. Този кон може да заблуди някого, че филмът е сниман сред естествения декор на древна Троя, но не е така. Лентата е снимана основно в Малта, а някои сцени – в Мексико. След края на снимките обаче продуцентският екип решава да подари коня реквизит на жителите на Чанаккале. Които не закъсняват да го включат сред атракциите на своя град.
Посещението на руините на Троя няма как да мине без разходка и из самия Чанаккале. Това е половинвековен град, административен център на едноименния вилает. По време на Византийската империя името на селището е било Дарданелия. През 30-те години на XIV век регионът е завладян от османските тюрки, които променят името му на Султание калеси (Султанска крепост). През VIII век селището става център на грънчарството, откъдето идва и новото му име Чанаккале (Грънчарската крепост). Днес градът разполага с пристанище и е важен турски транспортен морски и риболовен център.
Вероятно заради това, че е един най-големите туристически центрове на Турция, Чанаккале се развива като град от съвременен тип. В него рядко може да бъде срещната на улицата жена със закрито лице. Момичетата и жените са облечени в модерни дрехи, посещават кафенетата, а по тротоарите често могат да бъдат видени млади двойки, хванати за ръце.
Чанаккале
Чистотата в града е на световно ниво. Има много паркове и зеленина, както и велоалеи, по които се движат колоездачи на различни възрасти. Градът може би е и на първо място в Турция по брой студенти на глава от населението – над 35 хиляди.
Историческите забележителности тук не са много, но какво повече от намиращите се на половин час път руини на древната Троя. А малко по-далече, на 90 км на юг, се намира друг древен град – Асос, или Бехрамкале, както е турското му име. Това е малък град, чиято богата история също е свързана с Античността. А на отсрещния бряг срещу Чанаккале пък се намира полуостров Галиполи. Едноименната му крепост е първата европейска крепост, от която през XIV век османците започват своя завоевателен поход към Балканите и Европа. Поход, който ще бъде спрян доста по-късно, и то в сърцето на Европа, чак под стените на Виена. Макар и да не са толкова много, забележителности в Чанаккале все пак има. И сред тях са старите крепости Чименлик и Килитбаир, разположени от двете страни на Дарданелите. Идеята някога е била чрез двете крепости да се наблюдават и контролират корабите, които минават през пролива.
Галиполският полуостров
От 2014 г. всяка година през октомври Чанаккале е домакин и на Маратона за мир, в който участват 5-6 хиляди души. В него може да вземе участие всеки желаещ, при това без такса. Освен по традиционното 42-километрово трасе има желаещи да се пуснат и на някоя от по-късите му дистанции. В най-късата пък могат да участват дори жени с бебета на гръб.
Кухня
Когато говорим за Турция, няма как да подминем местната кухня. Тук само ще споменем някои от традиционните специалитети, а който отиде на място, ще може и да ги опита и да сподели впечатленията си: дамла саказлъ сутляш – крем с дъвка с дъх на смола, пейнир халвасъ – халва със сирене, казандиби, за да се стигне до доста по-известните вече и у нас кюнефе, кадаиф, баклава, кебаб и чи кьофте. Ако някой си мисли, че това последното е добре известното и у нас кюфте, много се лъже. Чи кьофтето е сурова кайма, смесена с домати, булгур и подправки. И така, солидно похапнали, можем да напуснем Чанаккале и да продължим нашето виртуално пътешествие.
Път
От Троя според Омир героят му Одисей се отправя към родната си Итака. Боговете обаче са решили да подложат него и спътниците му на тежки изпитания и ги отклоняват от курса.
Една от следващите спирки са Еолийските острови. Това е мястото, където богът Еол дал на Одисей кожена чанта, в която били затворени ветровете. Одисей оставил само лекия ветрец Зефир да насочва кораба, но докато спял, другарите му отворили чантата и от нея излезли останалите ветрове, които предизвикали страховита буря и едва не потопили кораба. Еолийските острови, наричани още и Липарски, са с вулканичен произход и се намират в Тиренско море на север от Сицилия. Шест от тях образуват община Липари, а на седмия – Салина, се намират общините Санта Марина Салина, Малфи и Лени. Общата площ на седемте острова е малко по-голяма от площта на България. На два от островите има действащи вулкани, а на останалите – угаснали. На островите се отглеждат смокини, маслини и лозя.
Друг знаков географски обект от „Одисея“ са скалите Сцила и Харибда, намиращи се от двете страни на Месинския пролив. Сцила е скална плитчина, а Харибда е водовъртеж, за който в древността се е смятало, че води към портите на ада. Продължаваме с пещерата, в която според Омир героят му Одисей се е срещнал с нимфата Калипсо и тя се е опитала да го омае. Според учените тази пещера най-вероятно е Сатария, намираща се на италиански остров в Средиземно море, в границите на община Трапани. Този остров е доста по-близо до африканския, отколкото до европейския бряг. Други острови, които според учените са описани в епоса на Омир, са Южните Йонийски острови, които обаче вече са на гръцка територия. Сред тях е остров Скорпиос, намиращ се в Йонийско море, на западния гръцки бряг. От 1963 г. островът е частна собственост на гръцкия милиардер Аристотел Онасис и е купен за символичната цена от около 11 хил. евро по осъвременени цени. Тук е била и сватбата на Онасис с вдовицата на убития американския Джон Кенеди – Жаклин, през 1968 г. Смята се, че островът носи черно проклятие, което става причина за смъртта на трима от членовете на богаташката фамилия. Самият Аристотел, синът му Александър и дъщеря му Кристина са погребани на остров Скорпиос.
Връх
Друг от йонийските острови, за който се смята, че е включен в епоса на Омир, е Меганиси. Това всъщност е малко островче с площ от 22 кв. км, на което са разположени 3 селища. На острова има начално училище, но няма средно и това налага живеещите там ученици да бъдат извозвани всеки ден с корабчета до съседни острови.
Паметикът на Одисей в Ставрос
В края на нашето пътуване стигаме и до родното място на Одисей, остров Итака, на който той е цар. Островът е с площ от 117 кв. км и население от около 4000 души. Главният град е Вати, където живее половината от населението. До средата на XIX век Вати е главен град на автономното княжество Самос. Любопитното е, че за известно време градът носи името Стефануполис в чест на българина Стефан Богориди, който е бил висш чиновник в Османската империя. Най-живописното и посещавано селище на острова е Киони, разположено в малък залив и с население от едва 171 души. Често посещаван е и Ставрос, главен град на Северна Итака.
Манастирът Мони Катарон
Това е и единственото място на острова, където има поставен бюст паметник на героя Одисей, направил острова известен. Сред другите забележителности е и манастирът „Мони Катарон“ в селището Агни, издигнат в края на XVII век в чест на Св. Богородица. Манастирът е издигнат на връх, от който се открива изключително красива панорамна гледка към Кефалония и всички Йонийски острови. На остров Итака се намират руиите и на Омировото училище, където слепият автор на „Илиада“ и „Одисея“ обучавал възпитаниците си в умението да творят епическа поезия.
Статуята на Одисей във Вати
Остров Итака има и много плажове, но те не са особено предпочитани заради това, че на тях дребните камъчета са повече от пясъка. А иначе водата тук е кристалночиста и това кара доста хора да идват главно за да се къпят и да плуват.
Части от руините на Омировото училище
За разлика от Троя, от която са останали все пак руини, нищо на остров Итака не дава основание да се приеме, че тук в древността действително е имало малко царство, начело на което е стоял хитроумният Одисей. А както се вижда – и самите гърци като че ли нямат особено желание да правят археологически проучвания на острова, за да търсят останки от древното царство. Това, разбира се, си е тяхна работа, но откриването на древни руини на острова би предизвикал истински бум в туризма.
Според епоса на Омир морското пътуване на хитроумния герой Одисей продължава цели 10 години. Днес този маршрут може да бъде изминат за по-малко от седмица. У нас вече има и туроператорски агенции, които предлагат този маршрут. Който със сигурност ще бъде доста интересен за любителите на Омировия епос и на древногръцката история. А цените на този тур са напълно приемливи и достъпни за средностатистическия българин.
Иван Първанов
