П реди дни се навършиха 59 години от една от най-черните страници в историята на българското пътническо въздухоплаване, известна в средите на пилотите като трагедията със загиналите дипломати. В тази трагедия загиват 82-ма души, което я прави най-тежката и с най-много жертви авиокатастрофа с български самолет у нас и по света. Сред тях е и незабравимата оперна прима Катя Попова, за която си спомняме с гордост и мъка.
Останките от катастрофиралия край Братислава самолет
Датата е 24 ноември 1966 г. Самолет „Ил 18“ на българската държавна авиокомпания ТАБСО, предшественик на БГА „Балкан“, изпълнява редовен пътнически полет по линията София – Будапеща – Прага – Берлин. Поради лошото време обаче самолетът не може да кацне в Прага и затова е насочен от диспечерите в чехословашката столица към летището в Братислава.
Кацането е успешно и самолетът прави там тричасов престой, след което трябва да се отправи към Берлин. Няколко минути след излитането си обаче, на 8 км от братиславското летище, самолетът внезапно губи рязко височина, пада и се разбива в местността Сакракопец. Загиват всичките намиращи се в самолета хора – 74 пътници и 8 членове екипаж.
Сред загиналите има шестима чужденци, представители на комунистически партии от цял свят. В официалното съобщение, публикувано от ЦК на БКП, са изредени и техните имена. Това са: Хосе Гонсалес – зам. генерален секретар, и Хорхе Рамирес, член на ЦК на Чилийската комунистическа партия, Алберто Ферари - член на ЦК на компартията на Аржентина, Педро Мота Лима - представител на ЦК на Бразилската комунистическа партия в редакцията на сп. „Проблеми на мира и социализма“, Коджита Шигео - член на ЦК на Японската комунистическа партия, и Рамон Амая Амадор – писател и член на ЦК на Хондураската комунистическа партия.
Хондураският писател Рамон Амадор е сред загиналите на борда на самолета.
Съболезнования
„Централният комитет на Българската комунистическа партия изразява своите дълбоки съболезнования на комунистическите партии в Чили, Аржентина, Бразилия, Япония и Хондурас, на централните комитети на тези партии и на семействата и близките на загиналите другари за тежката загуба, мъжествената борба на пратениците на тези братски партии за великото дело на комунизма, за сплотяване редиците на международното комунистическо и работническо движение ще остане светъл пример за всички български комунисти, за комунистите от целия свят“, се казва в официалното комюнике на ЦК на БКП, разпространено по цял свят от Българската телеграфна агенция (БТА).
Общо сред загиналите има чужденци от 12 държави. Освен тях на борда на фаталния полет е и посланикът на НРБ в ГДР ген. Иван Бъчваров, бивш началник на Генералния щаб на Българската народна армия.
Ген. Иван Бъчваров е предполагаемата мишена на атентата.
Музика
Сред загиналите е и оперната певица Катя Попова, която по това време е на 42 години и е в разцвета на своята музикална кариера. За 10-12-годишната си музикална кариера тя е носителка на много награди от музикални конкурси в България и в други европейски страни.
У нас е наградена с ордените „Червено знаме на труда“ и „Народна република България III степен“, а през 1959 г. е носител и на Димитровска награда I степен. Тя е и един от основателите на Плевенския симфоничен оркестър и Международния музикален фестивал „Лауреатски дни“ в Плевен, който след смъртта й е наречен на нейното име. Последното й изпълнение е на 20 ноември, 4 дни преди смъртта й, в постановка на Софийската опера.
Малко известно е обаче, че Катя Попова е била муза на поета Павел Матев за стихотворението „Ти сън ли си, или те има“, превърнато от композитора Тончо Русев в хит за естрадната прима Лили Иванова.
Поетът Павел Матев създава стихотворение, посветено на загиналата оперна прима.
По времето, когато създава стихотворението, поетът е министър на културата на НРБ. Четири години след трагедията, през 1970 г., режисьорката Магда Каменова създава документален филм за Катя Попова, който е част от поредицата филми портрети за български изпълнители.
Комисия
Според официалното съобщение от БТА веднага след трагичния инцидент край Братислава е назначена правителствена комисия, която да разследва обстоятелствата и причините за самолетната катастрофа. До какви резултати и изводи стигат разследващите обаче така и не става ясно, защото те никога и никъде не са публикувани.
Още в първите часове след катастрофата обаче у нас сред определени среди започва да се разпространява слухът, че катастрофата всъщност е атентат, мишената на който е бил вече споменатият ген. Иван Бъчваров. Генералът държи кариерата си на Тодор Живков, който го издига до постовете началник на Генералния щаб, първи заместник-министър на отбраната и най-високата длъжност, началник на Военния отдел в ЦК на БКП. Генералът обаче се оказва доста неблагодарен.
След свалянето на Хрушчов в СССР той иска у нас също да се проведе чистка по върховете на властта и Тодор Живков да бъде свален от постовете си на държавен и партиен ръководител. А това забиване на ножа, при това извършено от негово протеже, болезнено чувствителният Тато не може да приеме и да преглътне.
Версия
Машината е задействана и няколко месеца по-късно бившият генерал и настоящ посланик се оказва на борда на самолета убиец. Дали това е случайно? Трудно е днес от дистанцията на времето да се каже. И нещо изключително тъжно, което показва игрите на съдбата.
С този полет ген. Иван Бъчваров е отивал в Берлин, за да поеме управлението на посолството ни в ГДР. Оперната прима Катя Попова е трябвало да слезе в Прага, където е трябвало да пее. И ако не бе злощастното време и невъзможността на самолета да кацне в Прага, трагедията с нея никога нямаше да се случи. За нещастие тя просто се случва в неподходящото време и на неподходящото място и това води до смъртта й.
Иван Първанов
