Н а главата на Иисус Христос бил положен трънен венец, който наранявал лицето му и оставял кървава диря. Римският центурион Лонгин го пробол с копие, а ръцете и нозете му били заковани с гвоздеи.
Години след тези събития по телата на богоизбрани хора се появяват стигми (стигмата) – кървящи рани, които сякаш са причинени от острието на копието на Лонгин или от пироните, с които Христос е бил прикован към кръста. В някои случаи без никакво обяснение и причина по лицето на страдалеца внезапно започват да се стичат кървави ручейчета. Сякаш на главата му е положен невидим трънен венец.
Съществуват различни версии от какво е направен тръненият венец. Според някои източници той е изработен от растението Euphorbia milii, според други – от Ziziphus Spina Christi, а трети смятат, че е от акация.
Копието на Лонгин
Чудеса
Историята на Католическата църква познава около 500 стигматици. Първият случай е констатиран през 1222 г., раните са по тялото на английския архиепископ Стивън Лангтън. Две години по-късно стигми се появяват по Франциск Асизки. В „Трактат за чудесата“ те са описани като подобие на излизащи от двете страни черни гвоздеи.
В края на XIX век на щателно медицинско изследване е подложена друга носителка на такива белези – Луиза Лато. В навечерието на Великден едната й ръка била бинтована и... запечатана, за да се изключи каквото и да е вмешателство. На разпети петък печатът бил свален. Под превръзката членовете на комисията на Белгийската академия на науките засвидетелствали: на ръката от само себе си се били появили кървящи язви. Нещо подобно се случвало и с Тереза Нойман. До 1962 г., когато починала, в баварското село Конерсрейт ежегодно около Великден се стичали хиляди поклонници от цял свят.
Св. Франциск
Кръв
За пръв път „раните на Христос“ се появили по Тереза Нойман, когато навършила 28 години. Малко под сърцето й се образувала рана, от която обилно течала кръв. После се появили рани по главата й, китките и стъпалата. Лекарите нямали обяснение за случващото се с Тереза и не можели да й помогнат по никакъв начин. Но една седмица след Великден болките започнали да утихват, а раните – да зарастват. Всяка година това се повтаряло отново и отново.
Белязването на богоизбраните се съпровожда и с други необясними явления. Света Вероника Джулиани (1660-1727 г.) твърдяла, че раните й кървят не само външно. Тя изобразявала на рисунка сърцето си с отпечатан на него кръст, трънен венец, три пирона, меч и буквата X. Говори се, че това се потвърдило след нейната смърт.
30-годишната домакиня Доминика Лазари от Португалия нямала претенции да е светица. Но още от 11-годишна възраст страдала от непоносими, периодично повтарящи се болки, предизвикани от дупки на дланите и стъпалата й, през които можел да се провре човешки пръст. Каквото и положение да заемала Лазари, кръвта се стичала така, сякаш тя е разпъната на кръст, твърдял доктор Грегъри Кас от централната болница в Лисабон.
Белези
Раните на стигматиците са с различна форма: като се започне от червени петна, от които не тече кръв, и се стигне до дълбоки дупки, в отделни случаи преминаващи от единия до другия край на ръката или крака. Те обаче не възникват само на религиозна основа. Това се случва и при заклети атеисти, например писатели, когато със силата на въображението си се вживеят силно в образите на своите герои. И в двата случая стигматиците се водят богоизбрани. Свещеник твърди, че всеки месец на осмо число Дева Мария ги навестява.
Загадъчни рани се появяват и при съпреживяването на страданията на близки. Сестра присъствала по време на наказание с камшик на любимия й брат и нейният гръб също се покрил с кървави резки. В Испания веднъж пред очите на майка си дете отсякло ръката си с остър метален предмет. Жената била така потресена от страданието на момченцето, че на ръката й се появил кървав белег на същото място.
Сънища
В медицинската литература е отбелязана стигматизация, възникнала в резултат на кошмарни съновидения. Студентка в медицинско училище присъствала при отварянето на труп. През нощта й се присънило, че мъртвецът я души и я дърпа за ръката. Когато се събудила, установила, че има пръстови отпечатъци по шията и ръката си.
Съвременната наука не отрича съществуването на феномена стигматизъм, но счита, че в основата му лежат свойствата на човешката психика. Специалистите предполагат, че появата на раните се дължи на самовнушение и емоционална предразположеност на някои хора да преживяват болките на Иисус Христос. Така или иначе всичко това си остава загадка.
Кристи Красимирова
