И стински многовековен таен „зоокът“ бе открит тези дни на купола на катедралата във Флоренция, която е дело на гения-архитект на Ренесанса Филипо Брунелески.
Истински многовековен таен „зоокът“ бе открит тези дни на купола на катедралата във Флоренция, която е дело на гения-архитект на Ренесанса Филипо Брунелески.
На находката попаднаха реставраторите и работниците, които почистват величествения храм за честванията по повод навършващите се през 2021 г. шест века от неговото построяване. Освен че е служил като модел за изграждането на далеч по-обемистия купол на катедралата Свети Петър във Ватикана, както и на още други базилики в Италия и по света, шедьовърът на Брунелески остава и днес като най-голямото зидано подобно творение.
А що се оотнася до „зоокъта“, то той е „въображаем“, тъй като става дума за дири, „лепнати“ в средновековието върху червените керемиди на купола, както и върху тези на намиращите се под него покриви и покривчета на параклиси и камбанарии, от всевъзможни живи твари. Като цяло най-много са незаметените от времето следи от домашни любимци – кучета и котки, но не са малко тези от зайци, лисици, белки, та даже от глигани, сърни, сръндаци и елени. Доколкото до „небесните животинки“, то те са представени от гъгутки, гълъби, орли, бухали, свраки и друга перната твар. Интересното е, че по зорките очи на заелите се с почистването на катедралата работници са открили по покривните елементи и „инкрустирани“ сърчица и кръстове – знаци, оставени най-вероятно преди шест и повече века върху покривните атрибути от влюбени млади хора.
Мистерията на „зоокъта“ върху купола на базиликата „Санта Мария дел Фиоре“, както се казва катедралата на Флоренция, разкри ръководитeлят на „освежаването“ на историческия и културен паметник Самуеле Качали. Той обясни на журналисти, че навремето великият Филипо Брунелески бил избрал за покриването на купола здравите и с красив червен цвят керемиди, замесвани от характерна глина в близкото до Флоренция градче Импрунета. Те били правени на ръка в дървени калъпи, след което, преди да бъдат изпечени в нарочните пещи, били сушени близо месец на открито върху специално почистено огромно пространство. А то било близо и до селището, и до гората, като нощем и денем сред керемидите се разхождали необезпокоявани разни животинки, най-вероятно търсещи между тях храна.
Но може би и ей така, за лудуване и за да оставят за бъдното отпечатъците на собствените си крайници като свидетелство за непреходността на времето.
Монитор
