Ж ителите на Великденския остров в Тихия океан са врели и кипели. Общо 7750-те обитатели на изолирания остров, известен с гигантските си каменни статуи на човешки фигури, се пазят като дявол от тамян от зарази. Защото в миналото са го преживявали и то до степен, когато хората са мрели като мухи.
Великденският остров, наричан Рапа Нуи на името на коренното население, веднъж вече е бил почти напълно обезлюден, след като през XIX век европейците пренасят там вируси, към които имунната система на местните не е пригодена. Отделно много от жителите са били откарани с кораби да работят като роби, а други са покосени от шарка. Така през 1877 г. населението е намаляло до едва 111 души, повечето от които възрастни мъже. Само 36 от тях успели да оставят поколение. Днес техните потомци рапануйци продължават да живеят на изолирания остров с гигантски статуи, който си остава едно от най-загадъчните места на планетата и привлича хиляди туристи всяка година.
Рапануйци
Кои всъщност са рапануйците? Как са се озовали на толкова отдалечен остров насред Тихия океан на 3500 км от бреговете на Южна Америка и на почти 6000 км от Австралия? Как са построили стотиците гигантски каменни статуи на острова и как са ги пренасяли?
Това са все въпроси, на които учените се затрудняват да дадат отговор и предлагат по-скоро догадки.
Известно е, че островът е открит от европейците на 6 април 1722 г. - Великден. Именно на Възкресение до бреговете му достигнала водената от холандския пътешественик Якоб Рогевен експедиция. Оттам идва и името Великденски остров. Рогевен и хората му останали седмица на сушата, където заварили около 2-3 хиляди местни жители - туземци, както и загадъчни каменни статуи, обърнати с гръб към Океана, наречени моаи.
Цивилизация
Предполага се, че рапануйците са полинезийски племена. Прогнозите кога са се заселили на отдалечения остров, варират от 300 г. до 1200 г. сл. Хр. По последни данни обаче това най-вероятно е станало през ХII век. Разцветът на цивилизацията им е настъпил през ХVI-ХVII век, когато на острова са живели между 10 и 15 хил. души, почти двойно повече отсега. Каменните човешки фигури, които строили, били издигани в почит на мъртвите им предци. Според една от версиите, разказана и в игралния филм „Рапа Нуи“ от 1994 г., на острова имало два народа - „дългоухи“ и „късоухи“. „Дългоухите“ били в господстващо положение, докато „късоухите“ им били подчинени. Смята се, че последните вдигат въстание, вследствие на което „дългоухите“ са избити. Войните водят до западане на рапануйската цивилизация и значителното намаляване на населението на острова.
Великденският остров, наричан още Рапа Нуи
Упадък
Сочат се обаче и други причини за упадъка на тяхната култура - това е отношението на местните към природата и по-специално дърветата. Години наред те са ги изсичали, като са ги използвали за пренасяне на гигантските каменни фигури от вулкана, където ги изработвали, до свещените места по брега. Обезлесяването е довело до влошаване качеството на почвата и по-бедни реколти, а оттам до глад и конфликти. Липсата на дървен материал възпрепятствал и направата на лодки, с които местните да ходят за риба - едно от основните им препитания.
Нов удар за цивилизацията на рапануйците идва след пристигането на европейците, което не минава без конфликти, отвеждане на местни в робство и сблъсък с непознати за туземците заболявания.
Статуи
Въпреки всичко обаче наследниците на рапануйската култура продължават и днес да живеят на Великденския остров, който официално е територия на Чили. Като спомен от предците остават митичните каменни маои, които предизвикват удивление и днес. Те са 900 на брой и пресъздават човешки фигури и са с различна височина - от 1 до 11 метра. В каменна кариера на острова, където са изсечени, се намират много недовършени и съответно неизправени мегалити, един от които е трябвало да бъде висок повече от 20 метра. Не е ясно кога точно, как и защо са били издигнати статуите, но видът на недовършените скулптури говори за това, че изработването им внезапно е било прекратено.
Теория
През 2012 г. „Нешънъл Джиографик“ публикува изследване на американски учени, които твърдят, че са разкрили тайната на маоите. Според теорията им огромните монолитни човешки фигури са били придвижени на 18 км от кариерата до свещените места на острова, където са разположени на групи по 7 или 8 идола, без помощта на големи кранове, животни или други приспособления. Потомците на полинезийските племена пък твърдели, че статуите сами са „дошли" на сегашните си места. Според американските учени, ръководени от професорите по антропология и археология Тери Хант от Хавайския университет и
Карл Липо от Университета на щата Калифорния в Лонг бийч, това твърдение не е толкова невероятно. Движението е било
осъществено благодарение на корема на статуите, преместения център на тежестта им и закръглената им основа. С тяхна помощ гигантите са можели да бъдат транспортирани в изправено положение, като се местят поред от едната и от другата страна по т.нар. техника rock'n'roll. През 2011 г. „Нешънъл джиографик“ финансира експедиция, по време на която пред телевизионни камери група от 18 души придвижи така една от моаите с тегло 5 тона и височина 3 метра. Статуята беше транспортирана само с помощта на въжета. През цялото време тя запази вертикалното си положение. Така се създаде впечатлението, че огромната фигура танцува и се движи с помощта на много малко хора.
Шапки
Друга теория изложиха преди две години учени от Бингъмтънския университет в щата Ню Йорк. Те обясниха как рапануйците успели да поставят на главите на статуите моаи, тежащите по 12 тона, каменни шапки (пукао). За тази цел те използвали сложна технология за издигане на тежки предмети. Те са изграждали наклонени насипи чак до най-високата точка на главата на статуите и са използвали система от въжета. Рапануйците връзвали въже около цилиндричните шапки пукао. После, държейки двата края на въжето, от горната част на рампата дърпали един от краищата. Така те успявали да качат тежките цилиндрични каменни блокове с минимум усилия.
Баровци идват за празника с яхти
Мистериозните фигури днес привличат туристи от цял свят на Великденските острови. Сред някои баровци е модерно да посрещнеш именно в този край на света Великден с яхтата си. На острова има летище, така че може да се стигне и със самолет. На няколко пъти го е посещавал и военният диктатор Аугусто Пиночет, докато оглавяваната от него хунта държеше властта в Чили. Много от тези, които са били там, пък споделят, че усещат някаква особена силна енергия на острова. И препоръчват да бъде посетен поне веднъж в живота.
Автор: Цвета Дилова
