В арвара, Сава и Никулден. Така народът нарича дните, в които православната църква почита паметта на Света Великомъченица Варвара (4 декември), Свети Сава (5 декември) и Свети Николай Мирликийски (6 декември). Имен ден празнуват хората, носещи следните имена: Варвара, Варя, Варадин, Сава, Савка, Савина, Николай, Николинка, Никола и др.
През тези три поредни дни заедно с по-късните християнски вярвания се честват и доста древни езически вярвания и обреди, част от прастарата култура на българина. В някои селища на Североизточна България трите поредни дни се почитат като Вълчи празници. Вярвало се е, че Варвара и Сава са два куци вълка, които вървят накрая на глутницата. В други райони Варвара и Сава са две сестри, на които Свети Никола им е брат. Първата „заварява“ болестите, а втората ги „разсява“ – т.е. разпръсква ги. Затова Сава се смята за по-опасната от двете. Съвсем противоположно е друго разпространено вярване. Според него Варвара е по-лошата от двете, ходи и пуска ледени зърна по нивите и хората. По-малката и по-блага Сава върви след нея и я моли да ги пощади.
Света Сава народът ни свързва още и с плодовитостта. Името Сава идва от еврейски език и означава “старец”, чрез него се пожелава на притежателя му “да доживее до дълбоки старини”, преведено от арабски името означава „неволя”. Съществува поверие, че хляб, омесен на този ден по определен начин, ще донесе рожба на жените, които не могат да имат деца. Вярвало се е също, че двете сестри Сава и Варвара подготвяли блюдата за гостите, които ще посреща техният брат. Затова съществува и поговорката: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща.”
В Югозападна България празникът на Света Варвара се нарича Женска Коледа. Млади момичета, пременени в празничните си носии, обикалят селските домове, пеят обредни песни, благославят за здраве и плодородие, а домакините ги даряват със сушени плодове, орехи и други лакомства. На същия ден жените месят пресни питки от безквасен хляб, наречени за здраве. Още топли, жените ги намазвали с мед или рачел, излизали пред домовете си или на някой кръстопът и раздавали от тях на минувачите. Всеки трябвало да се прекръсти, да отчупи залък хляб и да благослови: „Да дава Господ живот и здраве вам, на челяд, на добитък, на всички!“ Същият хляб се меси и за Баба Шарка, за която се слага специална софра до огнището. Другото задължително блюдо за Света Варвара са различни видове варива, също подсладени с мед. Вярва се, че сварените зърнени и бобови храни, както и питката ще омилостивят болестта и ще предпазят децата от нея.
Варвара вари, Сава пече, а Никола гости посреща, казва народът.,
Никулден се явява кулминацията на тридневния празничен маратон. На него ден също се месят различни обредни хлябове. Задължителен е и рибникът - пълнен шаран, увит в тесто, украсено като обреден хляб. В някои селища правели т.нар. рибена църква. Никулските хлябове и тавата с рибника се занасяли в църквата. Свещеникът прекадявал обредните храни, хората ги занасяли обратно и цялото семейство се нареждало около трапезата. В други селища свещениците обикаляли къщите и там извършвали освещаването на хляба и рибата. На този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали според яденето .Оттук идва и старата българска поговорка „Да разпуснем на никулска дупка!“ т.е. Тази, която е в началото на колана, та да се издържи на многото трапези.
Баби наричали на внучките за добра свекърва
Като женски празници Варвара и Сава са наситени и с различни момински гадания. В ранното утро на Света Варвара, още преди изгрев-слънце, девойките от Хасковско се надпреварвали помежду си коя първа ще раздаде своята погача из махалата. Според местното поверие онази от тях, която успее да стори това най-напред, ще се омъжи първа през годината. В много райони следобед се играело хоро сгледа, където родителите се спогаждали кой момък и коя мома да се вземат.
На Света Сава девойките започвали да пресяват брашно, като държали ситото обратно. Тогава между баби и внучки се провеждал следният диалог:
– Не така, чедо, обърни ситото! Че то иначе кой ще те научи?
– Свекървата – отговаряла девойката.
– Дай Боже да бъде по-добра от мен! – благославяла бабата.
