Ж ената в творчеството на европейски графици от XIX и XX век представя Националната галерия в мащабната си експозиция „Притегателни и обичайни“. Изложбата ще остане във филиала на НГ „Квадрат 500“ до 5 януари 2020 г.
Жената в творчеството на европейски графици от XIX и XX век представя Националната галерия в мащабната си експозиция „Притегателни и обичайни“. Изложбата ще остане във филиала на НГ „Квадрат 500“ до 5 януари 2020 г.
В края на XIX век няколко поколения художници по нов начин и с нови средства се насочват към темата за жената. Времето създава предпоставки за повратно претворяване на женската същност в изкуството. Появяват се произведения, предизвикващи
усещането, че наблюдаваме „частни“ сцени
които би трябвало да останат скрити за външния поглед. Други автори работят по обичайните и за предишни периоди начини, но характерът на епохата оставя очевидна следа и при тях.
Изложбата от чуждестранната графична колекцията на Националната галерия представя забележителни майстори като Франсиско Гоя, Йожен Кариер, Огюст Роден, Анри Фантен-Латур, Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Жак Вийон, Пиер Бонар, Леонар Фужита, Моис Кислинг, Кристиан Кайар, Георги Верейски, Пабло Пикасо, Анри Матис, Марк Шагал, Андре Дерен, Раул Дюфи, Фернан Леже, Жорж Руо, Марсел Громер, Марино Марини, Фаусто Пирандело и др. Техните творби свидетелстват за многообразието в пресъздаването на сюжети или форми, без значение колко странно или дори скандално е изглеждало това на много от съвременниците им. Което ги прави интересни и днес.
Немалка част от включените в настоящата изложба творби са непознати на публиката. Уредникът Калин Николов разказва любопитен факт: при подбирането, проучването и реставрирането им екипът на галерията се е натъкнал на две
неизвестни работи на родения в България Жул Паскин
които не само като за късмет се вписват в темата „Притегателни и обичайни“, но и допълват представата ни за артистизма и светоусещането на големия майстор.
Друга, също много интересна и стойностна експозиция, в момента представя и Националната художествена академия в своята галерия „Академика“. Под наслова „Вечният конферанс. Голо тяло (1896-1945)“ тя ще може да се види на адрес ул. „Шипка“ №1 до 16 октомври. Изложбата с картини от музейния фонд на НХА слага началото на дългосрочен проект, наречен „Вечният конферанс”, чиято цел е тази съкровищница периодично да се „отваря” както за студентите и преподавателите, така и за широката публика.
Изложбата е посветена на голото тяло (не само женско!) и неговото творческо осмисляне в процеса на обучение в Художествената академия от основаването й до средата на 40-те години на миналия век. В експозицията са включени над 50 живописни и графични етюда. Сред представените автори са някои от най-известните български художници възпитаници на Художествената академия, като Никола Петров, Никола Кожухаров, Стефан Иванов, Андрей Николов, Генко Генков, Александър Поплилов, Стоян Сотиров, Илия Петров, Васил Стоилов, Любен Зидаров, Джон Попов и Васил Бараков.
Включените в изложбата творби разкриват някои основни аспекти на темата: рисуването на голо тяло от натура като една от основните учебни задачи в образователната програма през периода и прехода от прякото и точно следване на анатомичната форма и копиране на класически модели към постепенното преодоляване на академичните канони на класицизма – процес, особено осезаем в през 30-те и първата половина на 40-те години.
Монитор
