- В този период на годината цъфтят основно тревите – фуражните и житните. А те имат обща структура и така наречените общи алергени. Затова, когато изследваме тези хора , ние откриваме „кръстосана реактивност”. С други думи чувствителност както към едните така и към другите полени.
Май и юни е периодът на цъфтеж на тревите. Най-много хора са чувствителни именно към техните полени.
- Ако знаем кога във въздуха има най-много полени и разполагаме с точен поленов календар, какво бихме могли да направим?
- Зависи от това какво лечение провежда човек. Някои хора не са на медикаментозно лечение и разчитат единствено на защитните мерки, които се препоръчват – да не проветряват дома и да не стоят на открито в най-топлите часове на деня, когато концентрацията на полени е висока, да сменят дрехите си, като се приберат вкъщи, да вземат душ и т.н. . Известно е, че когато концентрацията на полени във въздуха е ниска, човек има по-малко оплаквания. Ако времето е дъждовно, хладно, тихо, оплакванията са по-малко, защото концентрацията на полени спада. Обратното – щом е сухо, топло и ветровито, концентрацията се повишава, а с това и оплакванията. Когато човек провежда редовно медикаментозно лечение, това няма особено значение, освен да знае какво да очаква и, ако му се налага, да увеличи дозите. Поленовата прогноза обаче има значение за лекарите, които провеждат специфичната имунотерапия и се налага да имат индивидуален подход към всеки пациент в зависимост от степента на полена в околната среда. С това отново обяснявам нуждата от поленов календар, който да е така направен, че да дава прогноза 2 дни напред.
- Казахте, че съществува кръстосана реактивност спрямо полените на треви и житни. Известно е, че има и към някои храни. Кои са в лоша комбинация с тях?
- Това са храни, които имат общи алергени с тревите или дърветата. Тези, които са чувствителни към треви, реагират на някои зеленчуци особено – целина, ябълка, череши. Тези, които са чувствителни към полени на дървета, имат кръстосана реактивност към ядки, праскови, кайсии, киви.
- От коя възраст най-рано може да се изяви поленовата чувствителност и може ли да бъде установена с тест?
- Има възрастово разпределение на проявите. Хора, които имат склонност да развиват подобни реакции, най-напред проявяват чувствителност към храните. Това са първите алергени, с които се сблъсква човек и след това се проявява чувствителността към битови алергени и полени. Първите клинични прояви към полени са от страна на носа и очите, а по-късно и от белия дроб – имам предвид бронхиалната астма. Такава е последователността. Нищо обаче не я ограничава и не задължава да се случи точно по този начин. Може и в най-ранна възраст алергията да се изяви със симптоми от носа и очите. За да сме сигурни каква е причината за чувствителността към алергени на околната среда, трябва симптомите да са налице в поне 2 последователни години. Трябва да има някаква повторяемост. Иначе трудно може да се направи заключение, че става дума за чувствителност към определени алергени, а не да речем за инфекция. От един сезон трудно могат да се направят заключения. И резултатът от алергичния тест трябва да съвпада с времето на поява на оплаквания.
- Ако единият от родителите е алергичен, и двамата тревожно очакват дали детето им няма да прояви някаква чувствителност?
- Това състояние се нарича атопия,и то е генетично – предава се по наследство. И, когато единият родител е атопик, то вероятността децата да го наследят е 30-40 процента. Когато и двамата са атопици, рискът скача над 70%. При това се наследява не конкретната чувствителност, а склонността. С други думи бащата или майката може да реагират на полени, а децата да са чувствителни към кърлежи в домашния прах.
- Имаше съобщения, че кърменето намалява тази чувствителност – има ли начин въобще някак профилактично да повлияем още от раждането на детето?
- Не. Няма какво да се направи. Ако има подозрения, че клиничните оплаквания могат да се дължат на атопия, детето може да се изследва и да се прилага лечение. Кърменето обаче се препоръчва горещо поне до 6-ия месец.
- От каква възраст детето може да се лекува и да се вземат мерки за намаляване на чувствителността му?
- От 5 години нагоре – според търговската регистрация на препаратите. Има обаче практика имунотерапията да започва между 4- и 5-годишна възраст, ако се налага.
Монитор
