0

А ко сте жена, която обожава да пътува, то ще е добре да знаете кои места в света са строго забранени за нежния пол. Те са известни с впечатляващите си пейзажи и история, но могат да бъдат посетени само и единствено от мъже.

Ето пет места, на които е забранено да стъпва женски крак: 

1. Планината Атон, Гърция

gettyimages

Вече повече от 1000 години православни християнски поклонници и монаси се стичат в манастирите на и около планината Атон, разположена на полуостров в Северна Гърция. От 1046 г. е забранен достъпът както на жени, така и на животни от женски пол, като само котките правят изключение. Присъствието на жени е забранено с мотива, че ако има монасите биха били затруднени да спазват обетите си за безбрачие, но и защото според православната традиция Света гора принадлежи на Дева Мария и никоя друга жена не може да посещава свещената му земя.

Това обаче не пречи на дамите да се опитват. Някои се се предрешават като мъже. През 2019 г. са открити женски кости под византийски параклис. Все пак Атон остава само за мъже и е защитен от специален правен статут в рамките на Гърция, който го смята за автономен регион, и специална разпоредба в европейското законодателство, която предоставя на мястото специален статут, „обоснован изключително на основания от духовно и религиозно естество.”

2. Планината Омине, Япония

Mass Ave 975/wikipedia.org

Японската планина Омине се намира на остров Хоншу и е известна със свещеното си значение и културно наследство. 

Също определена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО, планината е важна със своята духовна роля. Шинтоистките и будистките храмове и светилища в района отдавна привличат аскети, пътешественици и дори членове на императорското семейство, а тези, които вървят по неравните, зелени планински пътеки, се радват на уникално спокоен планински пейзаж.

Thinkstock

Но на жените е забранено да стъпват на върха на Омине повече от 1000 години – забранено е поради „разсейването“, което биха представлявали за мъже поклонници, забранено е и присъствието на жени в менструация на ритуали. Забраната може да е стара, но все още се оспорва от някои. Над 10 000 японски жени подават петиция тя да бъде отменена, когато планината е определена за обект на наследството на ЮНЕСКО през 2004 г.

3. Остров Окиношима, Япония

Twitter

Малкият остров Окиношима край Фукуока, Япония, също е забранен за представителки на нежния пол. Островът, обслужван на ротационен принцип от самотни шинтоистки свещеници, се смята за божество и е признат от ЮНЕСКО за „изключителен пример за традицията на поклонение на свещен остров“. Неговият традиционен произход всъщност се съсредоточава около три морски богини, увековечени в три светилища на Окиношима. Повече от хиляда години поклонници донасят дарове на острова, включително огледала, монети и златни пръстени от Корейския полуостров, които увековечават миналия обмен между Япония и Корея.

БГНЕС

Днес островът е забранен до голяма степен и за двата пола, но всяка година стотици мъже го посещават за фестивал. Но дори тогава им е позволено да стъпват на бреговете му само след къпане в морска вода. Защо жените не могат да се присъединят към? През 2017 г. служител обясни, че краткото пътуване до острова се смята за твърде опасно за жените и че на тях им е забранено да го посещават за тяхна собствена безопасност.

4. Хербертщрасе, Хамбург, Германия

pixabay

Дори либерална Европа може да се похвали с място, забранено за жени, освен ако не са секс работнички. Прословутата “Хербертщрасе” в Хамбург, Германия, е улица, намираща се близо до район на града, който се смята за един от най-известните квартали с "червени фенери" в света. Технически “Хербертщрасе” е малка странична уличка, известна със своите неонови светлини и витрини със стотици оскъдно облечени и законно проституиращи труженички. Но въпреки че е обществена улица и следователно подлежи на строгите закони за равенство между половете в Германия, посетителите на “Хербертщрасе” трябва първо да преминат отвъд големите метални бариери със знаци, които изрично забраняват на всички туристки и лица под 18 години да влизат.

Тези бариери имат зловеща история: въпреки че жените отдавна проституират в Хамбург и на “Хербертщрасе”, прословутата улица някога е била отворена за всички. Това се променя през 1933 г., когато новоизбраните нацисти затварят улиците с бариери като част от опита си да контролират “най-старата професия” и пороците в ранните дни на националсоциализма.

Гонението на проституиращите в Хамбург е целяло да им попречи да „заразят“ морала на обикновените германци, но също така ги изолира от общността, което в крайна сметка защитава не само професията им, но и тях самите. В началото на 1933 г. нацистите арестуват повече от 3000 проститутки в Хамбург като „асоциални“. Мнозина загиват заедно с проституиращи от други градове в концентрационни лагери като Равенсбрюк и Нойенгаме. Но портите – и забраната за жени посетители – остават дълго след като нацистите си отиват. През 70-те години Хамбург всъщност укрепва портите, издигайки още по-високи стоманени бариери, за да блокира обществената зона. Днес околните улици се отличават с нещо друго: „Stolpersteine“ – мемориални плочи, носещи имената на някои от преследваните проститутки и увековечаващи смъртта им.

5. Национален парк Банд-е-Амир, Афганистан

Wakil Kohsar/AFP/Getty Images

Известен като афганистанската версия на Гранд Каньон, Банд-е Амир в провинция Бамян е първият парк от този вид в Афганистан, известен с повече от 320 км извисяващи се скали и естествени езера. Националният парк, открит през 2009 г. и номиниран за признание от ЮНЕСКО, някога е бил възхваляван като символ на следвоенния напредък на Афганистан и дори наема жени рейнджъри - първите в страната. През 2023 г. обаче ръководеното от талибаните афганистанско правителство обявява, че паркът е забранен за посещение от жени, поради нарушения на „скромността“. На входовете на парка са разположени талибанските бойци, които не допускат посетителки.

Този ход е само един от многото, имащи за цел да държат жените далеч от обществения живот в Афганистан. След повторното завземане на управлението на страната през 2021 г. талибанското Министерство на порока и добродетелта забранява на жените да участват в повечето аспекти на обществения живот, включително като налага ограничения за облеклото и пътуването - жените не могат да се придвижват на дълги разстояния с обществен транспорт.

Жителите на Банд-е Амир съобщават за спад в туризма, откакто действа забрана жени да посещават и гледат някои от най-спиращите дъха пейзажи в страната. Засега единствените представителки на нежния пол, които ще могат да им се наслаждават, са тези, които вече живеят в живописния регион.

*Източник: nationalgeographic.bg