Т ед Бънди, един от най-известните серийни убийци в Америка, който доказано убива десетки жени, точно преди смъртта си на електрическия стол се опитва да убеди роднините си, че е невинен, в писма, които им пише от затвора. Това се случва, докато чака да бъде екзекутиран за ужасяващите си престъпления.
Една Коуел Мартин, братовчедка на серийния убиец, похитител, изнасилвач и некрофил, разказва ексклузивно пред „Дейли мейл“ за предстоящото издаване на книгата си „Приливи от мрака: Да израснеш с Тед Бънди“, която описва нейните преживявания, докато е растяла с бъдещото чудовище. Книгата включва кореспонденцията й с Бънди, след като той е осъден на смърт.
Финал
Припомняме, че Тед Бънди е екзекутиран на електрическия стол на 24 януари 1989 г. Общо до последния ден от живота си той признава за 30 убийства на жени и малки момиченца между 1974 и 1978 г. в 7 различни щата. Истинският брой на жертвите му обаче остава неизвестен, като някои смятат, че е убил 100 жени и момичета.
В писмата, извадени на бял свят от Daily Dail, се вижда как Бънди критикува роднините си, че са повярвали на „клюките“, публикувани за него във вестниците, нагло заявявайки, че „не е убил човек“, и дори индиректно сравнява себе си с... Махатма Ганди, който е бил затварян много пъти през живота си заради борбите си.
Според британския вестник Една Коуел Мартин е първата близка роднина на Бънди, която наруши мълчанието си 50 години след ужасяващата му история, за да разкаже какво е било детството й до скандалния мъж.
Жертви
Първата известна жертва на серийния убиец, репортерката Лиза Ан Хийли, е убита през 1974 г. Една (която описва връзката си с Бънди като сестринска) разкрива, че я е срещала няколко пъти, докато са учили във Вашингтонския университет. Много повече жени са били убити или изчезнали, преди Бънди да бъде арестуван за първи път за убийство през 1975 г. Хитрият мъж успява да избяга от затвора в Колорадо през 1977 г. и продължава да убива необезпокоявано, насочвайки се към колежанки и момичета от работническата класа, като посяга дори на 12-годишно момиче. През 1978 г. той беше заловен отново във Флорида, осъден на смърт три пъти в два отделни процеса и екзекутиран след години на отлагане и дълга поредица от съдебни битки както от адвокатите на Бънди, така и от психиатрите в опит за преразглеждане на присъдата му.
Откровения
Мартин започва да пише на Бънди в затвора през 1986 г. – годината, в която първоначално трябва да бъде екзекутиран, въпреки че в крайна сметка получава отсрочка. Нейната цел, казва тя, е била да го накара да поеме отговорностите си и да разкрие местата, където е погребал телата на жертвите си, които никога не са били открити. По този начин техните роднини можеха да оплачат собствените си близки и едните, и другите да намерят покой.
„Както всички близки до теб, виждах само едната ти страна“, пише жената в писмо до братовчед си, обяснявайки, че отдавна обмисля да се свърже с него, но се колебае. „Какво се случи с теб, че в крайна сметка изпита толкова дълбока ярост... такава омраза, която те накара да убиваш без колебание, без никаква милост“, пита го тя. След като не получава отговор на първото си писмо, жената се опитва да се свърже отново с Бънди и отново го пита за мотивите му. „Как оправда убийството в ума си? Мислиш ли, че тези момичета заслужават да умрат заради един флирт с теб? Искам да знам какво те накара да прекрачиш границата?“, пише във второто си писмо братовчедката на садиста.
Няколко седмици по-късно тя получава и първия отговор от Тед Бънди, като писмото е допълнително забавено да стигне до нея поради засилените процедури за проверка от персонала на затвора. Тед Бънди казва на братовчедка си, че се колебае да й пише, защото не е сигурен какво иска да каже. „Няма да отхвърля напълно обвиненията ти. Това, което мога да кажа, е, че не съм убил никого“, казва той в отговора си. След това цитира два стиха от Евангелието на Лука относно онези, които оплакват своите мъртви: „Оставете мъртвите, погребете своите мъртви... Но Бог не е от мъртвите, а от живите; защото в Него всички ще живеят."
В друго писмо до братовчедка си през ноември същата година Бънди пише, че „не съжалява или не съжалява за нищо, което е направил в живота си“, и изтъква, че базира нейните заключения на случайни спомени, които има за него, но най-вече на съобщенията на „жълтите“ вестници, слуховете и клюките, които са се чували за него през годините, „за герой на име Тед Бънди“.
Спомени
В писмата си до близките си Бънди описва и условията си на живот в затвора. „Как е животът тук ли? Живея в малка килия с легло, тоалетна и мивка. Тук живеем на базис. Както всички неща, опитът в затвора може да бъде или освобождаващ, или ограничаващ. Ганди намери вдъхновение в преживяванията си в затвора, тъй като те го направиха по-смирен.“
Мартин признава пред Daily Mail, че като много роднини на мъжа с две лица тя самата не може да приеме истината няколко години и вярва в невинността на Бънди. Дори когато тя и родителите й окончателно се убеждават във вината му, те продължават да поддържат близък контакт с майка му, като искат да й засвидетелстват своята подкрепа. Всъщност в нейно писмо през юли 1986 г. Мартин казва, че са били „ужасно облекчени“, когато са научили, че екзекуцията му е била отложена.
Оправдания
Серийният убиец е писал на чичовците си от затвора още след първия си арест през 1975 г. Това писмо е написано с необичайно спокойствие предвид сериозните обвинения, пред които е изправен. „Не съм толкова загрижен за подробностите от живота в затвора, както бях преди. Знам какви са правилата за хората, живеещи в условия на стрес“, пише Бънди тогава. Той разяснява още, че се е опитвал да поддържа ума си във форма в затвора с умствени упражнения и да се самовглъбява с четене. „Умът ми е силен и духът ми иска да продължи да се бори“, казва той в тези първи свои кореспонденции.
Иван Петрински
