Дори да сме здравноосигурени и попаднем ненадейно в болница в чужбина, ще ни се наложи да плащаме. Причината е, че Националната здравноосигурителна каса покрива сумата на терапията до размера на клиничната пътека, по която се разплаща с българските клиники.
Затова, по удобно е преди пътуване в чужбина човек да си прави допълнителна туристическа здравна застраховка, съветва д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. По думите му всяка европейска страна би покрила разходите единствено при спешни случаи, а в останалите таксите не се поемат и затова е важно предварително да сме изготвили здравната застраховка.
При други ситуации като инфекции например, чуждестранните граждани, които посещават България, а и българските, които са в чужбина, имат няколко опции. Единият вариант е да заплатят
цялата стойност на лечението
след което да предявят тези суми пред собствените си здравнозастрахователни или здравноосигурителни институции в собствената си държава. Това обаче невинаги е много лесен процес, особено за българската система. Важно е да се знае, че има нова директива, която от няколко години действа на територията на ЕС. Всеки гражданин има право на лечение в избрана от него страна, член на Съюза, но неговата държава е длъжна да заплати до тази стойност, която би заплатила на собствена територия, обясни той.
Д-р Станимир Хасър-джиев добави, че новата директива значително ощетява българите. Той обясни, че по българското Черноморие работят предимно частни лекарски кабинети, което създава проблеми както на български, така и на чуждестранни туристи. Важно е да се информираме за лечебните заведения, работещи с НЗОК, преди да предприемем пътуване, добави председателят на Националната пациентска организация.
Към проблема се прибавя и този, че нашенец, който е
пострадал
от процедура
на рехабилитатор, физиотерапевт или масажист в нашите курорти, на практика понася цялата щета, включително и финансово. Той трябва да си плати лечението и медикаментите, и едва в последствие да си възвърне парите, ако успее да осъди пишман „докторът”.
Затова от известно време предприемчиви здравно-застрахователни фондове пуснаха пакети за застраховка с широко покритие за почивка в страната, планински излет, посещение на исторически забележителности, спа и уелнес центрове, както и на риболов. Покритията са валидни и, когато сами организираме почивките си и нямаме резервации за хотели или не сме си купили туристически пакети.
Застраховките, обикновено, включват спешна медицинска помощ и болнично лечение, разходите за лекарства и дори на тези за стоматологично лечение.
Не тръгвайте без европейска здравна карта
В случай на злополука по време на пътуване в държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария българите имат право на спешна медицинска помощ. За да я получите обаче, трябва да притежавате Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК). С нея предоставеното лечение ще бъде на същите цени и условия като за хората, които са здравно осигурени в страната, която посещавате, съветват от Европейската комисия.
У нас европейска здравна карта се издава от 427 пункта, чиито адреси са публикувани на сайта на здравната каса. Документът е готов до 15 календарни дни, като издаването е безплатно. За целта е необходимо да се подаде лично или от упълномощено лице заявление. Децата, които все още нямат документ за самоличност, трябва да подадат заявлението с акт за раждане и лична карта на единия от родителите. Задължително условие българин да ползва такава карта е да бъде здравноосигурен.
Пришиха отрязана ръка на 47-годишен мъж
Две успешни изключително рядко правени у нас операции за реплантация на отрязана ръка извършиха в отделението по спешна медицина на УМБАЛ „Свети Георги“, съобщиха от там. Пациентът е 47-годишният мъж от Добрич, който този понеделник пострада тежко при катастрофа на магистрала „Тракия”. При пътното произшествие камион, пътуващ към Бургас, спука гума и прескочи мантинелата, влизайки в лентата за насрещно движение. Там блъсна кола с добричка регистрация, като при удара бе сериозно ранен шофьорът на лекия автомобил.
Лявата ръката на мъжа е била почти изцяло отрязана в средната част на раменната кост. При транспортирането на пострадалия с линейка до УМБАЛ „Свети Георги“, макар че е бил адекватен и контактен, очакванията са били, че ще се наложи ампутация, тъй като са били напълно прерязани артериите, които осигуряват кръвоснабдяването на ръката.
Още на 27 юни пациентът е бил опериран от смесен екип от съдови хирурзи и ортопеди, които са успели да „пришият” ръката, връщайки нормалното функциониране на артерии, вени, сухожилия и мускули. Тази сряда добричлията е претърпял втора операция, която е продължила пет часа. Тя е била за стабилизиране на костните структури на рамото, като са сложени импланти в раменната кост и предмишницата.
„В момента ръката е топла и са налице артериални пулсации. Пръстите възстановяват подвижността си, следователно постепенно се връщат сетивността и двигателната функция на ръката”, обясни д-р Румен Бацелов, ръководител на звено „Ортопедия и травматология“ в отделението по спешна медицина на УМБАЛ „Свети Георги“. Той уточни, че благодарение на двете операции 47-годишният мъж ще възстанови ръката си и няма да се стигне до протезиране.
Природата променя мозъка
Всеки знае, че почивката на чист въздух може да направи много, за да повиши настроението на човек и да му върне усещането за цел и смисъл. Но се оказва, че има и други, по-осезаеми ползи от излетите навън. Наскоро учени откриха, че времето, прекарано навън, физически променя мозъка ни.
Оказва се, че почивката сред природата, както и пътуването до най-отдалечените, диви и ненаселени места, не само ни снабдява с купища нови впечатления, но и помага да спрем да мислим. Според експертите най-добрият начин да се справим с лошото настроение е да „изключим“ мозъка си. А най-интересното нещо е, че когато успеем да го направим, мозъците ни могат буквално да се трансформират.
Тази теория била потвърдена, когато учени провели тестове върху група хора, които били на излет в гората само за час и половина. При всеки участник в експеримента се наблюдавало значително намаляване на мозъчната активност в субгенуалния префронтален кортекс – зона, която се свързва с риска от психични заболявания. Представете си, ако човек прекара не само час и половина сред природата, а няколко дни или повече. Друго изследване е установило точно какво влияние могат да имат промените в мозъка върху всекидневието ни. Учените събрали група доброволци, които да прекарат два дни извън града, без никакви електронни устройства. След което те трябвало да попълнят тестове за творческо мислене и да извършат няколко сложни задачи. Оказва се, че способността им за творческо решение на проблемите е нараснала с 50 процента.
Монитор
