Проф. д-р Кирил Драганов, дмн e начело на Клиниката по чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия в "Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда". Специализирал е във Франция, САЩ, Япония. Има образователна и научна степен "Доктор" по проблемите на хирургичното лечение на пациенти с чернодробна цироза и портална хипертония и научна степен „Доктор на медицинските науки“ с проучвания върху диагностиката и лечението на чернодробни метастази при различни първични тумори. Автор и съавтор е на повече от 150 научни труда.
Проф. д-р Кирил Драганов, дмн e начело на Клиниката по чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия в "Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда". Специализирал е във Франция, САЩ, Япония. Има образователна и научна степен "Доктор" по проблемите на хирургичното лечение на пациенти с чернодробна цироза и портална хипертония и научна степен „Доктор на медицинските науки“ с проучвания върху диагностиката и лечението на чернодробни метастази при различни първични тумори. Автор и съавтор е на повече от 150 научни труда.
Хирург с огромен опит и богата медицинска ерудиция, професор Драганов е безспорен авторитет в своята област. Извършил е стотици тежки операции и е помогнал на хиляди пациенти. В последните години той и екипът му осъществяват интервенции и с революционната роботизирана система Da Vinci, а наскоро направиха първата в България робот-асистирана операция по отстраняване на невроендокринен тумор от панкреаса.
Професор Драганов, с екипа ви от "Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда" извършихте първата в България операция с робот по отстраняване на невроендокринен тумор от панкреаса. Как оценявате трудността на тази интервенция?
Мога да кажа, че това е най-сложната робот-асистирана интервенция, която с моя екип сме извършили.
Какви бяха предизвикателствата в тази сложна операция?
Предизвикателство беше най-вече вземането на решение за този вид операция от техническа гледна точка, тъй като използвахме най-новата версия на системата Da Vinci – Xi, с която разполагаме от началото на тази година. Второто предизвикателство касаеше планът за органо-съхраняваща операция – отстраняване на част от тялото и цялата опашка на панкреаса при запазване на далака. И с това предизвикателство екипът ни успя да се справи.
Разбира се, предизвикателство пред хирурга е всяка една хирургична операция, дори и „най-баналната“. Ако използвам аналогия с математиката, всяка оперативна интервенция е като система от уравнения с много неизвестни. Отговорите за част от тези неизвестни намираме предоперативно благодарение на диагностиката от колеги от различни специалности – образна диагностика, гастроентерология, клинична лаборатория, клинична патология и др. На друга част от неизвестните намираме отговора по време на самата операция.
Колкото повече отговори сме получили предоперативно и колкото по-малко останат неизвестните интраоперативно, толкова по-голям и шансът за успех и по-малък е рискът от „неприятни изненади“ и усложнения. В конкретната ситуация - отстраняването на невроендокринен тумор от панкреаса, имахме точна диагноза от гастроентеролозите, така че интраоперативно „доизясняване“ не се наложи.
Не на последно място намирането на правилните отговори на неизвестните зависи от качествата и опита на „математиците“, т.е. на лекарите.
Как се чувства пациентът след операцията? Как преминава следоперативното му възстановяване?
Пациентът се възстанови бързо. За радост, не настъпиха никакви постоперативни усложнения. Трябва да поясня, че изтичането на панкреатичен секрет от резекционната повърхност (мястото, където сме прерязали задстомашната жлеза) остава Ахилесовата пета на този вид оперативни намеси както след отворена, така и след миниинвазивна хирургия. По статистически данни честотата й варира в диапазона 7-24%, но при нашия болен не регистрирахме нито тази, нито каквато и до било компликация. Проведохме два контролни прегледа след дехоспитализацията му и в момента той е без оплаквания.
От края на 2018 година в "Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда" роботизираната хирургия със системата Da Vinci се прилага и в коремната хирургия. Днес този тип операции по-достъпни ли са за пациентите?
След първоначалния ентусиазъм и първите 10-12 операции в края на 2018 и началото на 2019 година, настъпи известен спад в дейността ни, продиктуван единствено от финансови причини - невъзможност на болшинството от пациентите да си позволят доплащанията за консумативите. През тази година обаче беше създадена нова клинична пътека за робот-асистирана хирургия в три специалности – коремна хирургия, гръдна хирургия и урология, и роботизираната хирургия вече е по-достъпна за пациентите с онкологични заболявания. Извършваме основно онкологични операции, като в коремната хирургия болшинството са били при рак на стомаха и коло-ректален карцином.
Какви са предимствата на роботизираната хирургия пред класическата, отворена хирургия, както за специалиста, така и за пациента?
Роботизираната хирургия позволява на хирурга да оперира с възможно най-голяма прецизност. „Ръцете“ на робота, направлявани, разбира се, от хирурга, достигат до някои много трудни, дори невъзможни за човешката ръката области и зони в тялото, и извършват движения в обем от 360 градуса. Бидейки миниинвазивна, роботизираната хирургия се характеризира с по-малко постоперативна болка, по-малка кръвозагуба, по-бързо възстановяване на пациента и скъсен болничен престой. Далечните резултати, което е важно за онкологичните случаи, са съпоставими с тези на конвенционалната хирургия.
Как се развива робот-асистираната хирургия в последните години?
Идеята за роботизирана хирургия се заражда през далечната 1967 година! Първата роботизирана холецистектомия (отстраняване на жлъчния мехур) е извършена 30 години по-късно в Белгия. И днес страната е една от водещите в света по отношение на роботизираната хирургия.
През последното десетилетие робот-асистираните коремни операции нарастват и като абсолютен брой, и като относителен дял спрямо отворената и лапароскопската хирургия. В САЩ, например, по данни, публикувани в JAMA Network Open, този относителен дял е бил 1.8% през 2012 г., а през 2018 г. достига 15.1%. През 2019 г. с малко над 100 системи за роботизирана хирургия в Китай са извършени над 115 000 операции.
А как стои въпросът с българските специалисти, които са сертифицирани да оперират със системата Da Vinci? Достатъчно ли са или са в недостиг?
В България към момента разполагаме с достатъчно специалисти, които да работят със системата Da Vinci. И аз съм оптимист по отношение на бъдещето и ролята на роботизираната хирургия в сферата на коремната хирургия у нас.
Вие често цитирате думите на ваш по-възрастен колега: „Работата на хирурга е триъгълник – леглото на болния, библиотеката и операционната“. Вие сте в този триъгълник от три десетилетия. Какво се промени за тези 30 години както за специалистите, така и за пациентите?
Промените са в много, в най-различни аспекти и касаят както трите върха на триъгълника, така и отсечките между тях.
Първо, да започнем с „леглото на болния“. В ерата на интернет хората могат да получат огромна информация, в това число и медицинска. Те могат да се осведомят за центрове, клиники, специалисти, възможности за различни методи на лечение и т.н., и т.н. За съжаление, „медицинска осведоменост“ не означава „по-добра здравна култура“. Пренебрегването на редица „малки, незначителни“ симптоми от страна на болните и липсата на ефективни и адекватни профилактични програми продължават да довеждат българския пациент в лекарския кабинет много често в III и IV стадий на онкологичните заболявания.
Както преди 30 години, така и днес, много често и пациентът, и неговите близки, отказват да приемат истината за нелечимите или трудно лечимите болести, за лошата далечна прогноза, за това, че късно са потърсили помощ. Нерядко колеги са подложени на агресия, от вербална до физическа. Недопустимо е! Българският пациент най-накрая трябва да осъзнае една абсолютна истина: здравеопазването у нас е максимално достъпно, при това за всички. Чакането за преглед при специалист във Великобритания, Канада, скандинавските страни и на много други места по света отнема месеци.
Второ, библиотеката в голяма степен също отстъпи място на интернет. Преди 30 години прекарвахме часове, търсейки статии по дадена тема, четейки и водейки си бележки. Днес това става за минути с въвеждане на ключовите думи в подходящия сайт за специализирана медицинска литература. Свръхинформацията има и позитивни, и негативни последици. Разпознаването на стойностната и достоверна информация от съмнителната се базира на опита на хирурга и аналитичните му способности.
Не на последно място, операционната се промени неимоверно. Разчитаме на различни устройства и технически пособия за разединяване на тъкани, за дефинитивно кръвоспиране, за съединяване на органи (автоматични ушиватели), лапароскопски методи и, разбира се, на робота Da Vinci.
Какво показва вашият опит, кои са най-често срещаните заболявания на черния дроб?
Изключително широк е спектърът на чернодробните заболявания, но, за щастие, голям процент от тях се лекуват от гастроентеролози-хепатолози и не налагат намесата на хирург. Възникването на тези заболявания зависи от множество фактори именно поради разнообразието им - генетично предразположение, инфекция с хепатит В и С вируси, начин на хранене, злоупотреба с алкохол, въздействие от някои токсични вещества, прием на медикаменти и т.н.
Възможно ли е върху част от тези фактори да се влияе?
Да, ще дам следните примери. Доказано е, че чернодробната стеатоза („омазняването“ на черния дроб) зависи в голяма степен от диетичния режим. Злоупотребата с алкохол заедно с вирусите от тип В и С пък са най-честите причини за цирозата, която от своя страна е преканцероза – може да доведе до възникване на първичен хепатоцелуларен карцином (първичен рак на черния дроб). Също така е установена връзка между приема на контрацептиви и някои доброкачествени чернодробни тумори.
Монитор
