49 на сто от българите смятат, че членството в ЕС е нещо добро, показва ново проучване на "Евробарометър", възложено от Европейския парламент и осъществено в края на миналата година.
49 на сто от българите смятат, че членството в ЕС е нещо добро, показва ново проучване на "Евробарометър", възложено от Европейския парламент и осъществено в края на миналата година.
Според проучването близо една трета от анкетираните (32 процента) са избрали демокрацията като водеща европейска ценност, която трябва да бъде защитавана. Следват свободата на словото и на мисълта (27 процента) и защитата на правата на човека в ЕС и по света (25 процента), а нарастващият екстремизъм, разпространението на дезинформация и отслабването на принципите на правовата държава пораждат безпокойство у европейските граждани.
Българските респонденти поставят върховенството на закона (32 процента) и свободата на придвижване (32 процента) като основни ценности, които трябва да бъдат защитавани приоритетно от Европейския парламент, като на второ и трето място се нареждат зачитането на националната идентичност, култура и традиции в държавите членки (25 процента) и солидарността между държавите членки на ЕС и между неговите региони.
Тези нагласи са отразени и в резултатите от последното проучване за "Бъдещето на Европа", публикувано от Европейския парламент и Европейската комисия в средата на януари 2022 г., в което девет от всеки десет европейци са съгласни, че все още предстои работа за укрепване на демокрацията в ЕС. 85 процента от анкетираните в България са на същото мнение.
Единайсет държави членки поставят защитата на демокрацията на първо място: Швеция, Германия, Финландия, Италия, Дания, Австрия, Люксембург, Малта, Полша, Чехия и Унгария, като респондентите в Чехия и Унгария поставят на първо място също така защитата на правата на човека.
В България защитата на тези ценности е поставена на четвърто място
с дял от 24 процента за всяка.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола приветства резултатите от проучването и заяви: "Както гражданите правилно посочват, защитата на демокрацията е европейската ценност с най-голяма важност, над всичко останало. Не можем да приемаме демокрацията за даденост; екстремизмът, авторитаризмът и национализмът днес са нарастващи заплахи за нашия общ европейски проект."
Като цяло за европейските граждани общественото здраве продължава да бъде основен законодателен приоритет за Парламента, с дял от 42 процента, последвано от борбата с бедността и социалното изключване (40 процента) и действията срещу изменението на климата (39 процента). Средно за ЕС младите хора поставят борбата с изменението на климата като свой основен приоритет за Парламента.
В България
общественото здраве също се възприема като основен приоритет
на политиката на ЕП (53 процента), заедно с борбата с бедността и социалното изключване (51 процента). Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места се нарежда на трето място с дял от 48 процента, сочат данните за България. Изменението на климата, обаче, не е разпознато като основна приоритетна област за ЕП в България, като едва 16 процента от анкетираните го намират за такава.
Подкрепата на гражданите за ЕС и по-специално за Европейския парламент се е
увеличила значително по време на пандемията от COVID-19
Голямо мнозинство от гражданите на ЕС (58 процента) подкрепят по-важната роля на Европейския парламент в бъдеще, като в същото време делът на гражданите на ЕС с положителна нагласа към ЕП се е увеличил с 12 процентни пункта до 36 процента в сравнение с 2015 г., а увеличението в сравнение с 2019 г. е 3 процентни пункта. 45 процента от анкетираните имат неутрално виждане за Европейския парламент, а само 17 процента имат отрицателно мнение. Тази положителна позиция към ЕП е отразена и в последния Стандартен Евробарометър 95.1 на Европейската комисия, който показва, че сред всички институции на ЕС гражданите имат най-голямо доверие на Европейския парламент. В България нагласите на гражданите следват средноевропейските, но делът на гражданите, които споделят мнението, че ЕП трябва да има по-важна роля в бъдеще, е значително по-малък (43 процента), а делът на респондентите с положителна представа за ЕП остава по-висок от средноевропейския със 7 процентни пункта (43 процента), като 35 процента от анкетираните имат неутрална представа за ЕП, а 18 процента - отрицателна.
Мнозинството от европейските граждани (62 процента) считат, че членството на тяхната страна в ЕС е нещо добро, като само 9 процента заявяват обратното. Това е най-високият резултат за втора поредна година от 2007 г. насам. Почти три четвърти от анкетираните (72 процента) заявяват, че тяхната страна е спечелила от членството си в ЕС, като мнозинството от тях (63 процента) заявяват, че са оптимисти за бъдещето на ЕС. В сравнение с проучването през есента на 2020 г.,
в България се наблюдава намаляване
със 7 процентни пункта - до 49 процента, на дела на респондентите, които са на мнение, че членството на страната в ЕС е нещо добро, а делът на анкетираните, които го приемат като негативно, се увеличава с 4 процентни пункта - до 13 процента. Делът на гражданите в България, които смятат, че страната е спечелила от членството си в ЕС, остава висок (60 процента), но е по-нисък от средноевропейския и намалява с 4 процентни пункта спрямо есента на 2020 г. Българските граждани
виждат ползите от ЕС основно като възможностите за работа,
които ЕС носи (47 процента), подобряването на сътрудничеството между България и другите европейски страни (28 процента) и поддържането на мира и укрепването на сигурността (22 процента).
Монитор
