В проекта на държавен бюджет за 2026 г. са заложени нереалистично високи приходи от мерки със съмнителна ефективност. Това гласи становището по проекта на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).
В същото време липсват конкретни мерки срещу добре познати и съществени схеми за отклонение от ДДС облагане, посочват одиторите.
Една от промените, които ИДЕС визира, е предложението за разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск и проследяване на превозите им с мобилно приложение или GPS. Според одиторите това ще доведе до още по-голяма административна тежест за бизнеса, а очакваните допълнителни приходи от 1,430 милиарда евро няма да се изпълнят в пълен обем.
Софтуер
Друга предложена промяна е въвеждането на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО). По тази линия са заложени допълнителни данъчни приходи от 320 млн. евро. ИДЕС не подкрепя и тази мярка. От института смятат, че задължителното въвеждане на СУПТО е свързано с множество неразрешени технически проблеми, добре известни от миналото, когато такъв подход беше опитван. Според ИДЕС тази мярка не само е неефективна, но и практически невъзможно да бъде приложена. Затова заложените допълнителни приходи от нея няма да се изпълнят.
Одиторите са против вдигането на социалните осигуровки и данък дивидент. Мотивът е, че увеличението ще влоши инвестиционната привлекателност и конкурентоспособността на българската икономика.
Практики
От ИДЕС обръщат внимание и на счетоводни практики в националната отчетност, свързани с постигане на бюджетен дефицит в рамките на 3% на касова основа в бюджета за тази година. При преизчисляването на начислена основа от Евростат обаче има голям риск бюджетният дефицит да се окаже в пъти по-висок, предупреждават одиторите. Според тях проблемен може да се окаже събраният допълнителен данък от банките за 2026 г. и задържането на ДДС за възстановяване в края на годината. При отчитане на начислена основа този корпоративен данък от банките не е приход за 2025 г., а задължение по авансово платени суми. Невъзстановеният ДДС също е задължение, а не приход. Одиторите обаче сочат като най-сериозен проблем увеличението на капитала на Българската банка за развитие с 4 млрд. лв. Решение за това бе взето от Министерския съвет през август. Според позицията на финансовото министерство тази капиталова вноска няма да се отчете като бюджетен разход, а като финансиране на бюджетното салдо и по такъв начин няма да повлияе на бюджетния дефицит за 2025 г. Според ИДЕС обаче увеличението на капитала на ББР следва да се отчете като бюджетен разход и съответно увеличен бюджетен дефицит. Фискалният ефект би бил приблизително 2% от БВП. Но тъй като все още увеличението на капитала на ББР не е вписано в Търговския регистър, този ефект може да се избегне за 2025 г., посочват от ИДЕС.
София Симеонова
