Ф илигранно изработен нож от оръжейна стомана с чемширена дръжка и сребърен обков получи бъдещият музей на Алековия герой Бай Ганьо в казанлъшкото село Енина, похвали се собственикът му и единствен жив родственик на розотърговеца Румен Сомов.
Автор на оръжието е скулпторът Любо Дудев, който решил да направи подаръка навръх Игнажден, когато сам чествал своята 70-годишнина.
Образът на Бай Ганьо е изрязан в чемширения чирен, има и надпис с неговата култова фраза „И едните, и другите са маскари!“. Към ножа и има и изкусно направена от дърво кания.
Придобивката ще бъде поставена на една от гредите в бъдещия музей, коментира Румен Сомов и се похвали, че наскоро се сдобил с неизвестна досега фотография на Щастливеца от времето, когато е бил прокурор. Месеци преди това пък се сдобил с оригинален печат от българския павилион в Чикаго, където „изгрява звездата“ на енинския търговец на розово масло.
Занимаващият се с изработка на ножове, откакто се помни, ваятел Любо Дудев скромно обяснява, че байганьовото оръжие е направено след дълги разговори със Сомов и че максимално се е опитал да се доближи до неговите идеи и виждания. Дудев, който е бил главен художник на Казанлък и автор на короната на Царица Роза, има в колекцията си множество филигранни изработки.
Сред тях са подаръци за някогашния император на Етиопия Хайле Селасие Първи и на сребърно обкован флакон с парфюм, нарочен за японската принцеса Аико по повод двадесетата й годишнина. Част от неговите работи могат и в момента да се видят в Пловдив, където е юбилейната му изложба, други пък пази в ателието си в село Черганово.
Музеят на Ганьо Сомов ще бъде готов през февруари догодина, но все още няма яснота кога ще приеме първите си посетители, разказва още Румен Сомов. За създаването му той преди време откупи полурухналата къща – бивш музей на партизанина парашутист Димо Астаджов и след основен ремонт започна да „трупа“ експонати. Сред тях са и около 300 издания на „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо“ на десетки езици.
В двора Сомов възнамерява да направи малко ресторантче, защото какъв музей на Бай Ганьо ще бъде, ако няма скара-бира и топли кебапчета.
Прототипът не е бил търговец, а пазвантин
Румен припомня, че родственикът му, послужил като прототип на Алеко, всъщност никога не е търгувал с розово масло в Чикаго, където писателят се среща с него през 1893 г., а е бил пазвантин на българския павилион. Истината е разкрита в книгата на краеведа д-р Генчо Китипов „Аз „Бай Ганьо” (на земята и в небесните селения)", чиито илюстрации Румен рисува през 2013 г.
Роден е през 1850 г. в семейство, чиито предишни три деца починали и майката го оставила до кладенеца край къщата, за да му дадат името на онзи, който пръв ще го вдигне от калдъръма. Участвал е като четник в Руско-турската освободителна война, на изложението в Америка попаднал повече от случайно покрай казанлъшки търговци на розово масло.
След завръщането си в България е бил за известно време викач (глашатай) в общината.
Запазена е и негова снимка, правена от Петър Топузов и съхранена от писателя – народовед Димитър Чорбаджийски–Чудомир. Истинската къща на Ганьо Сомов била съборена преди пет-шест години след като почти се самосрутила от старост, твърди Румен Сомов, който искрено съжалява, че твърде късно научил за нея.
Христо Христов
