„Къщата се изгражда от стени и греди, домът обаче се гради с любов и мечти“, мислеха си някога младите семейства, обзети от трепетно вълнение при избора на първия си съвместен дом. Днес обаче тази така важна стъпка в човешкия живот се е превърнала в един най-обикновен бизнес, в надпревара кой ще надцака другия – брокерът или клиентите.
Макар през последните години столицата и други големи областни градове да се прочуха с реновираните си паркове и алеи за разходка, то живеещите в голяма част от кварталите им малко по малко стават затворници в една „обетована земя“, в която детските площадки в междублоковите пространства са просто мираж – през последното тримесечие на 2021 г. са построени над 6400 нови жилища.
Няма да забравя момента, в който самата аз потеглих по трънливия път да търся жилище точно в момент, когато инфлацията лети стремглаво нагоре с всеки изминал месец. Още при първия оглед на жилище, което търпеливо изчаква своя акт 15, строителният инженер на сградата ме „успокои“, че макар в момента районът да изглежда леко обезлюден, до няколко години като „гъбки“ ще изникнат още десетки блокове. Замислих се над думите му, гледайки през прозореца към една малка полянка. Дали беше възможно някой ден на това място да има детска площадка, или по-скоро бетонът щеше да „изяде“ и малкото останали стръкчета зеленина?
За съжаление, много по-вероятно е съдбата да е отредила фатален край на зелените площи в жилищните квартали. Ярост, а често и доза отчаяние назряват в мен, когато си спомня и за почивките си по родните курорти, където вместо да имам панорамна гледка към Витоша, Рила, Пирин или брега на морето, виждах единствено простряното пране на гостите на съседния хотел и самите тях, разхождащи се по хавлия. Малко по малко това главоломно презастрояване напусна топлите морски столици и заснежените писти, за да се премести във вътрешността на страната. От една страна, разбирам стремежа за вдигане на нови и нови сгради на всички тези инвеститори и строители – все пак търсенето определя предлагането. От друга обаче ми остава непонятно каква е причината за безбожно високите цени на един продукт, който често дори все още не е напълно завършен. С цел да осигурят на потребителите, събрали някой друг лев по време на пандемията, място, в което да вложат спестяванията си, те издигат своеобразна „бетонна стена“ пред всички онези, които не разполагат с 300 000 лева за най-обикновен двустаен апартамент. За да не останат все пак на улицата с „пръст в уста“, не толкова платежоспособните българи се принуждават да теглят непосилни кредити. Тегленето се оказва лесно, проблемът обаче идва, когато средствата трябва да бъдат върнати на банката. Тогава омагьосаният кръг се затваря, а в средата му остават потребителите, заобиколени от банкови служители, изискващи поредната месечна вноска.
„Балонът се надува, надувайте, момчета, за да стане на парчета! Пук!“. Точно заради това считам, че както в детската песничка имотният „балон“, който се рее в небето на България, също трябва незабавно да бъде спукан, за да може всеки нашенец да се сдобие с дома на своите мечти.
Монитор
