- Г-н Стойчев, какво си помислихте първо, когато за първи път гледахте клипа с боя над полицейския началник в Русе Николай Кожухаров? Питам ви чисто в план на криминален психолог.
- Говорим за клипа, който е предоставен от МВР, а не за клипа на елфите, джуджетата или не знам какви бяха. В този аспект не се вижда полицейският началник, а неговият съсед или приятел. Виждам как си говорят, вероятно той отскача от колата – дали е посегнал, дали някой го е наплюл, кой е започнал, провокиран или провокирал ли е, това се изяснява. Самият факт, че се акцентира върху това, означава, че се търси не истината и фактологията, а да се потърси начин да се оневинят извършителите.
Изписаха от болницата пребития шеф на полицията в Русе
- В какъв смисъл?
- Ти може да си най-големият насилник, но ако те провокират, имаш право да набиеш някого. Това е нонсенс, защото така се оправдава насилието. Нали всички сме против насилието? По този начин ли трябва да се решават нещата - например, ако някой ми свирне с клаксон по-силно, аз съм в правото си да изляза с една бухалка и да му потроша колата, защото ме е провокирал? При насилниците нивото на търпимост, прагът на поносимост към такива провокации са много ниски. Тях с всичко може да ги провокираш.
Кирил Гочев
- Имаме ученик на 15 г. и трима младежи на по 18 г. Какво говори тази агресия за тях?
- Тези младежи вероятно имат някакви общи интереси, движат се в една компания. Що се отнася до агресията – тя при тях е адски силно застъпена. При поколението Z условностите, които правят хората да удържат импулсите по някакъв начин, ги няма. Знаете през последните години тези правила и норми, които са свързани с очакваните последици от поведението, не съществуват. Дори когато МВР или друг правоприлагащ орган да ги вкара в някакви рамки, атаката е срещу това, че се бият деца, омаловажава се тяхното поведение, което не съответства на морала и закона, а вината се прехвърля върху тези, които се опитват да удържат рамките на нормалността в поведението. Това се случва доста интензивно през годините, затова и атаката срещу МВР върви по този начин.
15-годишният Станислав
- Спори се в момента дали младежите са били полицейския шеф, преди да им каже какво работи или след това. За какво говори това според вас?
- Няма никакво значение и това е абсолютна спекулация кога са го били. Приемаме, че той не е полицейски шеф, а един обикновен човек, който в началото дори може да не им се е противопоставил, защото е смятал, че не е необходимо това да се прави. В крайна сметка те го пребиват и ние не виждаме как и явно е тежко. Дали е с един удар, дали е с два, дали са някакви професионални бабаити, това няма значение. Важното е, че той е жертвата в този случай. И след като е жертва, някои хора много обичат да се гаврят с жертвите, възползват се от слабостта им и й прехвърлят вината. Това е именно един от начините да се прехвърля вината. В социалните медии също върлуват разни писачи, които се превръщат в съучастници на биячите, като прехвърлят вината върху жертвата. Вижте и случаят с Дебора така стана.
Виктор Иванов
- В какъв смисъл случая с Дебора?
- Питат и пишат в интернет - ами тя как се е държала, какво е направила, за да се стигне дотук и т.н. Вторично се виктимизира жертвата, което показва не само незрелостта на обществото, но и че някак тайничко го оправдаваме вътре в себе си.
- Как ще коментирате мощната защитна реакция към младежите, като се изтъква как са от много добри семейства, как нямало нито една баба във входовете им, която да не поздравяват? То затова има и шега: „Добро момче е, винаги поздравява“.
- Насилието, което се проявява, е свързано при всички случаи с възпитанието им у дома. Те външно може да показват образа на перфектни родители, но често, когато се демонстрират такива безпроблемни отношения, се прикриват някакви проблеми.
Жулиен Кязъмов
- Какви проблеми например прикриват?
- Примерно могат да имат авторитарни бащи тези младежи, които ги възпитават. И да прехвърлят агресивността към такива хора като полицейския началник, които идентифицират с бащите си, които са много строги и изискващи към тях. Както знаем, и Георги Димитров, и Николай Кожухаров са доста по-възрастни. Аз съм сигурен, че полицаят се е представил, съдейки по думите на министъра, което може би още повече ги е озлобило. Даже четох някъде как единият е казал: „Какво, като си полицай, не може да ми нарушаваш личното пространство“. Вярно е, че всички искат да се самоутвърждават, но направено с насилие се превръща в мода. Това придобива всякакви форми - от физически сблъсък до тероризиране на цели квартали с мотори през нощта, със свиркане с клаксони и се псуват по този начин по пътищата. Всичко това се отразява като начин на формиране на това поколение, което е подрастващо. Най-лесно се усвояват модели на поведение, като подражаваш и се идентифицираш. Не е необходимо някой да ти казва какво да правиш, личният пример е най-добрият възпитател.
- Изтекоха клипове с двама от младежите, на които се вижда как карат тротинетка по тъмно и говорят за „куките“ как не могат да ги хванат, после пък успели да ги хванат. Това означава ли, че по принцип и преди боя са имали негативно отношение към полицаите?
- Абсолютно са имали негативно отношение щом наричат полицаите „куки“. Това е жаргон.
- Много хора го използват този жаргон, но не мразят полицията?
- Не съм съгласен. „Куките“ е едно иронично, подигравателно квалифициране и обикновено го използват хора, които са имали негативен опит с полицията или пък искат да са новите гангстери, да се идентифицират с такива, да се правят на големи мъже.
- Младежите от Русе това ли са искали според вас?
- Да. Най-вероятно това не е първият случай, при който проявяват физическа агресия според мен.
- В съда стана ясно, че досиетата им са чисти?
- Това не означава, че не са проявявали физическа агресия към някой друг, а че никой не се е оплакал досега. Реално в случая и полицейският шеф впоследствие вика патрулките. Първоначално нагласата към такива младежи, които изглеждат и добре, е, че може би с думи ще се разберат, но те прекрачват всякакви граници.
- Ако обърнем поглед към Кожухаров – той изпитвал ли е чувство на притеснение, на срам дори, че става дума за младежи и заради това не вика веднага патрулките или е заради нещо друго? Знаете колко много се коментираше и го подиграваха в социалните мрежи, че едни тийнейджъри са го пребили.
- От начина, по който са се развили събитията, може да се направи следния извод. Той най-вероятно е приел в началото по-лежерно ситуацията. Знаете, полицаите са им връчили призовки да се явят на следващия ден в управлението. По-късно Кожухаров получава пристъпи, вътрешни кръвоизливи и тогава в болницата се установява, че нараняванията са му фрапантни като телесна повреда. Това е фактология, но много се спекулира. Винаги съм казвал – МВР дава фактите, а не другите, включително елфи, тролове, джуджета.
- Какво според вас ще се случи оттук нататък с тези момчета чисто психологически? Питам ви, защото вече цяла България знае как изглеждат, станаха известни по един или друг начин.
- Не ги познавам, но можем да направим рамката от това, че употребяват насилие съвсем безпричинно, което означава, че имат агресивна готовност. Това, че стават известни и получават подкрепа от политици, адвокати, които си оставят софийските дела и отиват да ги защитават, ще им създаде едно измамно чувство. То може по-нататък да им навреди по отношение на начина им на живот и създаване на нормални взаимоотношения с хората.
- Може ли малко по-детайлно да обясните?
- Например могат да решат, че им е позволено това, което са направили, да го прилагат и в други ситуации, тъй като това им носи някакви нарцистични дивиденти и ползи – да се чувстват важни, значими, известни.
- Възможно ли е да се развие още повече тази агресия у тях и да продължат да нападат хора на улицата?
- Пак ще ви повторя – мисля, че този побой не е първият в тяхната кариера, ако мога така да я нарека символично. Не може на възрастни хора така да посегнеш. Всяко насилие има предходна история. Няма как поне един от тях да няма подобна случка. Как пък така един отива да бие, а другите се струпват да му помагат? Обикновените момчета, като стане нещо и им направят забележка, може отвътре да псуват, да се ядосват, но няма да скочат от колата да се бият. Трябва да го имаш този модел, да си го правил вече.
- Мислите, че подобен бой не им е първият?
- Според мен не е първият.
- Очаквате ли, след като всичко свърши и делото бъде решено, да посегнат пак?
- Може и да не посегнат, но по принцип има много случаи, при които обществото ги стигматизира. Веднъж като получат такъв етикет на насилници, има възможност да решат да се държат по такъв начин. Не знам как ще им се развие животът, но има рискове в това отношение.
- Казахте, че е възможно бащите на част от тях да са авторитарни. Какви са другите варианти за тази агресия, която проявиха?
- Няма други варианти.
- Ами ако имат авторитарни майки, изключвам младежа с починали родители?
- Ако имат авторитарни майки, това означава, че бащите им са слаби. Слабата фигура на бащата се заменя от майката, но там отношенията са по-скоро бивалентни.
- В какъв смисъл бивалентни?
- Хем майката ще ги обича, хем ще ги мачка понякога. По-скоро в по-дългосрочен план ще се формира поведенческа стратегия. Но когато бащата те мачка и непрекъснато трябва да издържаш на този тормоз, ти можеш да виктимизираш някой, който ти заприлича по начин на поведение на него.
- Възможно ли е да са имали друга травма, която да ги подбутне към подобна агресия?
- В моята практика не е имало такива случаи, защото те изглеждат нормални, социално изградени младежи. Учат, тренират, работят. При тях няма чак такива девиации, за каквито говорим в криминалната психология. Има опасност обаче да се развие такава в зависимост от няколко фактора.
- Кои са тези фактори?
- Как ще се отнесе към тях семейството им, какви ще бъдат присъдите им и т.н. Те вече са попаднали в ситуация, в която няма как сами да регулират живота си, други ще им го регулират.
- Това е много тъжно...
- Да, така е.
- Много хора ги подкрепиха и казаха да им се дадат медали, че са пребили полицай. Какво говори реакцията за тях?
- Това са подобни реакции на тези, които ръкопляскаха на убиеца, застрелял с пушка Чарли Кърк в САЩ, и казаха: „Той си го заслужаваше, защото подкрепяше консервативни ценности“. Това е изключително опасно, защото по този начин се създава идеологическа платформа, оправдаваща такъв вид насилие. Хората, когато се почувстват застрашени, винаги ще потърсят подкрепа от такива и ще се получи разделение в обществото.
- Това ли е целта на цялата кампания, изнесена върху този случай?
- Не знам дали това е целта, но може да е следствието.
Това е той:
- Роден е на 18 декември 1959 г. в Пловдив
- Завършва психология в Софийския университет
- От 1992 до 1997 г. е психолог в Института по психология на МВР
- Между 1997 и 1998 г. е научен сътрудник I степен. В периода 1998-2009 г. е началник на сектор в института
- Между 2009 и 2013 г. е директор на Института по психология на МВР
- От 2014 до 2016 г. е заместник-ректор на АМВР
- От 2016 г. до декември 2019 г. е ректор на Академията на МВР
- Чете лекции в Академията на МВР и СУ „Св. Климент Охридски“
Виктория Пенкова
