П олският актьор Ян Енглерт, който преди близо половин век влезе в една от най-емблематичните роли за българското кино – тази на отец Ередия в „Осъдени души“, беше отличен със званието Доктор хонорис кауза от НАТФИЗ.
Полският актьор Ян Енглерт, който преди близо половин век влезе в една от най-емблематичните роли за българското кино – тази на отец Ередия в „Осъдени души“, беше отличен със званието Доктор хонорис кауза от НАТФИЗ.
Тържествената церемония беше уважена от представители на академичната и културна общност, настоятели, преподаватели, студенти, журналисти. На крака, с аплаузи и под звуците на студентския химн „Гаудеамус игитур“, присъстващите посрещнаха своя почетен гост. Деканът на факултет „Сценични изкуства“, проф. Пламен Марков, представи знаменития актьор, а ректорът на Академията, проф. д-р Станислав Семерджиев, му връчи почетното звание.
„Разбира се, давам си сметка, че получавам това най-вече заради актьорската си професия. Преди 45 години съдбата ме изпрати в София – тук срещнах прекрасни творци, прекрасни колеги, тук
Въло Радев повярва в мен, чуждия и ми повери пресъздаването на култовия образ на отец Ередия в „Oсъдени души”, филма-феномен, гледан от повече зрители отколкото е населението на България
На тази роля и на този филм дължа много в професията и в живота си“, каза в част от словото си Енглерт. „Вече няколко десетилетия по собствено желание съм член на артистичните среди на българската култура, на която според възможностите си се опитвам да бъда посланик в Полша“, допълни той.
Ян Енглерт започна обръщението си към гостите на церемонията на български език:
„OТЕЦ ЕРЕДИЯ“ влезе в живота ми и като ОТЕЦ ЕРЕДИЯ стоя тук пред вас
поемайки риска да изнеса лекция. Заставам пред вас и като дългогодишен педагог, академичен учител и ректор на варшавската Театрална академия от 12 години. Нека това ми послужи за оправдание: изправям се пред вас с надеждата, че това, което ще кажа, няма да бъде банално бълнуване. И за да не компрометирам лингвистичните си възможности все пак ще премина на полски“.
Изключително пленителната и мъдрата си реч, актьорът насочи основно към младите, които наследяват професията. Той обаче не си позволи да дава съвети и поучения, а разказа до какви заключения го е довел собственият му път и опит.
Талантът не може да се научи. Taлантът може да бъде събуден, да бъде снабден с ключове и шперцове за отваряне на врати, за чието съществуване той дори не е подозирал
Врати към нови творчески пространства – такова трябва да бъде предназначението на художественото училище“, каза Енглерт и допълни, че живеем във времена, в които с местоимението „аз“ повсеместно се злоупотребява.
„Полага ми се“ – ето това е девизът на настоящето“
с огорчение направи равносметка актьорът.
Монитор
