П рототип на миланската Ла Скала е било планирано да се построи през 50-те години на миналия ХХ в Стара Загора, поръчката била дадена от някогашния кмет на града и бивш консул на България в Истанбул Йордан Капсамунов /1952-1962/ на работещия към тогавашното „Главпроект – София „ старозагорец арх. Драганов.
Прототип на миланската Ла Скала е било планирано да се построи през 50-те години на миналия ХХ в Стара Загора, поръчката била дадена от някогашния кмет на града и бивш консул на България в Истанбул Йордан Капсамунов /1952-1962/ на работещия към тогавашното „Главпроект – София „ старозагорец арх. Драганов.
Част от чертежите са запазени в архива на оперната трупа, малцина знаят че рисунка от идейния проект е била поместена на 21 януари 1956-а в тогавашния вестник „Септември“.
От пожълтялата публикация се разбира, че залата е трябвало да бъде с размери 18 х 24 м, а въртящата сцена е трябвало да бъде 10х7,5 м. Предвидени са били помещения за работилници: обущарска, шивалня, дърводелска, електротехническа. Гримьорните е трябвало да бъдат оборудвани с топла и студена вода и душове, отбелязани са няколко зали за репетициите на хора, балета и певците.
Липсват подробности за мястото, където Капсамунов е възнамерявал да отреди за репликата на класическия оперен театър, но възрастни жители на града твърдят, че градоначалникът харесал терена, където по-късно е намерена колонадата на античния Августа Траяна. Всъщност по-голямата част от днес реставрирания форум са разкрити точно при изкопаване основите десетина години по-късно.
Тогава е разкрит и късноантичен дом със запазена мозайка, представяща пълната космогонична схема: водният свят с неговите обитатели; земният - с плодовете и животните; небесният - със сцената "Изворът на живота". Раят е символично загатнат, като душите на вярващите и праведниците са изобразени като сърна и патица.
В свое проучване проф. д-р Светла Димитрова / бивш директор на РИМ –Стара Загора и настоящ шеф на ЕМО „Етъра“ / проследява историята на строителството , което преминава през различни етапи и през различни проектантски колективи.
Сградата е откривана официално на два пъти: на 14 март 1971-а и на 5 октомври 2010.
Първоначалното изграждане започва през 1964, като за целта са били планирани 1,2 млн лв и след множество перипетии, спирания и подновявания на финалната права сумата набъбва на 2 ,5 млн лв.
По ред причини идеята на арх. Драганов да пренесе миланския дворец под липите не е реализиран, избран е бил проект на колектив в състав: арх. Михаил Соколовски (1927-2010),арх. Борис Камиларов (1932-2004) и арх. Цанко Стефанов Хаджистойчев (1927) с конструктор инж. Любомир Събев.
Трагедия навръх градския празник
Второто откриване се налага след опустошителен пожар навръх 5 октомври 1990-а,когато пламъците унищожават сцената и зрителната зала, нанесени са били сериозни повреди на конструкцията и покрива.
Ремонтите се точат 19 години и струват 12,8 млн лв , от които 1,5 млн идват от държавата, а останали са от приходите на общината, в това число и 5 млн лв банков кредит.
По време на пожара е унищожена фасадната украса «Лира и звуци», дело проф. Валентин Старчев,проф. Крум Дамянов и колегата им Галин Малакчиев, оценена някога на 12 000 лв.
Денонощие след пожара неизвестни крадци успяват да задигнат 6 гоблена , проектирани от проф.Марин Върбанов и съпругата му, китайката Сун Хуай Куей, изработени в ДВТК «Димитър Благоев» - Казанлък. За работата си авторите получили 49 000 лв хонорар, разказват документите от онова време.
Само по случайност оцеляло скъпо струващо керамично пано, изработено по проект на академик Дечко Узунов, пламъците изпотрошили кристалните витринни стъкла, доставени от Чехословакия, попилени били уникалните осветителни тела.
Разследване и съд
В експертизата, направена във връзка с бъдещия процес срещу дежурния в нощта на пожара огнеборец Слави Христов и подписана от трима най-добри специалисти по онова време, е записано: „Може да се направи заключение, че първоначалното огнище на пожара е в помещението, западно от оркестрината, а най-вероятната причина за възникване на пожара е хвърлена незагасена цигара, попаднала върху горимите материали не по-късно от 23,00 ч.на 4 октомври.“.
24 месеца след пожара, на 17 ноември 1993 година, състав на Пловдивския военен съд започва гледането на дело N 425, по което единствен обвиняем за трагедията е Слави Христов Господинов, дежурен огнеборец в сградата. Повдигнато му е било обвинение за длъжностно престъпление.Поискана е била присъда от 5 години затвор и 15 милиона лева глоба. Разпитани са над 80 свидетели, представени са многобройни експертизи.След три заседания Господинов е оневинен,материалите са върнати обратно в следствието и то е преобразувано срещу неизвестен извършител. Една от свидетелките, чистачка в операта в прав текст ще каже в залата, че всяка заран измитала „кофа фасове и презервативи“.
Юбилейно честване
Половинвековният юбилей от първото официално откриване на уникалната сграда ще бъде отбелязан на 18 март, когато на южната фасада ще бъде поставена възпоменателна плоча за един от основателите на оперната трупа: музикантът, преподавателят по пеене, хормайстор и композитор Златан Станчев /1878-1949/.
Плочата трябваше да бъде открита на 5 декември, когато трябваше да се проведе традиционният Фестивал на оперното и балетното изкуство, но коронавирусната пандемия отложи реализацията на идеята, припомни директорът на оперната трупа Огнян Драганов..
По думите му това ще бъде само първата плоча с име на заслужил за създаването и оцеляването на трупата деятел, идеята е южната фасада да се превърне в своеобразен мемориал.
Монитор
