З абраната за провеждане на културни събития с цел ограничаване на пандемията от коронавирус у нас отложи връчването на тазгодишните награди „Икар“ за неопределена засега дата след месец юни, неизбежно оставяйки назад във времето традиционния празник на тази церемония – Международния ден на театъра 27 март. Но нищо не пречи към днешна дата да си припомним номинираните, да претеглим шансовете им за победа, дори да „излъчим“ алтернативни номинации, убегнали от внимателиня поглед на журито или просто събрали глас или два по-малко за влизане в почетните тройки на отличниците.
Забраната за провеждане на културни събития с цел ограничаване на пандемията от коронавирус у нас отложи връчването на тазгодишните награди „Икар“ за неопределена засега дата след месец юни, неизбежно оставяйки назад във времето традиционния празник на тази церемония – Международния ден на театъра 27 март. Но нищо не пречи към днешна дата да си припомним номинираните, да претеглим шансовете им за победа, дори да „излъчим“ алтернативни номинации, убегнали от внимателиня поглед на журито или просто събрали глас или два по-малко за влизане в почетните тройки на отличниците.
Просто една театрална игра... Още повече че лауреатът в може би най-важната категория – тази за най-добро представление, ще го определят зрителите, давайки своя вот на сайта на Съюза на артистите (https://uba.bg/ikar-poll-2020/). В момента гласуването е временно преустановено и ще бъде възстановено при промяна на извънредното положение в страната, съобщават оттам. Преди това да се случи, временното класиране за представление – фаворит на публиката, поставяше на първо място „Празникът“ от Томас Винтерберг под режисурата на Явор Гърдев в МГТ „Зад канал“, на второ – „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд с режисьор Стайко Мурджев в ДТ „Никола Вапцаров“, Благоевград, и на трето – „Косвени щети“ по нобелистката Светлана Алексиевич с режисьор Максима Боева в театър „Азарян“.
И с просто око дотук се вижда, че предпочитанията на зрителите се разминават с официалните номинации за най-добра режисура, която във висша степен би трябвало да
предопределя успеха и харесването
на даден спектакъл. А те включват отново Стайко Мурджев, но не с „Портретът...“, нито с много силната му работа в Театър 199 „Най-бързият часовник във Вселената“, а с комедията „Слава“ от Питър Куилтър в Пловдивския театър. Компания му правят Стилиян Петров с постановката си по Чехов „За едно явление от електричеството“ в театър „Възраждане“ и проф. Маргарита Младенова с поетичния спектакъл по българска лирика „За светлото, което бе“ в Драматично-куклен театър – Враца. Предвид на факта, че „Слава“ има цели 5 номинации, вкл. 3 за актьорски постижения, логично би било режисьорският „Икар“ да кацне на рамото на Стайко Мурджев.
Никой не може да отрече, че и тримата в списъка са създали качествени и стойностни спектакли, но още поне толкова техни колеги могат да намерят място в една „алтернативна“ листа. Като започнем с режисурата на Явор Гърдев с „Празникът“ (където поне има актьорска номинация) – мащабна семейна сага, която разработва, на моменти почти карнавално, тежки съвременни проблеми като кръвосмешение, отчуждение, насилие над деца, и продължим с втората продукция на Деян Донков като режисьор – „Любовникът“ от Харолд Пинтър в Народния театър, проект, който вече има номинация „Аскеер“ за неговата работа и награда „Аскеер“ за най-добра актриса за Радина Кърджилова. Спектакълът „Любовникът“, който дълбоко и визуално елегантно прониква в подсъзнанието на двама отегчени съпрузи и вади наяве скритите им еротични фантазии, излезе в самото начало на календарната година, откогато стартира и селекцията за наградите на САБ, така че по регламент би трябвало е влязъл и в полезлението на Икарите, но... Като пропусната можем да споменем и определяната като танго-опера „Мария от Буенос Айрес“ под зрелищната режисура на Веселка Кунчева и с изразителната хореография на Явор Кунчев, открила „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“, но играна и след това, даже и в столицата. Мюзикъл? Съвременен танцов театър? Представление на световно ниво, което, да предположим, само
липсата на подходяща категория
в номинациите го е оставила изобщо извън тях. А също и „Одисей“ на Диана Добрева в Драмата в Пловдив – могъщ философско-поетичен спектакъл за пътуващия човек, копнеещ по завръщане към корените, но и обсебен от пътя, от вечното търсачество. Или пък по-камерното бижу на Бойка Велкова като режисьор – „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ в Сатирата, където и картините по стените в сюблимен момент оживяват...
Много оспорвана ще е битката за мъжкия „Икар“ за водеща роля – категория, в която са номинирани трима изключително впечатляващи млади актьори: Бойко Кръстанов („Празникът“), Йордан Ръсин („За едно явление...“) и Севар Иванов („...Дориан Грей“). Севар и Йордан са експресивни, обаятелни или отблъскващи в ролите си, но сдържаният и овладян Бойко може би е с едни гърди пред тях в емоционално изцеждащия персонаж на младеж, насилван в детството си от своя баща, който в един момент, без лицето му да трепне „на повърхността“, взривява лъжовното семейно благоденствие. Още повече че Кръстанов има допълнителна червена точка с миналогодишната си номинация „Икар“ за убедителното си представяне в „Петел“. Тази тройка би била във висша степен уравновесена и справедлива, ако го нямаше многопластовото изпълнение на Георги Кадурин в „Маркиз дьо Сад“ под режисурата на Иван Урумов в „Армията“. Кадурин играе лекокрило, иронично, предизвикателно – както подобава на голям актьор, способен да внуши на зрителите, че и най-тежкият образ, изграден с цената на огромен разход на интелектуална и душевна енергия, сякаш е постигнат с небрежно щракване на пръстите – така както виртуозно неговият герой върти на пръст събитията в лудницата, където го е отвело разюзданото му творчество. Или Стефан Мавродиев в (почти) моноспектакъла си „Аз, Фойербах“, постановка на Влади Люцканов в Младежкия. В задъхания монолог на Мавро в ролята на актьор, седял 7 години встрани от сцената,
звучи полифония от гласове
– опитност , разочарования, горчивина, накърнено его, старческо самомнение, интелигентна ирония към света, от който вече не е част... Или пък висшият политик на Ивайло Герасков от „Вечерята“ в театър „София“ (реж. Пламен Марков), изигран с присъщия му саркастичен чар и точно разпределени дози сдържаност и пламенност. Само припомняме...
В номинациите за най-добра водеща женска роля от САБ са посочени три отлични, но по-скоро бутикови актриси, не така банално разпознаваеми за широката публика. Едната вече излиза от тази дискретна ниша с амплоато си на отчаяна съпруга в тв сериала All Inclusive и се казва Елена Атанасова, номинирана за „Хаос“ под режисурата на Марий Росен в Театър 199. Другата Елена е Димитрова, забелязана за ролите й в „Как е“ по Бекет с консултант Василена Радева в „Сфумато“. Третата е пловдивската прима Ивана Папазова като най-лошата оперна певица – Флоранс Дженкинс от „Слава“, образ, който в киното асоциираме с безпогрешната Мерил Стрийп. Която и от трите актриси да вдигне Икара над главата си, ще е първа между равни. Но може би има поне още няколко толкова равни, както би казал Оруел. Едната е Яна Маринова в „Любовни писма“ с реж. Георги Михалков, толкова пленителна и естествена и като наивно девойче, и като изстрадваща любовта си жена. Може би заради красотата и телевизионната си популярност тази талантлива актриса все още не е приемана на сериозно в театъра (събрат в тази съдба й е Калин Врачански). Но ако е така – би било голяма грешка... Втората е Василена Атанасова в моноспектакъла „Добролюб“ (реж. Весела Василева) в МГТ „Зад канала“, която за пореден път доказва, че е голям майстор не само в малките ефектни роли. Третата – Снежина Петрова в „Медея“, която макар и в по-скоро образователен проект демонстрира висшата трагика на античната драма. Четвъртата – буреносната Анастасия Лютова в „Сцени от един семеен живот“ по Бергман под режисурата на Крис Шарков...
...На един по-ранен етап шефът на САБ Христо Мутафчиев бе катагоричен, че Икарите ще се състоят – със или без публика. Иска ни се да е с публика: и заради тръпката, и заради факта, че средствата от билетите ще отидат в Здравния фонд на артистите. А след месеци притеснения без работа те със сигурност ще имат нужда...
Монитор
