0
Кв во карат пилотите на F-15, когато са на земята? Успокояващо е да се знае, че хората, натоварени с тази задача, знаят как да разпускат със стил. Да вземем 48-изтребително крило, което сърцето на бойните възможности на USAF (ВВС на САЩ), чиито пилоти и обслужващ персонал са 6500-те бойци, стационирани в английската военновъздушна база Лейкънхелт в Съфолк. Когато ежедневната ви работа включва бойни полети над вражеска територия с несъмнено великите реактивни изтребители F-15E и C, можете да си изберете дали да разпускате с трансцендентална медитация, или да зяпате сериали по телевизията. Но вие можете да отидете и до местния автомобилен гараж за една нощна сесия по заваряване на хотрод, полята с малко бира и пица. И това често се случва. Ако служите в USAF, е нормално да правите стинтове отвъд морета и океани. Правото на багаж за преместване включва и един автомобил, и това е причината по нашите пътища да срещаме странни щатски коли като Ford Econoline или Chevy Astrovan. Но има и доста по-развлекателни неща. Момчетата от Лейкънхелт нямат официален автомобилен клуб, но когато стана дума, че идваме да им направим инспекция, то машините, които те изкараха, бяха достатъчно почти да напълнят един хангар. „Не знаеш с кого ще служиш при следващото назначение, ни каза капитан Мич Роуз, но може да си сигурен, че ще служиш с някого, който ще иска да си говорите за коли.“ Това е наистина пъстър избор, перфектната автомобилна манифестация на скитническата психология, която започва да характеризира живота при постоянна смяна на местожителство. Изненадата е, че зад всяко нещо от типичната Америка има също толкова неочаквани парчета европейски метал. Дали пилотът Маверик на Том Круз щеше да кара толкова тийнейджърски сърца да туптят по-силно, ако се катереше нагоре с Mini вместо с Kawasaki Ninja 900? Малко вероятно. Поне двама от момчетата тук са истински запалени, дори единият от тях планира да замени двигателя от 1275 куб.см на неговия японски автомобил от средата на 90-те със задвижване от Honda CR-V, на което после да добави турбо до поне 500 к.с.
За да бъдем почтени към техническия сержант Джъстин Уилдер, дори и ако този проект се провали, то това ще бъде неговата втора най-шантава кола. Другата е хотрод 1936 Ford, направен с любов, чието огнено дихание успя да стресне група от началници. „Това в по-голямата си част е пикап от 1936, ни каза сержант Уилдер с педантично изработен покерджийски израз на лицето. Това нещо е живяло в полетата Орегон за 50 години или нещо такова, и през него са минавали говеда. Аз разпитах фермера за него и той ми го даде. С чук оформихме задницата заедно с моя чичо. Предната част е Model A, джантите са боядисани, но оригинални, кормилната колона е от мотокар, задвижването е взето от Mustang от края на осемдесетте, а мигачите са от стар школски бус. Резервоарът за гориво е варел за бира от San Francisco Brewing Company”. Джъстин потвърди, че е доста предизвикателно да го караш из бабунестите второстепенни пътища на Източна Англия, но това се отнася най-вече за пушека от гуми и пламъците. Много пламъци. „Харесвам да направя от нещо, което не създадено, да е бързо, да стане наистина бързо”, казва той. „Също така ми харесва да мисля, че ако нещото е добро, за да се движи, то може да надмине себе си”. Сержант Уилдър, ние бързо заключихме, разбрахме, е нещо като учен, когато става дума за завинтване, което е понятно, като отчетем, че работата му е да поддържа самолет за 40 млн. долара да се държи във въздуха.
Друга атракция е 1968 Pontiac Firebird, един 1968 Camaro SS, различни тунинговани Jeep, включително специфициран Rubicon, чифт нови Camaro и 1967 Mustang Fastback. Горд собственик на последния техническият сержант Арт де ла Фуенте, който го е карал по целия път от щата Вашингтон до Аляска, където е служил навремето си. „Карал съм и скапан миниван за кратко време, казва той. После един ден разбрах, че мой добър приятел е убит от самоделна бомба в Афганистан. Когато се прибрах вкъщи, не бях в добро настроение и казах на жена ми, че достатъчно съм карал сакати коли. Така намерих този Mustang и го купих. За първите три дни му навъртях повече километри, отколкото предишният собственик бе направил за 10 години”.
Пълния текст четете в новия брой на списание BBC TopGear България
Монитор Монитор