1500 лева – толкова струва в днешно време да станеш „Герой на социалистическия труд“. Предлагане почти няма, защото медалът, който може да се изтъргува на тази цена, има сантиментална стойност за наследниците на героите. Повечето от тях вече измряха.
1700 – толкова са хората у нас, удостоени с второто по старшинство почетно звание в наградната система на Народна република България - „Герой на социалистическия труд“. Между трудовите ни герои има тъкачки, строители, животновъди, но и певци и спортисти, както и политици. Бившият Първи също е бил герой на труда. Тодор Живков дори е отличник. Благодарение на това, че е лауреат на няколко звания, той се е вредил и с бронзов бюст в родния си Правец.
Учредено с указ на Президиума на VI велико народно събрание на 15 юни 1948 г., до 1950 г. званието носи името „Герой на труда“. Присъжда се от Държавния съвет на НРБ на български и чуждестранни граждани „за изключителни и трайни постижения от особено голямо значение за развитието на народното стопанство, просветата, културата, изкуството, техническия прогрес и за изключителни заслуги в строителството и защитата на социализма и комунизма в НРБ и други социалистически страни“.
Званието върви в комплект с грамота и медал - „Златна звезда със сърп и чук“, орден „Георги Димитров“, както и с еднократно възнаграждение от 1500 лева. Толкова днес, както вече споменахме, струва да си го купиш от аукцион. При удостояване със същото звание за 2-ри и 3-ти път на наградените лица се връчва само медал „Златна звезда със сърп и чук“ и орден „Георги Димитров“.
Петолъчка
Знакът на званието има форма на стилизирана петолъчна звезда с диаметър 32 мм. Може би това е основната причина много хора днес да го смятат за отживелица и да не го ценят. В комбинация с това има релефно изображение на сърп и чук. Представете си какъв трън в очите на изтерзаните на тема чужди паметници и паметни знаци е това. За капак медалът се носи на червена лента, захваната върху правоъгълна пластина, от лявата страна на гърдите. Много по-престижно в наши дни е на Празника на труда да се закичиш с гривна ол инклузив в някой хотел и да отпразнуваш датата с тотален мързел. В миналото са останали и многохилядните манифестации, които днес много хора определят като „терор над свободния дух“. В същото време никой не симпатизира на героите на труда, които в почивния за всички останали 1 май се трудят извънредно.
Причината наследниците на званието „Герой на социалистическия труд“ да кътат медалите е, че те имат силна сантиментална стойност, а и не са раздавани на килограм, както например „Стара планина“. Ако смятате, че ударниците на труда като Найда Манчева, Игнат Раденков и други не са оказали съществен принос за настоящето, то нека да откроим някои от останалите лауреати – Панчо Владигеров, Филип Кутев, Златю Бояджиев, Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Богомил Райнов, Елисавета Багряна, Дора Габе, Мими Балканска, Николай Гяуров и мн. др. Всички тези именити българи са доказателство, че званието не е отживелица, а повод за гордост. Защото трудът не е само норматив, а и състояние на духа. Такова, каквото все повече липсва в днешно време.
Ударникът Стаханов се пропива
Стахановци или стахановски труд – така възрастните хора наричат ударниците. По името на съветския миньор и герой на социалистическия труд на СССР Алексей Стаханов. Рекордьорът по изпълнение на производствени норми става основоположник на т. нар. Стахановско движение, чиято цел е да увеличи производителността на труда, превишавайки установените норми на производство. На 31 август 1935 г. лично той поставя рекорд с изкопаването на 102 тона въглищна руда за 5 часа и 45 минути – 14 – 15 пъти повече от нормата. Това постига, като въвежда разделение на труда – вместо всеки да върши всички дейности, той само копае, а други 2 работници укрепват шахтата. На 19 септември подобрява собствения си рекорда с 227 тона непреработена въглищна руда за смяна. А на 16 декември 1936 г. този виден социалистически труженик излиза на корицата на списание „Тайм“. Но този работохолизъм не довежда Стаханов, чието рождено име всъщност е Андрей, но веднъж го объркали във вестник „Правда“, поради което му сменили името официално. Алексей Стаханов приключва в психиатрична клиника – безпаметен и напълно алкохолизиран.
Кристи Петрова
