Уесли Снайдер остави добри спомени в Реал Мадрид, точно преди ерата на Кристиано Роналдо и Карим Бензема, а още по-силни в Милано, където спечели всичко с Интер. Почти го направи и с Нидерландия, преди Андрес Иниеста да попари надеждите му на финала на световното през 2010 г. Днес той е коментатор, който не се страхува да изразява мнението си.
- Наскоро казахте, че единственото, за което съжалявате в кариерата си е, че не сте дали повече в Мадрид. Какво не Ви достигна?
- Имах невероятна първа година, но след това се сблъсках с някои лични проблеми. Ако това не се беше случило, може би все още щях да съм там... Не бях в перфектно психическо състояние. Пристигнаха велики играчи като Карим Бензема, Кристиано Роналдо и Кака. Някои други трябваше да освободят място, а аз бях един от тях. Ариен Робен беше друг.
- Но пък нещата не се развиха зле за вас...
- Всичко се случва с причина. Година по-късно се върнах на същия стадион с Интер, за да играя финал в Шампионската лига..
- Мина доста време, но все още ли мислите за онзи финал на световното първенство през 2010 г. срещу Испания? Бихте ли променили нещо, ако можехте?
- Не. Това, което постигнахме, вече беше нещо много голямо. Да играеш финал на световно първенство срещу Испания бе невероятно. Беше много равностоен мач. Можехме да победим, но за съжаление, спечелиха те. Предвид начина, по който стартирахме мача, днес бих започнал по същия начин, без никакви промени. Ако Робен беше вкарал при ситуацията си един на един с Икер Касияс, мачът щеше да свърши 1:0. В такива финали е нужен и малко късмет.
- Само „Златната топка“ Ви липсваше през 2010 г. Според мнозина, дори в Испания, Вие я заслужавахте...
- Сега „Златната топка“ се оценява по различен начин. Взема се предвид целия сезон. По мое време въпросът беше просто кой е най-добрият играч в света. Беше доста обичайно да я печелят Кристиано Роналдо или Лео Меси. Днес се оценяват повече сезона, постиженията, и за мен това има много повече смисъл. По този начин има по-голям шанс и други играчи да я спечелят.
- Като анализатор и коментатор... имате ли фаворити за световното първенство?
- Португалия, Испания, Франция и Бразилия. Не споменах Англия, но конкуренцията е много по-голяма. Англия може да стигне до полуфинал. Аржентина също, с малко късмет. Ако Германия си върне формата, кой знае.
- Казвате, че когато си млад и имаш пари, имаш всичко и не слушаш никого, защото това се е случило и с Вас. Случва ли се същото с Ямал, или с неговото поколение?
- Днес не можеш да отидеш никъде, без някой да те види, а като те видят, се възползват от това. Записват те и се появяваш във всички новини. Преди беше различно, знаете го. Това започна в края на моята кариера. Социалните мрежи станаха много популярни. Но искам младите играчи отново да почувстват собствената си отговорност и да взимат собствени решения, дори извън терена. Понякога, когато си млад, трябва и да грешиш. Без да правиш грешки, не можеш да се издигнеш. Понякога трябва да паднеш малко, но сега футболът е по-строг. Треньорските щабове вече са планирали всичко за играчите, но трябва да ги оставят да действат. Нека живеят живота си. Не трябва да са толкова строги, че да им налагат своя начин на действие. Те са млади и имат нужда от свобода
- Когато една звезда се ядоса и всички го видят... ще знае ли Алонсо как да се справи с Винисиус?
- Ако си добър треньор, ще знаеш как да се справиш с това. Разбира се, не е приятно, защото всички видяха тази реакция, но важното е как ще подходиш и как ще го управляваш след това. Ако не се лъжа, Винисиус се върна на пейката след инцидента и беше щастлив след мача. За мен това има значение. Трябва да кажеш - Вини, слушай. Това не е правилно, знаеш го. Никога повече не го прави. Давам ти цялото си доверие, но има моменти, в които трябва да те извадя.
Цялото интервю четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
