У важителното отношение към учителите, което имаше и тук преди години, когато ние бяхме ученици, боготворенето на учителя е запазено в някои общества и едно от тях е словашкото.
Това коментира пред „Телеграф“ работилият като учител по физическо възпитание и спорт в Българското средно общообразователно училище (БСОУ) „Христо Ботев“ в Братислава Иван Николов. В момента той е директор на Професионалната гимназия по техника и мениджмънт в Ботевград, която също носи името на великия ни поет и революционер.
„Мога да дам много примери, защото аз 4 години бях класен ръководител. Това – родител да бъде извикан по някакъв дисциплинарен проблем в училището, там се възприема като страхотна трагедия в цялото семейство. Да не говоря за неизвинени отсъствия или някакви по-сериозни провинения. Учителят е просто на пиедестал. Такова почитание от родители може да се усети и то се демонстрира при всяка среща и на обществени места. Това хората са успели да го запазят като възпитание. Не говоря само за българското училище. За четири години там аз посещавах от любопитство и други училища и не видях някъде ученици да крещят, да се бият и да създават някакви проблеми. Определено обществото има друго ниво на възпитание и то го предава и на младите поколения“, отбелязва Николов.
Положително
В тази връзка той приема положително въвеждането на част по добродетели и религии. „Някои хора думата религия ги плаши, но ми се струва, че в Словакия и този аспект оказва сериозно влияние. Аз самият в нашата професионална гимназия съм готов още от следващата година под някаква факултативна форма да въведа такъв предмет, макар че при големите ученици е малко по-различно. Защото това е част от възпитанието на една нация. В Словакия са 99 процента католици, но от най-малкото до най-голямото дете в събота и неделя са в катедралите. Знаят да се смиряват. Възпитават се от малки. Първото причастие там е най-голямото тържество за децата и младите. Според мен в тези общества религията също е изиграла своята възпитателна роля. Видял съм го“, разказва още учителят, който е и дългогодишен съдия по баскетбол, като такъв е практикувал и в Словакия, където е бил четири години и няколко месеца.
Според него словашката образователна система е консервативна, но в нея има елементи, към които ние в момента се стремим. Ключовото е, че там са успели на облекчат адекватно съдържанието на учебните програми, към което се стремят и в момента от родното Министерство на образованието и науката (МОН), откъдето признават, че по някои предмети програмите са прекалено амбициозни и е трудно да се усвоят от голяма част от учениците и това ги демотивира.
Приоритет
„Приоритетът там пада върху това учениците да се учат да мислят, а не да наизустяват. Има неща, които вече се обмислят и при нас. Едно от тях е всички класове – от 1-ви до 12-и, не само да започват по едно и също време, но и да приключват учебната година заедно. Там започват на 1 септември и всички завършват на 30 юни“, отбелязва още Иван Николов и разказва: „Интересно е как процедират словаците и по отношение на средното образование и държавните зрелостни изпити. Там още в 11-и клас учителят, който преподава словашки език, защото там има задължителна матура по словашки, на родителска среща уведомява родителите на част от учениците, които според него не са подготвени, той има решаващата роля и преценява това, и казва: Този, този и този ученик, догодина в 12-и клас няма да се явяват на матура, защото досега не са покрили и няма да могат да покрият минималните изисквания. Това, разбира се, не е никаква трагедия. Тези деца си завършват 12-и клас с диплома за средно образование и това, че не са държали матура, ги спира само да кандидатстват в една голяма част от университетите. Те обаче се реализират абсолютно нормално на пазара на труда и там не е такава голяма трагедия, че всички няма да завършат висше образование. И щом учителят в 11-и клас е преценил, това се приема.“
Матурата по словашки също е много сериозно изпитание. Тя е от две част. Освен че пишат 4 часа по изпитния вариант, на другия ден пред комисия имат и задължително устно изпитване. „Това все пак е език и комисията иска да ги чуе как разсъждават, как се изразяват, как говорят. Наистина е доста сериозен изпит и затова всички са наясно отрано кой ще се явява на него и кой няма“, добави Николов.
Структура
„В Словакия структурата на образование е такава, каквато сега коментираме да се върне и в България и в гимназии да се влиза след осми клас. Лично мое мнение е, че една година между седми и осми клас е доста съществена. Виждам разликата с децата, които идват при нас на 14 години, които изглеждат доста по-осъзнати. Усеща се тази разлика в ориентацията и съзряването и определено мога да каже, че в седми клас по-голяма роля изиграват родителите по отношение на избора къде да го насочат и какво да продължи да учи. Ясно е, че те най-добре си познават децата, но мисля, че децата в осми клас повече могат и сами да преценят какво им е интересно и с какво да се занимават. А това е важно, за да се поддържа мотивацията им за учене.
Специално училището, в което работех в Словакия, беше средно общообразователно и ние приемахме децата още от първи клас и голяма част оставаха и след осми, до 12-и клас. Там имаше много деца от смесени бракове, но и чисти словачета завършваха българското училище, което между другото е с доста добър рейтинг. Една от причините е, че се обучават по-малко на брой ученици. Класовете са с по десетина деца и е ясно, че с такава група се работи по-различно, отколкото с 26. В България по мое мнение 26 ученици в една паралелка, особено по професионалните предмети, са много“, каза още директорът на ПГТМ в Ботевград.
„Не бих могъл да разделя по някакъв начин българчетата, които растат в родината, от тези, които са в чужбина. Хубавото на това училище, в което бях в Братислава, защото има и в Прага, е, че българчетата научават много по-лесно словашки. Комуникират в чуждоезикова среда. Това, което обаче мога да отбележа от моя опит, е общественото възприятие към образователните институции и към образованието въобще“, завърши той.
Нашето школо там е в топ 20 за страната
Българското средно общообразователно училище „Христо Ботев“ в Братислава възниква в отговор на потребностите от образование на български език за децата на множеството българи в Словакия. Функционирането му се осигурява и от Република България, и от Република Словакия. През 2008 г. в класацията по успешност на Университет „Ян Коменски“ в Братислава Българското училище е на 17-о място сред 566 словашки училища, а през 2014 г. по данни на НУЦЕМ (орган на образованието в Република Словакия) БСОУ е на 2-ро място сред 223 гимназии по успешност на държавни зрелостни изпити.
Обучението се провежда на български език. Изучават се български език и литература, история, география, езици, изкуство. На учениците, завършили даден клас, етап или образователна степен, училището издава удостоверения, свидетелства или диплома на български език, както и съответните документи на словашката образователна система, даващи им право да продължат образованието си в словашки учебни заведения.
Людмил Христов
