Българин, живеещ от 14 години в Испания е окупирал бистро на метри от родния дом на Пабло Пикасо в град Малага и весели клиентите с потпури от родни хора, които изпълнява със стар акордеон.
42 – годишният Цветан Цветанов се представя като художник – последовател на гениалния автор на мегаплатното „Герника“.
Роден е в селце край Пазарджик, а в юношеските си години наблюдавал отблизо как Димитър Казаков – Нерон и брат му Никола творят съновиденията и решил сам да се пробва с палитрата и четката. Пет-шест пъти кандидатствал за студент в художествената академия, но „котка му минавала път“.
„Нашите професори не разбират изкуството ми, подиграват се, че не съм хващал „перспективата“...“, жалва се той пред проявилите любопитство български туристи.
Разказва, че веднъж решил да се подиграе с изпитващите го и им представил точно копие на една от ранните работи на испанеца, която била позната само на изследователите. За негово изумление получил пълна двойка и дори забележка, че така „рисуват само първолаците“. Тогава решил да си търси късмета по широкия свят и „на стоп“ прекосил цяла Европа, докато се установил в половимилионната Малага.
Още първата вечер разбрал къде е дома на любимеца му и преспал на плочника пред входа. На заранта го прогонили, но той се установил на метри от бронзовата статуя, където Пикасо е изобразен замислен върху обикновена градинска пейка. Постепенно се сприятелил с гидовете на музея, които му позволявали безплатно да се любува на подредените там произведения. Твърди, че всички е прерисувал по памет в мазето, където живее от четири години. От време-навреме пробвал да продава и свои неща, но малцина се решавали да купят рисунките му. Затова се преориентирал към музиката – от вехтошар си взел акордеончето почти без пари, по слух научил първите мелодии, постепенно се „изучил“ и сега имал репертоар от над 50 мелодии.
Живеещият в Испания българин познавал нашенците по броенето на дребните монети, когато идвал ред да платят скромния си обяд и чашката тънко „розе“ в бистрото. Тогава пускал в ход музикантските си умения, въпреки определената си стиснатост родните туристи не оставяли празна шапката му.
Цветан казва че няма мобилен телефон, нямал и профил в социалните мрежи.
Той не мисли да се връща в родината – имал само една сестра, която се запиляла в другия край на Европа. Храни надежда, че все един ден работата му върху белия лист ще бъде оценена. А дотогава ...
„Няма да остана гладен с Байдикоилиевото хоро и нашенската ръченица.“, усмихва се непризнатия „колега“ на Пабло Пикасо и подкарва поиспанчен вариант на култовата някога „Бургаски вечери“.
Монитор
