А ко Гершуин беше написал прословутата си рапсодия не във влака към Бостън, а в лодка по Плитвичките езера или яхта из островите на Далмация, то тя неминуемо щеше да е в тюркоазено. С кристален отенък.
Ако Гершуин беше написал прословутата си рапсодия не във влака към Бостън, а в лодка по Плитвичките езера или яхта из островите на Далмация, то тя неминуемо щеше да е в тюркоазено. С кристален отенък.
Кристално – това е думата, която описва природата на Хърватия. Българската не й отстъпва по красота, но по чистота и уреденост дори няма място за сравнение. Кристално чисто. Подредено. Запазено. И безкрайно комерсиализирано. Хърватите безспорно
знаят как да печелят от природата си и го правят
Без да разпродават плажните си ивици, нито да изсичат горите си. Продават красота. При това с безспорен успех. 24% от брутния им вътрешен продукт идва именно от приходи от туризъм. Огромната част от него – от морския туризъм или от посетители на осемте национални парка в страната. Така, докато у нас се водят спорове могат ли хора, извиващи хоро за „Гинес“, да влизат в едно от рилските езера и каква глоба трябва да отнесат, в Кърка – втория по големина природен парк в Хърватия, няколко хиляди души на ден се къпят във водопадите му. Срещу 60 лева вход на възрастен и 35 на дете. Сумата за достъп до живописния парк не е малка дори на намаление – след 16 часа, когато тарифите падат съответно на 40 и 20 лева, но желаещите да ги платят, за да могат да се докоснат до природата в него, са над 10 000 на ден и общо над 1 млн. за година. Тук е моментът да се подчертае, че Кърка не е биосферен резерват за разлика от емблемата на Хърватия – Плитвичките езера, но и Рилските езера не са. Разликата е в размерите, мисленето и целите. За жителите на най-младия член на ЕС
природата върви с приходи от туризъм, а не от глоби
Това не означава, че глобите за замърсяване не са солени. Напротив – космически са, което само спомага за запазването на кристалната чистота.
500 евро. Толкова ще трябва да плати всеки, дръзнал да наруши забраната за хвърляне на боклук или за влизане в прозрачните до сюрреализъм води на Плитвичките езера. Ветото обаче е напълно логично, защото паркът – най-големият на територията на страната с 1,4 млн. посетители всяка година, е истинска биохимична лаборатория на открито. Намиращ се на средата на пътя между Загреб и далматинското крайбрежие, паркът е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство и се разпростира на близо 20 000 хектара площ с 16 езера, най-високото от които е на 639 м височина. През 1958 г. тогавашният управител на парка – Йосип Мовчан, решава да бъде изградена система от дървени мостчета и пътеки, за да може хората спокойно да се разхождат из парка и да разглеждат. Така към момента са разработени няколко маршрута, най-късият от които е 3 км разходка. Таксата, която се взема на входа, всъщност е за достъп до автобусче, което да закара желаещите да се насладят на неземните гледки, излезли като от Графството от „Властелина на пръстените“, на най-високата точка. А също и за лодка, с която да бъдат разгледани езерата. Желаещите да се възползват от всички екстри е по-добре да си заделят цял ден. Минималното време за разглеждане е поне 3 часа. Има платен паркинг, излизащ малко над 1 евро на час, които е по-добре да платите. Всеки опит за паркиране по околните пътища
може да доведе, макар и крайно невероятно, до нежелани срещи с мини
останали от разпада на Югославия и сръбско-хърватските въоръжени сблъсъци през 1991 г., стартирали именно от този район.
Добре дошли в рая
Местата на тази планета, напиращи да се окичат с мотото „рай на земята“, са хиляди, но друго си е, когато етикетът ти е лепнат от Бърнард Шоу. „Този, който търси рая на земята, трябва да посети Дубровник“, отсича драматургът и оставя без хляб десетки поколения рекламисти. С това изречение напред, Перлата на Адриатика е обречена на тумби с посетители по всяко време на годината. А откакто градът е превърнат в сцена на
„Игра на тронове“ (в него са снимани по-голямата част от сградите от Кралски чертог) – и на пълчища от киноманиаци, издирващи железния престол и изучаващи Вестерос.
Дума да няма – венецианците безспорно са свършили добра работа тук. Създаден през XII век, малцина знаят, че основите на прекрасния бял крепостен град, поглъщащ до нажежаване всяка частица от лъчите на оцъкленото средиземноморско слънце, са положени от жители на намиращия се на няколко километра от него Цавтат (тогавашен Епидаурум). Бягащи от нашествията на славянските племена през 614 г. те основават ново селище, чието име идва от ореховите дървета, растящи в околността. След като в продължение на няколко века Дубровник е под протекцията на Византия, през XIII век, след кръстоносните походи, попада под венецианска власт. Малко по-късно става самостоятелна държава под името Рагузка република, която просъществува няколко века и успешно балансира между интересите на Венеция и Османската империя. Въпреки всички нападения, които е преживял, времето е било благосклонно към града и в момента той изглежда по същия начин, по който е блестял и през Средновековието. Разбира се, с помощта и на малко финансова пудра. Уличките му са като учебник по история, а туристите са облекчени от прилежно сложени табели, напътстващи със стрелки всеки, желаещ да избегне логореята на гидовете.
На морска опера в Задар
Атракция за туристите, кошмар за местните. С това лаконично изречение може да се обобщи морският орган - една от основните забележителности на Задар, петия по население град в страната и един от основните курорти в Далмация. Конструиран през 2005 г., въпросният „морски орган“ всъщност представлява 35 тръби в морето, с различна дължина, благодарение на които при приливи и отливи влиза въздух и тръбите произвеждат различни звуци. Инсталацията е дело на архитекта Никола Башич, а идеята най-вероятно е дошла от „органа на вълните“ в Сан Франциско. Независимо дали това е така или не, музикалната система е основна атракция в града. Друг е въпросът, че жителите на околните кооперации недоволстват заради естествената филхармония, чийто звук не могат да спрат.
Макар да е един от най-големите курортни градове, Задар не разполага с каквито и да било плажове, различни от бетонни. За сметка на това ръководството на общината е предприело редица стъпки в улеснение за туристите. Сред тях е изграждането на басейн с морска вода и кула за скокове.
В Стария град на Задар, който е отделен на полуостров, обграден с крепостни стени, са основните архитектурни забележителности - Римския площад, църквата „Св. Донат”, катедралата „Св. Анастасия” и Университета на Задар, който е първият университет на територията на днешна Хърватия – основан е 1396 г.
На плаж при Диоклециан
Бетонните плажове далеч не са запазена марка за Далмация, стига да знаете къде да търсите други. Островите в региона около Сплит предлагат пясъчни ивици, по които спокойно може да се върви и бос, а не въоръжен с иначе неизбежните обувки за каменист бряг. От Сплит има и редовни фероботи до Брач, островът, откъдето всъщност са дошли белите камъни за дворците, издигани в античността и Средновековието в целия регион. И Хвар – приказният остров с кристална синя вода, чието название всъщност идва от древногръцката дума за фар. Но преди да се насочите към пристанището, задължително спрете в Сплит. Развивал се под владичеството на римляни, венецианци и унгарци, преди да попадне и в бившата вече Югославия, градът носи онова очарование, характерно за всички еклектични смески на култури. А и е един от наистина малкото градове, очти изцяло защитен от ЮНЕСКО. Почти изцяло, защото дворецът на Диоклециан заема над половината от старата част на Сплит. Внушителната и изключително добре запазена постройка от IV век, в която е живял римският император, е град в града, като всеки ден по обед актьори пресъздават пристигането на императора и жена му в двореца.
Монитор
