- Г-н Кърджев, на прага на новата учебна година сме. Образователното министерство поиска пълна забрана на телефоните в училище, която трябва да влезе в сила от ноември. Ще подобри ли концентрацията на децата тази мярка?
- Забраната на телефоните в училище може да има положителен ефект върху концентрацията на децата, особено в класната стая, където вниманието им трябва да е насочено към учителя и учебния процес. Телефоните са мощен източник на разсейване – социални мрежи, игри, известия и чатове могат да отклонят детето от учебната дейност само за секунди, а после да му бъде много трудно отново да се върне в режим „работен процес“. Ако те бъдат премахнати от училищната среда, учениците по-лесно ще останат съсредоточени върху задачите си и ще участват активно в уроците. Въпреки това само забраната не е достатъчна – важно е паралелно с нея да се изгражда култура на отговорно ползване на технологиите и умения за самоконтрол. Иначе съществува риск децата да възприемат мярката като наказание, а не като възможност за по-качествено учене. Балансът е ключов: училището трябва да бъде място за учене, а технологиите да се използват целенасочено – например за образователни приложения, изследователска работа и развитие на дигитални умения.
- Какво да правим с децата и телефоните у дома?
- Деца с проблеми в развитието не трябва да ползват екрани. А когато говорим за деца в когнитивна норма – у дома родителите играят най-важната роля в изграждането на здравословни навици при ползването на технологиите. При деца в норма вместо тотални забрани по-ефективен подход е въвеждането на ясни правила и ограничения – например определени часове, в които може да се използва телефон или таблет, и зони в дома, където устройствата не са позволени, например като трапезарията по време на хранене или спалнята вечер. Добра практика е родителите да бъдат пример – ако те самите прекарват прекалено много време на телефона, трудно могат да убедят детето в ползите от ограниченията. Математически казано – екранен родител е равно на екранно дете. Също така е важно, когато поставяш някакво ограничение или отнемаш нещо, да си готов да предложиш алтернативи: спорт, четене, настолни игри, разходки. Родителите могат да използват технологиите като средство за общуване – да гледат филм заедно, да правят снимки или да търсят интересна информация. Така децата няма да възприемат устройствата само като начин за бягство от реалността, а като инструмент, който може да се използва отговорно и съвместно.
- Как да познаем, че едно дете е пристрастено към технологиите?
- Когато говорим за училищна възраст и деца в норма, признаците на пристрастяване при децата могат да бъдат доста отчетливи. На първо място, ако поставим на кантар, че детето прекарва значително повече време пред екрана, отколкото в реални социални взаимодействия или игри навън, това е тревожен сигнал. Друг показател е, ако детето проявява раздразнителност, гняв или тревожност, когато му бъде отнет телефонът или когато например няма достъп до интернет. Може да се наблюдава също намален или липса на всякакъв интерес към предишни любими занимания, спад в концентрацията върху уроци и домашни работи, както и промяна в съня – късно лягане заради игри или социални мрежи. Социалната изолация и липсата на живи приятелства също са знак за възможна зависимост. При по-тежки случаи се стига до нарушения в храненето, пренебрегване на личната хигиена или намаляване на физическата активност. Всички тези фактори в комбинация са сигнал, че е време родителите да търсят професионален съвет. Ако говорим за деца с изоставане в развитието – то забавянето на речта, трудното усвояване на контакт, липсата на интерес към играчки и игра с връстници, самостимулиращо поведение пред екрана, раздразнителност, нарушен сън, регрес в уменията са част от симптомите.
- Може ли това да повлияе на успеха му в училище?
- Да, прекомерната употреба на технологии може директно да се отрази на успеха в училище. На първо място, времето, което децата прекарват пред екрана, често „краде“ от времето за учене, четене и подготовка за уроци. Намаленият сън вследствие на късно ползване на устройства води до понижена концентрация, раздразнителност и по-слаба памет. Освен това постоянният поток от стимули в интернет – видеа, игри, чатове – тренира мозъка да търси бързо удоволствие и намалява търпението и способността за задълбочено учене. Някои деца дори започват да имитират езика и поведението, които виждат онлайн, което може да се отрази на дисциплината и общуването в клас. От друга страна, ако технологиите се използват правилно – например за образователни ресурси или като помощ при учене, – те могат да подобрят постиженията. Разликата е в контрола и баланса.
- Повече ли деца имат обучителни трудности и ако да – на какво се дължи това?
- През последните години действително се наблюдава увеличаване на случаите на обучителни трудности. Причините са комплексни. От една страна, съвременната среда е свръхстимулираща – постоянните дигитални дразнители пречат на вниманието и концентрацията, което затруднява ученето. От друга страна, диагностиката днес е много по-прецизна и навременна, което означава, че проблеми, които преди са оставали незабелязани, вече се регистрират. Има и социални фактори – животът някак стана по-забързан, все по-малко време за четене и игра, намалена физическа активност. Като логопед наблюдавам, че много деца се сблъскват и с езикови бариери, особено ако израстват в двуезична среда. Не бива да се подценяват и биологичните причини – наследственост, неврологични различия, проблеми при ранното развитие. Важно е обществото да разбира, че обучителните трудности не означават липса на интелигентност, а необходимост от различен подход и подкрепа.
- Какво трябва да могат първолаците, за да се справят успешно в първи клас?
- Преди да тръгнат на училище, децата трябва да са изградили базови умения, които ще им помогнат да се адаптират. Това включва не само познаване на буквите и цифрите, фикс идея и цел на много родители, което отчитам като грешка. Тук говорим и за социални умения – да могат да спазват правила, да чакат реда си, да се кооперират, да общуват с връстници и учител. Самостоятелността е също толкова важна: да могат да се обличат, да приготвят ученическите си пособия, да използват тоалетна без помощ. В областта на ученето е важно да разпознават цветове, форми, да могат да броят до 10-20 и да имат развита фина моторика, като основно визирам да могат да режат добре с ножица, да оцветяват, без да излизат, и да държат правилно химикалка. Защо казвам химикалка – тя е по-трудна за боравене върху лист, защото изисква повече контрол, специфичен натиск и оказва съпротивление, ако трябва да сравним с флумастера. Слушането и следването на инструкции също е ключово. Психологическата готовност не бива да се подценява – децата трябва да са подготвени емоционално да прекарват часове далеч от родителите си и да приемат новата роля на „ученик“. Всички тези умения, съвкупно събрани, създават основата за успешен старт.
- Смятате ли, че децата са преуморени от уроци?
- Да, в много случаи децата действително са преуморени. Учебната програма е наситена, а извън нея често се добавят уроци по чужди езици, спортове, музика, танци. Това води до липса на свободно време за игра, която всъщност е изключително важна за тяхното развитие. Когато едно дете е претоварено, често се проявяват признаци като раздразнителност, нежелание да ходи на училище, спад в концентрацията и дори психосоматични оплаквания като главоболие или болки в стомаха. Важно е родителите да намерят баланс – не всяко дете трябва да посещава множество извънкласни дейности. Много по-полезно е да има време за почивка, за самостоятелна игра и за общуване с приятели. Тялото и умът на детето имат нужда от възстановяване, за да могат да се развиват хармонично.
- Разпознават ли се дислексията, дискалкулията, дефицитът на внимание и други обучителни трудности навреме?
- В последните години има по-голяма чувствителност към обучителните трудности, но разпознаването им все още не е навременно във всички случаи. Често учителите са първите, които забелязват проблеми – например, когато едно дете системно изостава в четене, писане или математика. Въпреки това много от тях не разполагат с достатъчна подготовка да разграничат нормално забавяне в развитието от специфично затруднение като дислексия. Недостигът на ресурсни учители, психолози и логопеди в училищата е сериозен проблем – не всички деца получават нужната подкрепа навреме. Когато няма ранна намеса, детето може да загуби мотивация и самочувствие. Оптималният вариант е още в предучилищна възраст да се правят скринингови тестове, които да идентифицират деца в риск, за да започне навременна работа със специалист. Добрата новина е, че когато обучителните трудности бъдат разпознати рано – още в предучилищна или в първи клас, – работата със специалисти и адаптиран подход дават изключително добри резултати. Децата имат шанс да напредват със своите връстници и да изградят увереност в собствените си способности. Искам да използвам вашата трибуна, за да отправя един апел. Мили родители, вслушвайте се в сигналите на учителите и не подценявайте собствените си наблюдения. Ако забележите, че детето ви упорито изостава в четене, писане, математика или вниманието му е силно разсеяно, потърсете консултация със специалист възможно най-рано. Това не означава „етикетиране“, а отваря врата към подкрепа и индивидуален подход. Колкото по-рано детето получи помощ, толкова по-голям шанс има да преодолее затрудненията и да развие пълния си потенциал.
- Кога обикновено учителите насочват към специалист?
- Учителите най-често насочват към специалист, когато забележат системни затруднения, които не могат да бъдат преодолени само чрез повече упражнения в клас. Например, когато едно дете постоянно бърка букви, не може да чете гладко след определена възраст, не разбира елементарни математически операции или не може да се концентрира за повече от няколко минути. Други причини за насочване са поведенчески проблеми – агресия, социална изолация или липса на емоционален контрол. В идеалния случай учителите работят съвместно с родителите – първо обсъждат наблюденията си, а след това препоръчват консултация с логопед, психолог или ресурсен учител. Важно е насочването да се възприема не като „етикетиране“ на детето, а като шанс да получи допълнителна помощ.
- Кога едно дете трябва да посети логопед? Какви са маркерите за аутизъм? Кога да ни светне „червена лампа“?
- Моето мнение е, че не трябва да се чака навършването на тригодишна възраст, за да бъде посетен логопед. Ако трябва да степенувам маркерите във възходящ ред – за мен най-аутистичният маркер е липсата на зрителен контакт. Също така липса на интерес в това да общува с други деца, стереотипно поведение, силна привързаност към ритуали, забавяне в развитието на речта и липса на спонтанна игра, изпадане в необясними кризи, самонараняване, неспособност да играе с играчките по предназначение. „Червената лампа“ трябва да светне винаги когато едно дете не отговаря на очакваните за възрастта си етапи на развитие – езиково, социално, емоционално или моторно. Затова е много важно да се познават нормите за възрастта и да знаем, че липсата на определен аспект в развитието, както и прекалената му изразеност, тоест крайностите не са норма. В такива случаи най-важното е ранната консултация със специалист, защото колкото по-рано се започне работа, толкова по-добри са резултатите. Детският мозък е най-способен да се развива, най-гъвкав е между 2 и 7 г.
- Има ли родители, които не търсят помощ или отричат диагнозата?
- Да, това е често срещано явление. Някои родители трудно приемат, че детето им има затруднения, защото го възприемат като отражение върху себе си или като „етикет“, който може да навреди на бъдещето му. Други се страхуват от обществената стигма и предпочитат да игнорират проблема. Има и случаи, когато родителите смятат, че детето ще „израсте“ затрудненията си, без да осъзнават, че липсата на навременна помощ може да задълбочи проблема. Отричането на диагноза е особено рисковано – това забавя терапията и поставя детето в неравностойна позиция спрямо връстниците му. Важно е специалистите да работят внимателно и емпатично с родителите, за да обяснят, че една диагноза не е присъда, а може да се тълкува като ключ към правилния подход и подкрепа. Родителите трябва да знаят, че търсенето на помощ е знак на сила и грижа, а не на слабост.
Това е той:
Роден е в Пазарджик
Завършил Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“
Собственик на логопедичен кабинет „Логознайко“
Милена Димитрова
