Н а 23 км от Велико Търново и на 13 км от Павликени се намира село Мусина. Според легендата то е било създадено още в първите години след падането на средновековната българска държава под османско владичество, а неговите първи заселници са бежанци от завладяната българска столица Търновград. А името му идва от това на хайдутина Мусьо войвода, потомък на български боляри. В годините на Възраждането в селото е открито килийно училище, в което е учителствал Бачо Киро. Открива се храмът „Света Параскева“.
Историята на Мусина е тясно свързана и с „История славянобългарска“. Донася я през 1790 г. Гавраил Зографски, таксидиот на Зографския манастир на Атонския полуостров. Той обикаля селата в Търновско и харесва именно Мусина. Установява се в него и открива училище. Работейки тук дълго време, той подготвя много учители, станали по-късно първопроходци на народното образование в съседните села.
Свещеник Димитър Попнедялков с внуците си.
Обучението не излизало извън от рамките на църковно-религиозните възгледи и книжнина. Свещеник Димитър Попнедялков наследява преписа на Паисиевата история от баща си – свещеник Недялко Димов. Селският поп е виден възрожденец, близък приятел на съратника на Левски отец Матей Преображенски (Миткалото).
В района често е идвал Васил Левски да проповядва идеите си за всенародно въстание и за бъдещата чиста и свята република.
Мода
Днес в Мусина живеят около 180 души, като повечето не знаят историята на своето родно място. През последните години обаче героичното и църковното минало на населеното място вече не е на мода, защото то стана известно като мястото, откъдето тръгва пътят към отвъдното, или пъкъла.
На 50 метра от пътя Велико Търново – Павликени се намира геокомплексът „Пропастите“. Той се състои от две карстови понорни образувания – пропасти, дълбоки по 25 метра всяка.
Инциденти
В продължение на векове те са били необезопасени и според местните жители често се е случвало в тях да падат овце, кози и дори едър рогат добитък. Стопаните им обаче така и не можели да направят нищо за тяхното спасяване, тъй като не можели по никакъв начин да слязат долу и да ги извадят. Случвало се е в преизподнята да бъдат хвърляни умишлено и домашни кучета за наказание за сторените от тях поразии. Няма обаче запазен спомен за паднал или умишлено хвърлен долу човек. Но въпреки това сред тукашните жители мястото е придобило твърде печална известност. За мнозина от по-възрастните мусинчани това са портите към ада. А за някои от останалите това е един своеобразен портал, водещ към отвъдното и към другия, духовния живот извън нашия материален свят. Легендата разказва, че от двете пропасти започва тесен и тъмен тунел, който напуска нашия свят и излиза някъде в друго измерение, където според православието пребивават душите на починалите. В края на този тунел има ангел, който подобно на митарствата разпитва душите за стореното от тях приживе и ги насочва накъде да вървят – наляво към ада или надясно към рая.
Пещера
Изследователи разказват, че всъщност от двете карстови дупки наистина тръгват два дълги тунела, които завършват в Еменската пещера на километри от Мусина. За пропастите като път към отвъдното има легенди, които могат да съперничат на тези за Орфей и Евридика.
На дъното има проходи към карстовите извори.
А някои краеведи дори казват, че те са създадени на базата на тях. Според едната от легендите още в римско време тук е имало таен подземен проход, който бил прокопан за нуждите на римската войска. Друга легенда пък отнася този проход към времето на двете български средновековни империи. Те били прокопани, за да може в случай на опасност българският владетел и семейството му по най-бързия начин да се отдалечат от столицата Търновград и да се отправят към непроходимия Еменски каньон с многото му пещери.
Съкровище
Има дори и легенда, че именно през този подземен тунел цар Иван Шишман успява да напусне Търново и да се отправи към Никопол.
Цар Иван Шишман е почитан от народа за светец.
А в една разновидност на тази легенда той избира пропастите и тунелите край Мусина, за да скрие в тях царската хазна. Въпреки че за местните голямото съкровище е донесено от Атон – просветата и „История славянобългарска“.
Деребей
За мусинските пропасти има предания и от времето на османското владичество. Според едно от тях местен ага деребей тормозел българите в селото и задявал момите, като ги причаквал по седенките. Този тормоз накрая омръзнал на група местни млади българи и те решили да накажат агата. Една нощ го причакали, свалили го от коня, вързали го с въжета и го откарали до пропастите в края на селото. Хвърлили го вътре, а след него хвърлили и 2 кучета, които не били хранени от цяла седмица. Агата насилник бил разкъсан на парчета за минути от озверелите псета, а предсмъртните му викове дълго отеквали в селото и всявали страх и ужас сред местното население.
Трета легенда пък реди как местен млад овчар изгубил виторогия си овен в пропастите и с помощта на саморъчно направено въже успял да се спусне до дъното. Той намерил изгубения си овен, но не могъл да се изкачи обратно горе и умрял от глад и жажда като мъченик.
Сложиха стълби до дъното
През 2006 г. започва социализирането на Пътя към отвъдното край Мусина. По идея на доц. Петър Петров от БАН, който тогава е председател на Българската асоциация по селски екологичен туризъм, е разработен проект за беседка и стълби, които да се спускат чак до дъното на страховитите и митологизирани пропасти. Общата стойност на проекта е 70 хил. лв. Така до дъното на пропастите може да стигне вече всеки, който пожелае, но в дупките надолу не бива да се влиза. Много хора са недоволни, защото стълбите са направени доста стръмни и не са особено подходящи за възрастни хора или за малки деца. Слизането по тях е за около 15 минути. Повечето от хората, осмелили се да стигнат до „дъното на ада“, не скриват възторга си от усещането, което са изпитали. „На дъното им цари едно необикновено спокойствие, като че ли наистина тук времето спира и човек е попаднал внезапно в едно друго време и измерение и в един друг свят. Издигащите се стени на „дяволската пропаст“ не могат да не смирят човешката гордост и да не накарат човека да усети своята нищожност и колко крехък и тленен е той пред величието на природата и пред нейната вечност и непреходност“, твърдят любителите на високия адреналин и на силните усещания.
Туристи и поклонници идват заради стълбите към ада.
Един от проблемите, свързани с пропастите край Мусина, е свързан с опазването на изградената инфраструктура. Няколко пъти неизвестни хулигани трошат беседката. Засега няма опити за разрушаване на самите стълби и това е добре. Защото в противен случай подобен вандалски акт би могъл да стане причина за трагичен инцидент, при който да пострадат или дори да загинат хора.
Чума спряла строежа на храма
Историята на мусинската църква „Света Параскева“ е тясно свързана с борбата за независима българска църква. Мусинската църква е започната през 1834 г. без никакъв ферман и затова е спряна. Изграждането ѝ се възобновява през 1835 г. под предлог, че ще се прави къща на свещеника.
Красивата черква Света Параскева.,
За да се избегне напълно противодействието на турската власт, църквата е вкопана три метра в земята. През същата година се появява чума и мусинчани се разбягват по горите, в резултат на което строежът на църквата е прекъснат. След епидемията, през 1836 г., тя е окончателно доизработена без никакъв султански ферман.
Иван Първанов
