„Свещеноиконом Иван Стойков си отиде от тоя свят с мъката, че не е успял да предотврати страшната случка от 6 януари 1996-а година, когато 9 души се удавиха във водите на Тунджа край Елхово, където по онова време той обслужваше храма „Свети Димитър“, коментират година след кончината на 52-годишния отец жители на град Поморие. По думите им отчето преди да издъхне на 3 май 2017-а година за пореден път споделил, че не е негов грехът на гибелта на деветте мъже , жени и деца от приграничното градче , отнесени от придошлата река навръх Йордановден.Пак тогава той споделил пред миряни от храма „Свето Рождество“, че на 5 януари 1996-а катастрофирал на път от Сливен към Елхово и само по чудо се разминал със смъртта. Прясната случка го накарала на няколко пъти да призове след литургията за Йордановден множеството да тръгне към каменния мост по пътя за село Изгрев, а не към т.нар. „тантелен“ мост .
Отчето така и не успяло да стигне до мястото, откъдето трябвало да метне в реката дървения кръст – застигнала го черната вест, че страшното се е случило: паянтовата 35-годишна конструкция не издържала тежестта на над стотината накачили се върху й богомолци и клокочещите ледени талази взели жестокия си курбан.
22 години след трагедията нов щрих към нея прибави някогашният капитан от Гранични войски Божан Великов, който в онзи ден е командвал 80, неположили още клетва млади войничета.Пенсиониралият се през 2009 офицер връща лентата назад и си припомня, че имал заповед да заведе новобранците за освещаване на бойното знаме на частта пред храма в центъра на Елхово. Когато пристигнали – там нямало никого и той изкомандвал да се отправят към „тантеления“ мост. Където предните две години бил хвърлян кръстът. Малко се изненадал , че няма полицаи, липсвали и лодки с гребци , които да реагират при евентуален проблем със скачащите във водите за кръста. Въпреки това превел един по един войниците си заледения мост на отсрещния бряг. Последен преминал той .Строил ги и зачакал идването на процесията с отец Иван. Междувременно мостът почернял от народ, хората търсели по-удобно местенце откъдето да гледат .Внезапно се чул пукот като от пистолетен изстрел , едно от стоманените въжета изсвистяло и за части от секундата водата закипула от давещи се. 
„Нямаше време за мислене, изкомандвах на момчетата който може да плува да скача и да започва да вади хората. Вътре влезе един от лейтенантите, заедно с другия поведохме част от групата по течението, подавахме колани, ръце, пръти, за да издърпаме към брега когото успеем. Стигнахме чак до другия мост, където реката е по-плитка …Спомням си , че извадихме едно момче, приличаше на умряло, но като го обърнахме с краката надолу изплю водата и ококори очи…Междувременно старшина Вълчо Вълчев накладе огън, да се подсушат момчета, защото студът беше страхотен!“, припомни Великов.
В последствие научил, че хвърлянето на кръста трябвало да е от стоманобетонния мост, но хората не знаели и се струпали на „тантеления“. По думите му липсата на организация и стиковане между църквата и местната власт били в основата на „курбана“.
За това споделя още в първите дни след 6 февруари 1996 г. тогавашният кмет на Елхово , бившият велик депутат от БСП и отдавна покойник Атанас Чунчев.През градския вестник „Елховска дума“ той казва, че отец Иван Стойков не изпратил задължителното писмо-уведомление , само устно съобщил на шефа на полицията накъде ще поведе шествието след литургията в храма.
Над 80 са били падналите от моста в ледената вода, в първите няколко минути на брега били извадени 40 души, които са закарани в местната болница, само един е бил хоспитализиран. До настъпването на нощта новобранците-граничари и притеклите се на помощ полицаи и войници от пехотния полк успели да извадят телата на седмина. Сред тях било и трупчето на едва 5-годишният Георги Петров Георгиев, който станал и първи покойник в новите гробища на Елхово .Положили хлапето в ковчега заедно с наскоро подарено му ръчно часовниче и мъничко пухено мече.По тъжна ирония на съдбата почти до него е гробът на майстора на надгробни паметници Стоян Трандафилов, чиято пък съпруга Величка по настояване на близките й е погребана в родното й село Тенево. Край тях са гробовете на ученичките Теодора Теохарова /12/ и Мария Василева /17 и на семейство Владимир Янчев /42/ и Тодорка Недялкова /39/.
Три дни по-късно е извадено тялото на 42-годишния Георги Бабачев, завлечено на близо 
километър от мястото, където е бил видян за последно. Къде да го търсят ги насочил тогавашният кмет на харманлийското село Бисер Иван Василев, който предал на леководолазите от база Атия координати, посочени от местен ясновидец. Две седмици заплетено сред коренищата откриват и тялото на 14-годишната Станка Костадинова.
Четири часа след трагедията край Елхово каца военен хеликоптер с тогавашния председател на Народното събрание Благовест Сендов и министъра на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов Любомир Начев. Разпоредено е започването на следствено дело, което да установи причините за рухването на моста. Поема го следователят Любка Атанасова /приключено е в края на същата година от нейния шеф в Ямбол Румен Костадинов поради „липса на данни за извършено престъпление“, ще каже тя през януари 2018 година/. От името на правителството Начев обещава 5 млн лв /неденоминирани/ помощи за семействата на жертвите. Към 19,30 часа с лека кола от военното летище Безмер пристига и държавният глава Жельо Желев. Отказва вечеря, предложена му заедно със Сендов и Начев и влиза в дома, където малко преди това са откарали трупчето на малкия Георги, за да поднесе съболезнованията си.Веднага след това бърза да се прибере обратно към София. Обявен е тридневен траур , спуснати са черните знамена.
В хода на следствието е установено, че мостчето е изградено през 1961-а от отдавна несъществуваща стопанска организация. Две години преди черната събота били подменени част от подовите дъски и страничните мрежи, но никой не погледнал фатално износените носещи стоманени въжета. Трябвало да бъде поддържано от държавното окръжно тогава лесничейство, но така и не станало ясно чия собственост е.
С пари, отпуснати от републиканския бюджет след време построяват нов мост със стоманена конструкция . През 2011-а , недалеко от реката, край пътя водещ към нея освещават скромен паметник, за да напомня на бъдните поколения трагедията.
В продължение на 15 години ритуалът с хвърлянето на кръста в Тунджа е загърбен, след като свещеноиконом Иван Стойков панически бяха от Елхово в родния си Сливен и от там е назначен в Поморие. Възстановява го наследилият го в енорията свещеник Николай Клюнков през 2015-а, но това става от стоманобетонния мост по пътя към село Изгрев, разказват местните жители.
Повечето от оцелелите тогава предпочитат да замълчат за случилото се и да не коментират с късна дата кой и дали е бил повече или по-малко виновен.За най-младите стоманеното мостче отново е място за усамотяване и любовни трепети.Всички обаче са категорични, че ако не са били младежите с едва що наболи бради в граничарски униформи – броят на удавените е щял да бъде много по-голям.
Монитор
