К олко струва уличното осветление в София? Според мен струва една цивилизация. Онази, дето неуморно тичаме след нея, но засега й дишаме единствено отработените газове. Парите са отделна тема. Ето така безнадеждно започва тази история.
От двете страни на улицата единият стълб с лампа е на цена хиляда и няколко лева, от другата страна е 5 хиляди и няколко лева. Че нещо не е наред, е повече от ясно. Някакви пари отиват в нечия торбичка. В тази посока става ясно, че общината се готвела да плати за улично осветление цени от 3 до 77 пъти по-високи от пазарните, изрева общинският съветник Борис Бонев.
Господинът в желанието си да разкрие нередности в столичната община всъщност засяга голям цивилизационен проблем. Светлината, пътищата и кенефите са белег на цивилизация, доказано е през хилядолетията. Римският път Кастра рубра до Харманли още стои непоклатим и макар и в къса отсечка, би могъл да се използва. 2000 години са това, не е монтиране на въртележка на селския панаир. Изобщо по тези три показателя изоставаме кардинално и съответно - цивилизационно.
Сред българите в последно време се насади идиотската надежда, че ако може, зимата ще ни подмине. Не само – просто няма да я има. Ако може, ще цъфнат мандарините и ще разходим камилите. Каквито и глупости да си говорим, в най-добрия случай у нас има пет месеца зима. Въртене на Земята около Слънцето и това е непроменливо, колкото и да ни се иска да бъде друго. Такова място за нашето заселване е избрал бащицата Аспарух и няма как да му се сърдим – умерено континентален климат и това е. Ужасът от зимата е по две направления. Едното е извращението с отоплението, което е безкрайна тема и няма да я застъпваме сега.
Второто е отвратителната тъмница в София и големите градове. Селата не са за обсъждане – там осветлението е колкото да видиш къщичка на кокоши крака. Може би не ви е направило впечатление, но в европейската столица София мъждукат някакви улични лампи, като кандилото в килията на Матей Преображенски Миткалото. Те светят просто за да светят, а не че осветяват нещо. В подножието им ходят хора в черни дрехи, сенки в очакване на лятото.
Доста тъпо е в XXI в. да зависим от небесните явления. И недейте да разправяте приказки за приетия бюджет, неприетия бюджет и тралала, песничката стара за пазачите на фара. София има достатъчно пари, за да може поне да се осветява, а не гражданството да трепери дали няма да се потроши в тъмницата или непростимо да му изуят гащите. Обаче стълбът от едната страна на тротоара и стълбът от другата страна на тротоара ни напомниха защо това е така. Нещо ни куца цивилизацията и разпределението на парите.
Не е страшна зимата, страшни са персоните, които се борят с нея. В града са осветени само фасадите на университета, БАН и Народния театър. Е, може да изпускам някоя, но това е пренебрежимо малко в сравнение с галактическата тъмнина, която ни обгръща.
По същия начин стои въпросът с пътищата. Повече от 40 г. строим една магистрала, дето, ако ни гледат отгоре римските управници, сигурно безсрамно се кикотят. Освен това само останките на Помпей ни напомнят срамежливо колко назад сме с уличните кенефи. И е тъпо да ни обещават каквото и да било в тази посока. Ясно е, че по тоалетни не можем да се мерим с Помпей, но поне да се съревноваваме с Европа по осветление и пътища. Иначе да обръщаме каруцата и който оцелял - оцелял. Нека поне на първо време въведем цена на уличното осветление – една Цивилизация.
Монитор
