О т днес светът е олимпиада – любимо клише, към което хиляди журналисти по света ще прибегнат в коментарите си за старта на зимните игри в Пекин.
От днес светът е олимпиада – любимо клише, към което хиляди журналисти по света ще прибегнат в коментарите си за старта на зимните игри в Пекин.
Безспорно грандиозно събитие, което макар да отстъпва по мащаб на летните олимпиади, ще прикове вниманието на милиарди зрители.
Самата олимпиада идва във възможно най-точния момент – в пика на напрежението между НАТО и Русия заради военните маневри край украинската граница. За да укроти (поне временно) страстите. Защото все още е безспорен факт, че олимпийското движение си остава една от най-мощните миротворчески неправителствени структури. Въпреки комерсиализизацията и политизацията на световния спорт. Разбира се, в навечерието на олимпиадата отново се чуха призиви за бойкот. За радост – далеч от размерите на тези в Москва от 1980 г. и Лос Анджелис 1984 г. Тогава, в разгара на Студената война основни потърпевши се оказаха спортистите, чийто 4-годишен труд стана жертва на дипломатическата шпиономания. И макар в наши дни политиците отново да заговориха за бойкот на зимните игри в Пекин, размерите на протеста останаха далеч по-символични.
Домакините на игрите обаче не се трогнаха от атаките и дадоха заявка да надминат като ниво на организация предишната им церемонията от 2008 година. Разбира се, заради COVID ограниченията мащабът няма да бъде същият като човешки фактор, но пък спортисти и гости на Пекин вече се радват на сериозна роботизация. Умните машинки сами приготвят храни и напитки, след което ги доставят до стаите. Футуристичен реализъм.
И като стана дума за COVID, надеждите на всички са това да е последното топсъбитие в света на спорта, което да мине в сянката на глобалната зараза. Голямата четворка – европейско и световно по футбол, летни и зимни олимпийски игри, вече усетиха силата на вируса. Единствено футболният мондиал, който ще бъде през декември в Катар, има шанс да остане незасегнат, ако дотогава светът намери начин да опитоми върлуващата вече 2 години съвременна чума.
Колкото до българското участие – със сигурност представянето на зимните ни олимпийци не трябва да се опитва да влезе в обувките на летните, които в Токио спечелиха 6 отличия. В цялата си спортна история, що се касае до зимни спортове, България не може да се похвали с добри традиции в нито една дисциплина. Нещо, което е лесно обяснимо по няколко причини – организационни, финансови, материални, географски, технически и т.н. Скромната ни делегация от 16 състезатели е съвсем адекватно отражение на нивото. За българите самото участие на игрите е успех, а всичко останало – бонус. Защото как например да искаш медал от представителя ни в шейните Павел Ангелов, след като в страната няма нито един леден улей, където да тренира. Както и нито една шанца за ски-скок, заради което Владимир Зографски живее и тренира изцяло в Австрия.
Затова единствено ни остава да стискаме палци на родните спортисти, както и да се наслаждаваме на най-добрите състезатели в света. В следващите 2 седмици Китай ще прикове вниманието с гарантирани зрелища, много емоции и сълзи. И ще даде на света така необходимата доза олимпизъм, която да успокои изпилените му до крайност нерви.
Монитор
