- Г-н Богданов, отново имаме случай на сексуално посегателство над дете. Обвиняем е учител. Как ще коментирате изказването на адвоката на обвиняемия, който опита да хвърли вината върху жертвата?
- Подобно изказване на адвокат е повече от неприемливо. Това не е просто грешка в защитата, а директен удар срещу детето жертва. Това е опит да се нормализира едно от най-тежките престъпления – сексуалното насилие над деца. Ние от Националната мрежа за децата го определяме като нарушение на етичните стандарти на адвокатската професия и изпратихме сигнал до Висшия адвокатски съвет. Защото думите на адвоката не са безобидни. Те прехвърлят вината върху дете в шести клас, поставят под съмнение правата му и дават опасен сигнал към обществото – че насилието може да бъде оправдано. Да, децата проявяват любопитство към телата си и към темата за сексуалността. Това е естествено и е част от нормалното им развитие. Но именно възрастният е този, който трябва да постави граници. Задължение на възрастния е да пази, да насочва и да защитава. В България живеем в среда на агресивна сексуализация. Децата са изложени на порнография само с един клик. Виждат вулгарен език и поведение в медиите и социалните мрежи. Стават свидетели на безотговорни модели, които възрастните често демонстрират. Но всичко това не означава, че те са готови да бъдат сексуални партньори на възрастни. Това означава единствено, че ние – родители, учители, институции и граждански организации – сме длъжни да ги защитим по-сериозно от всякога.
- Имате ли информация колко деца годишно стават жертва на педофили у нас? Колко от извършителите са осъдени? Каква е тенденцията?
- В годишния мониторингов доклад „Бележник 2024“ на Националната мрежа за децата случаите на деца, пострадали от престъпления, са 2952. От тях над 300 са блудства и изнасилвания. Това са официалните данни. Реалният брой със сигурност е по-висок, защото много от жертвите мълчат – от страх, от срам или поради липса на доверие в институциите. И до днес България няма точна статистика за ефективните присъди срещу педофили. Няма и обобщен профил на извършителите. Институциите събират данни разпокъсано, по различни методики, което прави анализа почти невъзможен. Това е огромен системен проблем. Виждаме тревожна тенденция – експлозивен ръст на сексуалните посегателства онлайн. Само през 2024 г. Националният център за безопасен интернет е изпратил до ГДБОП 70 268 сигнала за съдържание със сексуална експлоатация на деца от български IP адреси. Това е ужасяваща цифра. Данните на Горещата и Консултативната линия показват още нещо – в 99% от случаите жертвите са момичета най-често на възраст между 10 и 14 години. Тоест говорим за деца, които още не са излезли от детството си, а вече стават обект на системна експлоатация.
- Адекватни ли са наказанията в Наказателния кодекс? Какво трябва да се промени?
- Наказанията в закона сами по себе си не са достатъчни. Проблемът е по-дълбок – в практиката. В начина, по който децата жертви преминават през съдебната система. Вместо закрила те често получават нова травма. Разпитвани са отново и отново. Без щадящи процедури. Без психологическа подкрепа. Често без подготовка. Един от най-фрапантните примери е делото срещу английския „пастор“ Д. Хъл, обвинен в системно блудство с 14 момчета. Вече повече от две години децата и техните семейства чакат решение. Междувременно заседанията се провалят, делата се отлагат, а жертвите растат с мисълта, че ще бъдат викани пак и пак. Това е вторично насилие, причинено от самата система. От друга страна, има и случаи на свръхобгрижване, при които подсъдимите са поставени в неравностойна позиция. Практиката е противоречива. Това е доказателство, че системата няма единни стандарти. Преди време в закона беше въведена т.нар. индивидуална оценка на децата жертви. Това е добра стъпка. Но на практика често оценките се правят формално – „на хартия“, без реална грижа. Големият проблем остава извън съдебната зала – в социалните услуги. Социалните работници работят без достатъчна квалификация, без стандарти, без супервизия. Координационните механизми често се свеждат до формални срещи, на които част от институциите дори не познават казуса. Няма интердисциплинарност, няма професионализъм, а има текучество и конкуренция. Решението не е само в по-тежки наказания. Решението е комплексно – от нормативни промени, през реформа в образованието, социалната система и правораздаването за деца, до реална специализация на експертите, които работят с деца жертви.
- На какъв етап е изграждането на регистъра на педофилите в България?
- На 7 март тази година в Държавен вестник беше публикувана Наредбата за Националната информационна система за превенция и защита от педофилия. Тоест вече има правна уредба. Но доколкото ни е известно, регистърът все още не функционира. А това е жизненоважно. Защото този инструмент може да даде реална защита на децата, стига да се използва професионално и отговорно.
- В последните месеци виждаме бум на насилие между деца. Случаите се снимат и разпространяват в социалните мрежи. Как си обяснявате това? Законът за противообществените прояви адекватен ли е?
- Това е резултат от лошите примери на нас, възрастните, а това е вулгарният и агресивен език, който е нормализиран в обществото ни. Ние живеем в култура на агресия, която се лее от екрана, интернет от улицата в обществения транспорт. От липсата на позитивни модели и няма как да очакваме, че децата ни няма да ни подражават. Лошият пример идва от нас, възрастните! А Законът за борба срещу противообществените прояви е от 1958 година. Той е морално остарял. Неприложим. Отдавна е време да бъде заменен. Нужни са нови решения – специализирани услуги за индивидуална работа с деца в конфликт със закона. Местни структури, които са професионализирани и реално работят. Педагогически стаи, които предлагат подкрепа, а не наказание. Центрове от резидентен тип вместо старите интернати. Ролята на образователната система е ключово важна. В същото време наблюдаваме тревожна тенденция – Министерството на образованието и науката се насочва към повече санкции за децата в училище. Това е погрешен път. Санкцията не възпитава, тя наказва. Наказанието не изгражда ценности, а засилва отчуждението. Истинската защита на децата минава през знание, подкрепа и развитие на умения за живот, а не през репресия. Това не е просто педагогически избор – това е въпрос на национална сигурност и на бъдещето на България.
Колко ще лежи в затвора арестуваният учител, хванат с ученичка?
Ако искаме децата да са защитени в училището и извън него, трябва да им се дават знания и умения, които са реално приложими в живота. Вместо да въвеждаме предмети като „религия“ и „добродетели“, които остават абстрактни и често разделят обществото, е време да инвестираме в здравно образование, гражданско образование, социално-емоционално учене и други научнодоказани подходи. Това е пътят децата да опознаят себе си, да развият съчувствие един към друг и да изграждат умения за защита. Само така ще ги подготвим да се справят със съвременните предизвикателства – от насилието в реалния живот до онлайн заплахите. И ако това успеем да направим за децата, ние, възрастните, също ще променим езика и поведението си в обществото – ще станем по-съпричастни, по-отговорни и по-достойни за тяхното доверие.
ТОВА Е ТОЙ:
Изпълнителен директор на Национална мрежа за децата
Доктор на науките към Историческия факултет на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“
Магистър по европейска социална политика и социална работа от Нов български университет
Работил за Charity Know How – Великобритания, UNICEF, Световната банка, DG Employment Social Affairs and Equal Opportunities
От 2011 г. е член на управителния съвет на европейската мрежа за правата и благосъстоянието на детето – Юрочайлд (EUROCHILD). От април 2017 г. е президент на регионалната коалиция за закрила на детето Child Pact
Тереза Тренева
