Hi guys
Hi guys
Искам да ви разкажа за странното ми и изпълнено с противоречиви преживявания посещение в Кюстендил. Както знаете аз Конан Дъфи като новоизлюпен българин съм си поставил за цел да събера печатите от 100-те национални туристически обекта и да разкажа тук за всичките amazing забележителности, които съм видял в прекрасната ми нова родина.
Преди пътеписа от Кюстендил, обаче държа да разкажа тук за една приятна и същевеременно срамна за мен случка, която ми се случи literally последните дни. „Милионите“ ми верни почитатели (Hi, mom!) помнят, че last week разказвах за също толкова противоречивото ни посещение в крепостта Хисарлъка край Кюстендил. Споменах колкото трудно достъпен за туристи е паркът. Лекичко се пооплаках от чистотата по детските площадки, но най-много се бях възмутил от условията в местния зоопарк. If I must be honest винаги, когато си позволя да мрънкам за нещо, което не ми е харесало из прекрасните кътчета на България, които си умирам да обикалям, винаги се намира някой възмутен фейсбук- потребител, който kindly да ме посъветва да си завра претенциите в пъпчивия британски asshole и да си ходя обратно на мухлясалия остров. I’m fine with that. Не може само похвални коментари за великолепното си владеене на български език да чета (да чета ги, даже всичките съм ги научил наизуст и ги рецитирам на Додо). След публикуването на историята за Хисарлъка също очаквах някой да ме прати на майната ми. Especially заради възмущението ми от Зоопарка. И наистина получих критика. Само, че от тази критика mate, честно казано доброволно ми се прииска да се скрия някъде където слънце не огрява.
Оказа се, че като съм написал за „магазинче, което продава китайски сувенири“ съм засегнал чувствата на една дама, която го управлява. First of all, тази жена си е направила труда да ми напише толкова дълго писмо на толкова прекрасен английски език, че само от мисълта на какво ниво е моят български език ми стана неудобно. On the other hand, се оказа, че жената развива бизнес, чрез който подкрепя Local artist и не само, че сувенирите й не са китайски внос, а местно производство, но дори магнитчетата (а, аз имам магнити от Рим, на които на гърба им пише Made in China) са произведени от местни художници. Най-много ме хвана срам, обаче когато установих, че крепостта наистина не е част от 100-те обекта и нямам никакво право да се оплаквам, че не съм получил печат за нея. Come on, I had one job и дори в това съм се изложил.
На всичкото отгоре тази дама толкова аргументирано и същевременно добронамерено разкритикува глупостите, които съм написал не в публичен коментар, за да не ме унизи, а в лично съобщение. Well, аз сега не демонстрирам много добър вкус като давам гласност на тази история без нейно позволение, но не виждам друг начин да кажа публично на дамата: I’m sorry!
И макар да се случи след това, тази случка има много общо с преживяванията ми в Кюстендил, но be patient сега ще ви разкажа защо.
Пристигнахме в Града на черешите по обед. Бяхме изгладнели като туроператори по време на lockdown след обиколката в Хисарлъка и се оглеждахме кръвнишки за отворен ресторант с хубаво меню. Намерихме, употребихме го по предназначение и освен, че напълнихме стомасите си, нахранихме и очите се. Оказа се, че от масата ни се открива прекрасна гледка към Железния мост в Кюстендил – една от местните забележителности, които държах да видя. Той е известен като Мостът с голите жени, because в четирите му края има огромни голи женски статуи държащи различни плодове. Тези фигури символизират плодородието, с което районът е благословен. Also показват и очевидно добрата форма, в които са се намирали моделите, а също така и завидното безсрамие на авторите на скулптурите, но аз го осъзнах по трудния начин. След като при поредното ми взиране и снимане на фигурите на моста, Додо ме перна зад врата и ми изсъска, че докато зяпам голи каменни цици, шкембе чорбата ми се е замръзнала, бирата ми се е стоплила, а Ева за втори път е напълнила памперса.
Извън приятно изглеждащия мост, в Кюстендил има 4 обекта, които споделят общ печат (този път double check-нах): Галерията на Майстора, местнияt музей, Средновековна църква и къщата на спасителя на българските евреи Димитър Пешев. Времето ни беше ограничено, затова решихме да изберем само един от тях. В музей не ми се ходеше, Църквата се оказа далеч от центъра, а колкото и велик българин да е Димитър Пешев, пред това да разгледам къщата му двойно предпочитам да видя на живо произведението на probably най-известния български художник Владимир Димитров-Майстора.
Това никак не се оказа толкова лесно, колкото си мислехме. Тръгнахме по централната улица на Кюстендил, заредих локацията на галерията на телефона си и докато слушах напътствията на строгата, но справедлива lady от GPS-a успяхме да си купим сладолед, да преобуем отново (това дете не спира да пишка) Ева и да й купим балон, който тя да заобича като най-ценнното съкровище на света и миг след това да захвърли с безразличие от количката. По време на близо половинчасовата разходка успяхме да видим и прословутите Римски терми. Те са били едни от най-големите и уникални по конструкцията си в Римската империя, според някои историци лично Марк Аврелий е писал съчиненията си цопнат в кюстендилските минарални извори. В наши дни те се използват като място за сбирки на тийнейджърки – леко облечени, тежко гримирани, ядящи слънчогледови семки (и плюещи ги директно върху хиледолетния керамичен хипокауст) и пиещи огормни кенове с енергийни напитки. „Не ги зяпай, че само с поглед може да ти лепнат трипер“, каза ми Додо, когато наближихме и с това разглеждането на римските терми приключи за мен. Не ми се рискуваше, а и вече бях събрал черни точки от Моста с голите статуи.
В един момент, обаче установихме, че колкото и приятна да е разходката ни тя е напълно безуспешна. Дамата от GPS-а продължаваше да нашепва съвети от джоба ми да завием след малко „остро на запад“ и как местоназначението ще ни се окаже пред очите. Но то не се оказваше и не се оказваше. Когато вече видимо бяхме извън центъра на града, а следобедът видимо приключваше, навигацията отново се преизчисли и ни показа, че сме подминали галерията още преди 20 минути. Obviously тук не само в гората, но и в центъра на града не можеш да разчиташ на навигация. Намерихме галерията след известно лутане. Оказа се внушителна сграда, покрай която сме минали, и която вероятно се вижда от километри. Само, че входът й не се намира откъм главната улица, а в страни зад един фонтан и реално, докато се разхождаш из центъра на Кюстендил няма как по никакъв начин да разбереш, че минаваш на метри от една от най-големите забележителности не само в града, а и в цялата страна. Иначе пред главния вохд на галерията има голяма статуя на Майстора. И ако знаеш как би изглеждал той в бронзова отливка, тогава имаш шанс да разбереш, че стоиш пред главния вход на галерията. Няма друг начин, понеже надписът й е с размера на текстовете информиращи за допълнителните такси в договорите за банков кредит.
Иначе самата галерия е unique тъй като е първата сграда строена специално, за да е галерия. Благодарение на специфичната си архитектура позволява да се разглеждат картинтие на дневна светлина почти до залез слънце. Цялата тази сграда пък е добре подредена с картините на този кюстендилски гений известен с аскетизма си и със силната си любов към България и българския народ. Не знам дали сте запознати с бигорафията на Майстора mates, но и да не сте само като разгледате картините му може да ви стане ясно, защо творчествтото му е синоним на българско изобразително изкуство at all. Портретите, пейзажите, военните картини, мадоните, земеделските композиции, дори автопортретите му са еталон за нещо уникално, нещо типично българско и съответно много, ама много красиво.
И така си намерихме Майтора mate. Дори и да се лутахме като идиоти и да се ядосвахме, че тази огромна част от българското национално съкровище е трудно откриваема за туристите, намиращи се в центъра на града. След като видяхме на живо произведенията му се убедихме от първа ръка защо този гений е държал да прекара по-голямата част от живота си в този прекрасен край.
После пък си намерих майстора като научих, че макар и на пръв поглед този град да прави впечатление на западнал, actually това съвсем не е така. Защото в него има млади, интелигентни и амбициозни хора, които развиват бизнес и подпомагат местните творци. И най-важното – не продават китайски магнитчета.
PS.
Понеже през последния месец спря да вали вече няколко пъти за повече от 2 часа, успяхме да посетим и други magnificent места. Кои са те, следете на Фейсбук-страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Монитор
