0
Пд ди 5 години Ferrari изтръгна контрола върху дизайна си от Pininfarina. Скоро след това спечели известната награда Compasso d’Oro с F12 Berlinetta. Дизайнерският екип генетично измени визията на хиперколите на Ferrari с новото LaFerrari. Но дори то някак бледнее в сравнение с чудовището, което виждате тук, FXXK – колата, която Флавио Манцони - директор на дизайна на Ferrari, тихичко обявява за най-великото постижение на Centro Stile до момента. Тя е скулптура и инженерна работа в непознат мащаб. Нека резюмираме. FXXK е последният продукт на отдела Corse Clienti на Ferrari – ограничена серия пистови лаборатории за супербогатата прослойка от стратосферата на клиентелата на Ferrari. Тези хора предпочитат да се докоснат до острието на автомобилната динамика, вместо да поръчат специален проект в един-единствен брой или да карат стар болид от F1. Когато преди около десетилетие Ferrari представи програмата FXX, някои се подиграваха на идеята за пистова кола с цена от няколко милиона, която се пази в гаражите на Ferrari и се транспортира до различни писти в света, да не говорим за идеята собствениците да бъдат използвани като опитни мишки за тестване на нови технологии. Но ако имитацията е най-висшата форма за ласкателство, Ferrari трябва да са били много поласкани от McLaren P1 GTR и Aston Martin Vulcan. Очаквано FXXK ги изпревари. Мощността от 1050 к.с. ни върна в турбо епохата на Формула 1 от 80-те. Вярно е, че това число изостава в чисто статистически план от постижението на Bugatti, но не забравяйте, че Veyron е по-тежък от FXXK приблизително с една Alfa 4C. FXXK е по-мощен от нормалното LaFerrari с 87 к.с., като
860 к.с. идват от 6,3-литровия V12,
а останалите 190 к.с. са дело на електромотора. Двигателят с вътрешно горене разчита на нови разпределителни валове, преработени всмукателни колектори и изпускателна система с премахнати шумозаглушители. Още няма официална информация, но знаем, че FXXK отхапва огромно парче от времето за обиколка на LaFerrari на „Фиорано“ - 5 секунди, за да запише 1:14 минути. Със специално разработените за модела сликове Pirelli и мощността от над 1000 к.с. това е очаквано.
В интериора четири нови позиции на Manettino (квалификация, дълга серия, ръчно усилване и бързо зареждане) обуздават двигателя и хибридния модул, за да се подобри динамиката в една или в серия от обиколки. Допълнително Manettino с пет позиции управлява електронния диференциал, контрола на сцеплението и системата за контрол на ъгъла на странично приплъзване. Себастиан Фетел явно бързо се беше освободил от софтуерните асистенти по време на обиколките си с колата по-рано през годината. Но забележителната каросерия и аеродинамиката в най-голяма степен приковават вниманието. Аеродинамиката му е областта, в която наученото във Формула 1 и десетте години опит, натрупан с програмата FXX, се отплащат. Отпред красиво оформеният сплитер е по-близо до асфалта с 30 мм. Крайните пластини и вертикалните перки помагат въздушната струя да се насочи край колата. Още извивки по страничните прагове подобряват въздушния поток към и над задните колела. В задната част е вероятно най-оригиналният и забележителен детайл: двойка необичайно скъсени задни крила, които работят в синхрон с умния активен заден спойлер. В режим на ниско съпротивление
FXXK разполага с два пъти повече притискане
от това, което на шега може да наречем стандартно LaFerrari. Когато е в режим на максимална атака, произвежда още 30%. Питаме Манцони за любимото му Ferrari. Той посочва състезателната кола 330 P3/4 от средата на 60-те - „Изключително чудовище, Боже мили и кола, вярна на идеята за синхрон между функционалност и красота“. Но като имаме предвид това, със сигурност може да кажем, че FXXK е твърде остро, за да се определи като красиво, каквито трябва да бъдат всички модели на Ferrari според международните закони. Манцони не е съгласен. „Това е любимото ми Ferrari от последните пет години“, категорично заявява той. „Много е сложно, но в същото време – много чисто. Точно такова е, каквото исках да бъде. Инженерните усилия по тази кола са забележителни, но благодарение на тясната ни работа с аеродинамиците имаше възможност да я превърнем в красиво произведение. Всеки очаква една пистова кола да е брутална, защото е функционална, а и никой не вярва, че подобна машина може да бъде красива. Така че това беше основното изискване”. Манцони признава, че не е просто автомобилен фанатик подобно на много други дизайнери.
Монитор Монитор