Новият 4-литров битурбо мотор
може и да няма същата светкавична отзивчивост като стария атмосферен 6.3 на SLS, но въпреки това е брутално ефективен, сервиращ планини от въртящ момент още в ниското и пеещ метално над 5000 оборота. Ако сте гледали „Лудия Макс: Пътят на яростта“, представете си саундтрака, набутан в двуместната кабина на GT. Забавен? Без съмнение. Смущаващ? Едва ли.
Карането е преживяване. И както при големия му брат, предшественикът, тук седите назад до задната ос, с поглед, запълнен от голямо количество метал. Предните гуми са сякаш на няколко пощенски кода разстояние, а задните ви части са сврени между задните колела, получаващи HD сигнал за случващото се под него, за всяко трепване и приплъзване. Всичко това води до леко отдалечено и спорно усещане: докато в Lambo се чувствате в центъра на събитията и вие сте точката, около която четирите края на колата се въртят, в Mercedes сте като завинтени за махало. Такава е ситуацията в повечето коли с преден мотор и задно предаване, но при AMG това е подчертано, въпреки че V8 седи изцяло зад предната ос. И колкото и странно да е предвид профила на колата, центърът на масите се намира съвсем малко зад средата. Усещането за отдалеченост е подсилено от кормилното управление. Макар че рейката на Mercedes е с променливо отношение и прави предницата заешки бърза, комуникацията е глуха. Вместо да усещате през пръстите си кога предните гуми губят сцепление, се налага да хвърляте GT и
да се надявате да остане залепено за пътя
Което и прави. Понякога даже прекалява. Все пак Mercedes-AMG не беше сговорчив към движение с вратите напред, дори и в моите мръсни ръце. Може би е заради температурата на асфалта, може би заради доброто сцепление на Red Bull Ring, но дори и най-големите мародери трудно успяваха да провокират червеното купе.
Отчасти вина носят и системите за стабилност на AMG, чието абсолютно и напълно изключване изисква хакерските способности на аса от Блечли Парк, разбил „Енигма”. Но дори и след научното обезвреждане на бавачките Mercedes се оказва учудващо неподатлив към презавиване. Доста странна упоритост, имайки предвид, че повечето AMG-та тръгват при най-малка провокация. При напускане на паркомясто на супермаркет например. Това обаче е при изключен тракшън контрол. Връщате настройките обратно на Sport+, и се оказвате в спортна кола, генерираща масивно количество сцепление и темпо. Без съмнение бърза кола, без съмнение възхитително техническо постижение, но държаща ви настрана от техниката и маслените си части.
Може и да ви изглежда нечестно да сравняваме спортен Mercedes с Lamborghini, което си е суперкола, но всъщност двете далеч не са толкова далеч една от друга, колкото си мислите. AMG не изостава чак толкова по мощност на двигателя V8 битурбо с неговите 510 коня, от
610-те к.с. на атмосферния V12 на Huracan
Абсурдно би било да се назове една италианска екзотика изгодна, но за тази цена поне Huracan предлага две коли. От една страна, имате хала с фамозен V10, който ви награждава с пълен кеф, касапска отзивчивост и развъртане до 8250 об./мин всеки път, когато пожелаете да го сръчкате. От друга, имате една от най-дружелюбните и лесни за каране суперколи благодарение на двойното предаване, молеща ви да изстискате всяка последна капка от гумите и и от прецизната кутия с два съединителя, която е на светлинни години пред робота на Aventador.
Самото двойно предаване също е страхотно. В тесните завои може да жонглирате Huracan между презавиване и недозавиване с помощта на газта, докато многодисковият съединител безстепенно дозира тягата между осите. Никога не се усеща, сякаш ще ви ухапе - остава винаги на ваша страна. Категорично досега не е имало по-достъпна като управление, по-използваема суперкола с централен мотор. Чрез ръцете, краката, задните части и дори ушите си усещате какво ще направи Huracan, усещате точния момент, в който ще изпусне.
Пълният текст четете в новия брой на списание BBC TopGear България
Монитор
