Б ългарка умира на гилотината като част от просъветската шпионска разузнавателна група „Червеният оркестър“.
Историята й днес е неизвестна дори и за много български професионални историци. И затова тя заслужава да бъде разказана. Кръстана Иванова Янева е родена на 30 октомври 1914 г. в село Височен, намиращо се днес на територията на Гърция. Баща й Иван Янев е войвода, член на ВМРО и загива в сражение. Когато е на 4 години, умира и майката. Малката Танка остава кръгъл сирак и е отгледана от своите роднини. След като завършва педагогика в Софийския университет, Кръстана започва работа като възпитателка в Общинския детски дом в столицата, като по същото време става и член на БКП. През ноември 1942 г. българката е изпратена в Берлин, където става част от съветската шпионска мрежа „Червеният оркестър“, ръководена от Харо Шулце Бойзен и Арвид Харнак.
Задача
В продължение на повече от половин година Танка работи за съветското разузнаване под псевдонимите Фрида, Герда и Хелга. Задачата й е да приема събраната от немските просъветски шпиони секретна информация и да я предава на съветските разузнавачи чрез таен радиопредавател. През пролетта на 1943 г. обаче тайната шпионска мрежа „Червеният оркестър“ е разкрита от внедрен в нея предател.
На 27 април 1943 г. агенти на Гестапо нахлуват в квартирата на Кръстана Янева и я арестуват, преди тя да успее да грабне пистолета или да глътне намиращата се в джоба й отрова. При извършения обиск тайния радиопредавател също е открит и конфискуван, а българката е отведена в страшния затвор Моабит. Там в продължение на цели 17 месеца 29-годишната млада жена е смазана от бой и мъчения. Нацистките следователи искат тя да разкрие цялата съветска мрежа, намираща се на територията на Третия райх. Българката обаче не може да бъде пречупена и категорично отказва да предаде партийните другари.
Съд
През есента на 1944 г. Кръстана Янева е изправена пред нацисткия съд, който я осъжда на смърт „за участие в заговор против Третия райх и за извършване на шпионаж в полза на неприятеля“. Изпълнението на присъдата обаче се забавя няколко месеца. Това мъчително очакване не прекършва младата девойка. „Намерих сили и мога да те уверя, че ще понеса с твърдост всичко, дори и най-тежкото, и не ще хленча. Надежда и кураж не губя. Душата ми е изпълнена с любов, вяра и надежда. Досега в нищо не съм се разколебала. Хубаво ще бъде, но това хубаво ще се откупи с много жертви. Затова обичайте човешката любов и стремежа към хубавото“, пише тя от затворническата килия до своя партиен другар Любен Дорчев. За твърдостта на българката свидетелства и съкилийничката й белгийката Бети Депелсенер: „Танка беше като моя сестра. Аз се възхищавах преди всичко от енергията й при всички изпитания. При разговор с нея се чувстваше една силна и същевременно много чувствителна душа. През цялото време тя не загуби кураж нито за миг. Понякога наистина беше непримирима при мисълта, че ще я екзекутират, но казваше: „Дори да трябва аз да загина, нашите идеи не ще умрат. Други ще продължат борбата ни с по-голяма жар.“
Смъртната присъда над Кръстана Янева е изпълнена на 23 октомври 1944 г. С други осъдени членове на „Червения оркестър“ българката е гилотинирана в затвора в Хале. Къде и как са погребани тленните й останки, не е известно.
Награждават я посмъртно с орден
Днес върху стената на дома, в който е била квартирата на българската шпионка, на ул. „Албрехт“ № 14 в Берлин има поставена паметна плоча с надпис на немски език. След преврата в България от 9 септември 1944 г. и идването на власт на комунистическата партия посмъртно Кръстана Янева е наградена с орден „за участие в антифашистката борба“. Името на българката е включено и в „Енциклопедия на военното разузнаване в Русия“. На кръстовището на улиците „Патриарх Евтимий“ и „Граф Игнатиев“ в София, където някога се е намирала сградата на дома за сираци, в който е работела Кръстана, също е имало поставена паметна плоча. През 1989 г. обаче тя е премахната. Журналистът Кирил Янев поискал да я вземе, но работникът, който я свалял, обяснил, че трябва да я отчете пред шефовете си, след което зверски я натрошил на парчета с чука.
Актриса едва не остава без глава, докато я играе
През 1977 г. писателят Антон Дончев пише сценарий за живота на Кръстана Янева, по който режисьорът Иля Велчев заснема филма „От другата страна на огледалото“. Ролята на шпионката е поверена на младата актриса Ренета Дралчева от Ботевградския театър. Първата филмова роля едва не се оказва и последната в живота на 25-годишната актриса.
За пресъздаването на епизода с екзекуцията на героинята реквизиторите изработват копие на истинската гилотина. Докато операторите се приготвят за заснемането на първия дубъл на епизода, актрисата решава да постави глава под ножа на гилотината, за да почувства ужаса, който трябва да пресъздаде пред камерите. След няколко секунди тя вади главата си. В същия момент се чува адски трясък и ножът на гилотината внезапно пада. Оказва се, че реквизиторът не е застопорил добре ножа и когато актьорът Борис Радивенски, играещ палача, хваща лоста за освобождаването му, незакрепеният нож рязко пада надолу.
Въпреки шока сред актьорите и останалите от екипа режисьорът Велчев решава снимките да продължат. Актрисата Ренета Дралчева изиграва по един невероятен начин момента със смъртта на своята героиня. Филмът е толкова въздействащ, че е поискан специално за участие на фестивалите в Берлин и Хавана. Партийните цензори обаче не му позволяват да замине. На председателя на Съюза на българските филмови дейци Христо Христов е наредено „отгоре“ да заклейми филма в годишния си отчет. След великолепната роля на шпионка актрисата Ренета Дралчева изиграва още 4 филмови роли, като в едната играе със Стоянка Мутафова. След 1987 г. Дралчева изчезва. Според различните слухове сред колегите й тя се омъжила и заедно със съпруга си след 1989 г. напуснали България. Според други пък тя вече била починала.
Иван Георгиев
